Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви зрителите
Шарл Шампо не е бунтовник или герой от война. Не е и фамозен проектант, академик, просветник, лекар или инженер. Но остава в българската история като първият български състезател, взел участие на първите модерни олимпийски игри. Те се организират в Атина през 1896 г. и Шампо прави България една от едвам 14-те страни със свой състезател при този исторически акт.
Шампо е роден през 1865 година в Швейцария. Той е един от 12-е швейцарски учители гимнастици, които са изпратени в България през май 1894 година за подкрепяне на телесното образование в нашите учебни заведения. Тогава Швейцария откликва на молбата на министъра на националното просвещение Георги Живков.
Шампо е разпределен за преподавател по гимнастика в Първа мъжка гимназия в столицата, където преподава до 1897 година Става и съосновател (заедно с Тодор Йончев) на гимнастическото сдружение „ Юнак “ и ръководител (главатар) на софийското му крило.
Освен това е и един от основоположниците на футбола в България и пръв показва тази игра в столицата. Пръв уредник на футболен мач в страната е различен от швейцарските учители - Жорж дьо Режибюс, който е разпределен във Варна. Именно там, още през 1894 година той внедрява футбола, като е уредник, рефер, а постоянно и състезател в мачовете. Шампо прави същото в София година по-късно - през 1895-а.
А още на идната става първият български олимпиец. Участието на България в игрите в Атина се дължи на Тодор Йончев, който с доста бягане по институциите съумява да организира изпращането на делегация в Гърция, въпреки и единствено от петима души. В Държавна организация " Архиви " се съхранява копие на разпореждане на министерския съвет от 5 април 1896 година за командироването. Ръководител на групата е Йончев, а като състезатели отпътуват учителите Димитър Илиев и Панайот Белев, студентът Иван Панчов и швейцарецът Шарл Шампо - " всички от мъжки пол, не нагоре от 30 години, хора добре развити и образовани ".
Игрите са открити на 6 април от гръцкия крал Георгиос I пред към 100 000 души, а българската делегация съумява да дойде на третия спортен ден - 9 април 1896 година Четвъртият ден е отдаден на гимнастиката, и в него френските гимнастици отхвърлят да се състезават против немските поради Френско-Пруската война от 1870 година
Българите, заради дребния си брой, вземат участие единствено в самостоятелните дисциплини. В три от тях - прескок на кон надлъж, кон с гривни и успоредка, играе Шампо. За останалите участници обаче няма достоверни сведения. В прескока Шампо реализира най-предното си класиране - пето място. В някои проучвания присъединяване на швейцарския преподавател е сведено единствено до една дисциплинираност - прескок на кон надлъж.
Ето какво декларира Тодор Йончев за представянето на Шарл Шампо:
„ Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви феновете с няколко защити телесни извършения в конкуренция със 17 състезатели от 5 страни. “
Участието в Атина носи много огромна популярност на Шарл Шампо у нас и българският народ даже стартира по роднински да го назовава Шарл Шампов. За страдание, швейцарецът е заставен да се върне в родината още на идната година - наранява тежко крайници си и заминава да се лекува. След това дирите му се губят, като даже не е известно и по кое време е умрял.
100 години по-късно бе изработен опит България да бъде извадена от справочниците като една от 14-те страни, взели участие в Атина през 1896 г. Според английския историк Бил Малоун присъединяване на България и Сърбия не се базирало на никакви исторически данни.
" Шарл Шампо е швейцарец по народност, който е работил и живял в София. Той постоянно е определян неверно като българин ", написа Малоун. И добавя същото за тенисиста Момчило Топавица: " Той е бил от Войводина, само че по това време тя е част от Австро-Унгарската империя, тъй че Сърбия не може да си приписва сходни заслуги. " (впрочем публично Сърбия не е измежду 14-те страни, там е Австро-Унгария).
Според огромния ни състезателен историк проф. Райна Бърдарева, която преди години направи подробно изследване, има доказателство, че Шампо е представял страната ни в Атина 1896. Според нея основната причина за недоразумението е неправилният прочит на протоколите. Там националността на гимнастика е " поделена " сред България и Швейцария. А и тогава не е било неразрешено присъединяване на чужденци от името на други страни, защото на игрите са се представяли спортни сдружения.
Бърдарева е намерила и извадка от френския вестник " Фигаро ", който също загатва за български спортисти в Атина, само че не засяга Шампо, а Сирил Вербюж. Той пък е белгиец, основен професор по фехтовка във Военното учебно заведение на Негово височество, член-кореспондент на Парижката фехтовална академия. Според " Фигаро " Вербюж взе участие за България на първите игри в Атина 1896 и за Белгия на вторите - в Париж 1900. Пловдивският вестник " Балканска зора " също написа тази информация и даже прави връзка сред белгиеца и Хенриета Вербюж, която по същото време е учителка в Софийската девическа гимназия.
В Държавния списък се съхранява и уникалният албум със фотоси от надпреварите в Атина на немския фотограф Алберт Майер. Знае се, че албумите са били толкоз, колкото страните участници и по един образец е подарен на държавните им глави. У нас го е получил княз Фердинанд. Майер отпътува за Атина като формален фотограф на немската делегация, само че е поканен да бъде подобен и на МОК. Снимките са правени по най-хубавата и скъпа за времето си технология с платинени влакна.
Така че България резервира мястото си в справочниците като една от 14-те страни, взели участие на първите модерни олимпийски игри. И това се дължи на швейцареца Шарл Шампо.
Шампо е роден през 1865 година в Швейцария. Той е един от 12-е швейцарски учители гимнастици, които са изпратени в България през май 1894 година за подкрепяне на телесното образование в нашите учебни заведения. Тогава Швейцария откликва на молбата на министъра на националното просвещение Георги Живков.
Шампо е разпределен за преподавател по гимнастика в Първа мъжка гимназия в столицата, където преподава до 1897 година Става и съосновател (заедно с Тодор Йончев) на гимнастическото сдружение „ Юнак “ и ръководител (главатар) на софийското му крило.
Освен това е и един от основоположниците на футбола в България и пръв показва тази игра в столицата. Пръв уредник на футболен мач в страната е различен от швейцарските учители - Жорж дьо Режибюс, който е разпределен във Варна. Именно там, още през 1894 година той внедрява футбола, като е уредник, рефер, а постоянно и състезател в мачовете. Шампо прави същото в София година по-късно - през 1895-а.
А още на идната става първият български олимпиец. Участието на България в игрите в Атина се дължи на Тодор Йончев, който с доста бягане по институциите съумява да организира изпращането на делегация в Гърция, въпреки и единствено от петима души. В Държавна организация " Архиви " се съхранява копие на разпореждане на министерския съвет от 5 април 1896 година за командироването. Ръководител на групата е Йончев, а като състезатели отпътуват учителите Димитър Илиев и Панайот Белев, студентът Иван Панчов и швейцарецът Шарл Шампо - " всички от мъжки пол, не нагоре от 30 години, хора добре развити и образовани ".
Игрите са открити на 6 април от гръцкия крал Георгиос I пред към 100 000 души, а българската делегация съумява да дойде на третия спортен ден - 9 април 1896 година Четвъртият ден е отдаден на гимнастиката, и в него френските гимнастици отхвърлят да се състезават против немските поради Френско-Пруската война от 1870 година
Българите, заради дребния си брой, вземат участие единствено в самостоятелните дисциплини. В три от тях - прескок на кон надлъж, кон с гривни и успоредка, играе Шампо. За останалите участници обаче няма достоверни сведения. В прескока Шампо реализира най-предното си класиране - пето място. В някои проучвания присъединяване на швейцарския преподавател е сведено единствено до една дисциплинираност - прескок на кон надлъж.
Ето какво декларира Тодор Йончев за представянето на Шарл Шампо:
„ Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви феновете с няколко защити телесни извършения в конкуренция със 17 състезатели от 5 страни. “
Участието в Атина носи много огромна популярност на Шарл Шампо у нас и българският народ даже стартира по роднински да го назовава Шарл Шампов. За страдание, швейцарецът е заставен да се върне в родината още на идната година - наранява тежко крайници си и заминава да се лекува. След това дирите му се губят, като даже не е известно и по кое време е умрял.
100 години по-късно бе изработен опит България да бъде извадена от справочниците като една от 14-те страни, взели участие в Атина през 1896 г. Според английския историк Бил Малоун присъединяване на България и Сърбия не се базирало на никакви исторически данни.
" Шарл Шампо е швейцарец по народност, който е работил и живял в София. Той постоянно е определян неверно като българин ", написа Малоун. И добавя същото за тенисиста Момчило Топавица: " Той е бил от Войводина, само че по това време тя е част от Австро-Унгарската империя, тъй че Сърбия не може да си приписва сходни заслуги. " (впрочем публично Сърбия не е измежду 14-те страни, там е Австро-Унгария).
Според огромния ни състезателен историк проф. Райна Бърдарева, която преди години направи подробно изследване, има доказателство, че Шампо е представял страната ни в Атина 1896. Според нея основната причина за недоразумението е неправилният прочит на протоколите. Там националността на гимнастика е " поделена " сред България и Швейцария. А и тогава не е било неразрешено присъединяване на чужденци от името на други страни, защото на игрите са се представяли спортни сдружения.
Бърдарева е намерила и извадка от френския вестник " Фигаро ", който също загатва за български спортисти в Атина, само че не засяга Шампо, а Сирил Вербюж. Той пък е белгиец, основен професор по фехтовка във Военното учебно заведение на Негово височество, член-кореспондент на Парижката фехтовална академия. Според " Фигаро " Вербюж взе участие за България на първите игри в Атина 1896 и за Белгия на вторите - в Париж 1900. Пловдивският вестник " Балканска зора " също написа тази информация и даже прави връзка сред белгиеца и Хенриета Вербюж, която по същото време е учителка в Софийската девическа гимназия.
В Държавния списък се съхранява и уникалният албум със фотоси от надпреварите в Атина на немския фотограф Алберт Майер. Знае се, че албумите са били толкоз, колкото страните участници и по един образец е подарен на държавните им глави. У нас го е получил княз Фердинанд. Майер отпътува за Атина като формален фотограф на немската делегация, само че е поканен да бъде подобен и на МОК. Снимките са правени по най-хубавата и скъпа за времето си технология с платинени влакна.
Така че България резервира мястото си в справочниците като една от 14-те страни, взели участие на първите модерни олимпийски игри. И това се дължи на швейцареца Шарл Шампо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ