Извор - китното село, погалено от грижовна ръка
Сгушено в уютните пазви на Колош планина, село Извор ни посреща със слънце и цъфнали рози. То е едно от огромните села в историко-географската област Мраката и най-голямото в южната част на Радомирската долина. В него живеят непрекъснато към 500 души, само че през лятото, когато го напъплят курортисти и посетители, жителите му стават над 1000.
Ако името на селото не ви приказва нищо, би трябвало да си припомните един от паметните български сериали " Столичани допълнително ", чието деяние се развива тук.
Още на площада проличава, че селото е погалено от грижовната ръка на добър собственик. Вече втори мандат кмет тук е Мария Манова. Тя е приключила славянска лингвистика и право, само че се е захванала с копнеж да оправя бакиите на съселяните си. Манова е издигната от Българска социалистическа партия, само че твърди, че политическата принадлежност няма значение, когато човек обича селото си и неговите поданици.
Навсякъде пъстреят цветя, а
на чистотата може да завиди всеки гражданин на огромен град
Манова признава, че е доста мъчно да се ръководи обитаемо място без личен бюджет. " Всичко зависи от благоволението и отношението на общинския кмет. Добре е, че имаме разбирането на радомирския градоначалник, който, без значение че е от друга политическа мощ, ни оказва помощ доста ", споделя Манова.
И Извор не е пощадено от проблемите, които имат всички села у нас. Е, към момента не е обезлюдено, само че безработицата и тук бележи живота на локалните.
Основен занаят на популацията са земеделието и отглеждането на животни, като основната част са частното и дребното земеделие. Все още действа завод за електрожени, открит през 1980 година като филиал към завода за заваръчни машини " Кракра " в Перник. Всъщност гръмкото му определение " завод " е релативно, тъй като в този момент в него се трудят 4-5 индивида. Няма поръчки и активността му е сведена до най-малко. Наскоро някогашната фурна е превърната от притежателя на постройката в дребна фабрика, в която се създават изолатори за електрически стълбове. Това съживило селото, тъй като предприятието осигурило работа на над 20 души. Хората са удовлетворени, тъй като получават положителни заплати.
Мнозина от трудоспособните изворчани намират
прехранване в Радомир, Перник и София
Все още действат предпазено учебно заведение и детска градина, в които се възпитават към 50 малчугани. Дейност развива и читалище " Отец Паисий-1927 ". В него има самоинициативен танцов състав, в който " дзупат оро " към 154 дами. Трупата взе участие във фестивали и надигравания в цялата страна. Сега са на присъединяване в Черноморец и кметицата се надява да се върнат с премия. В читалището има библиотека и компютърен клуб. Истории за предишното " споделя " битова стая, обзаведена с достоверни предмети от бита и културата на старите изворчани. Сградата на културното средище обаче се нуждае от незабавен ремонт. Засега пари няма.
Вече 9 години селото е хазаин на районния конкурс
" Червен, червен Великден "
Празникът събира хора от цялата страна, които вземат участие в конкуренцията за най-красиво боядисано яйце, за най-вкусен козунак и празнични обичайни ястия.
Разхождаме се с кметицата из селото. Личи, че хората тук я обичат и й имат вяра. Спират я и й задават разнообразни въпроси. Тя дава отговор благо и приветливо. Опитва се да помогне на всеки да реши проблемите си.
В центъра погледът сграбчва прелестно поддържан парк, чиито алеи са обсипани с цъфнали розови шубраци. Сред него се извисява монумент на починалите партизани от Радомирския отряд. Има детска площадка с беседка, люлки и пързалки. Мария Манова се хвали, че всичко е направено преди две години с пари по план по ПУДОС, за спечелването на който им помогнали от общината в Радомир. Пак с европари е ремонтирана и магерницата в гробищния парк.
Местните описват, че Извор е едно от най-старите селища в Радомирско. Наследник е на антични поселения, водещи началото си от праисторическата ера. В местността " Витановец - Калето " е разкрито антично римско населено място. В местността " Изворско чукле " се намира късноантичната цитадела " Градище ". Части от нея се виждат и през днешния ден. Останки от остаряло населено място се открити в м. " Старата бахча ". Съществуват догатки, че на това място е било село Извор през по-ранния интервал от своето битие.
През Възраждането Извор е било едно от богатите и изявени в духовно-просветно отношение села в Радомирско. Селската черква " Св. Троица " е издигната през 1860 година Тогава е учредено и килийно учебно заведение. Селото е отечество на бунтовник Миленко, военен саратник на небезизвестния Ильо челник, изгорял жив от турците в прилежащото село Кленовик.
Разказват ни, че името на селото идва от това, че
в региона има доста извори
Част от тях са каптирани и зареждат с питейна вода и прилежащи села. Най-голямата река, течаща в землището, е Косматица с главен приток Негомийска река. Тя се влива в Струма, на която е построен микроязовир " Извор ". Дълго време този регион е потъвал в мрак и цялостно мълчание. В началото на XIV век връзките сред Сърбия и България внезапно се утежняват. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и сред тях стартира безсмислена война. Загинал в нея и самият Шишман. Войната приключва с подписването на кротичък контракт през 1330 година в крепостта Извор, която става и гранична цитадела сред България и Сърбия.
Интерес за туристите и гостите на селото е и
възобновеният манастир " Св. Св. Петър и Павел "
За историята на тази обител се знае малко. Не е известно по кое време е била учредена, нито какъв брой време е просъществувала и по кое време е разорена. По разкопките проличава, че е имало огромни здания с просторни дворове и доста парцели. Според локалните манастирът и парцелите му са били заграбени от турчин и преобърнати на чифлик. В предишното остарели хора, които са живели и по турско, разказвали, че локалният дерибей забранявал на богомолците да посещават светинята, която била поругана от " погрешен агарянец ". Много е евентуално разсипването на манастира да е станало през кърджалийско време, когато по тези земи вилнял със своята тайфа кръвожадният Кара Фейзи. Тогава били поломени доста църкви и манастири. " Св. Св. Петър и Павел " е възобновен през 2018 година Тогава е преизградена манастирската черква, отдадена на Свети Дух. Днес в манастира се отслужва Света литургия на огромните християнски празници.
Независимо от проблемите в Извор към момента не господства трайно обезлюдяването. Красивата природа, чистият въздух, бистрите реки и историческите забележителности примамват млади и остарели. Дано и идващият локален властник на радомирското село продължи като грижлив собственик да се грижи за по-добрия живот на изворчани.
Ако името на селото не ви приказва нищо, би трябвало да си припомните един от паметните български сериали " Столичани допълнително ", чието деяние се развива тук.
Още на площада проличава, че селото е погалено от грижовната ръка на добър собственик. Вече втори мандат кмет тук е Мария Манова. Тя е приключила славянска лингвистика и право, само че се е захванала с копнеж да оправя бакиите на съселяните си. Манова е издигната от Българска социалистическа партия, само че твърди, че политическата принадлежност няма значение, когато човек обича селото си и неговите поданици.
Навсякъде пъстреят цветя, а
на чистотата може да завиди всеки гражданин на огромен град
Манова признава, че е доста мъчно да се ръководи обитаемо място без личен бюджет. " Всичко зависи от благоволението и отношението на общинския кмет. Добре е, че имаме разбирането на радомирския градоначалник, който, без значение че е от друга политическа мощ, ни оказва помощ доста ", споделя Манова.
И Извор не е пощадено от проблемите, които имат всички села у нас. Е, към момента не е обезлюдено, само че безработицата и тук бележи живота на локалните.
Основен занаят на популацията са земеделието и отглеждането на животни, като основната част са частното и дребното земеделие. Все още действа завод за електрожени, открит през 1980 година като филиал към завода за заваръчни машини " Кракра " в Перник. Всъщност гръмкото му определение " завод " е релативно, тъй като в този момент в него се трудят 4-5 индивида. Няма поръчки и активността му е сведена до най-малко. Наскоро някогашната фурна е превърната от притежателя на постройката в дребна фабрика, в която се създават изолатори за електрически стълбове. Това съживило селото, тъй като предприятието осигурило работа на над 20 души. Хората са удовлетворени, тъй като получават положителни заплати.
Мнозина от трудоспособните изворчани намират
прехранване в Радомир, Перник и София
Все още действат предпазено учебно заведение и детска градина, в които се възпитават към 50 малчугани. Дейност развива и читалище " Отец Паисий-1927 ". В него има самоинициативен танцов състав, в който " дзупат оро " към 154 дами. Трупата взе участие във фестивали и надигравания в цялата страна. Сега са на присъединяване в Черноморец и кметицата се надява да се върнат с премия. В читалището има библиотека и компютърен клуб. Истории за предишното " споделя " битова стая, обзаведена с достоверни предмети от бита и културата на старите изворчани. Сградата на културното средище обаче се нуждае от незабавен ремонт. Засега пари няма.
Вече 9 години селото е хазаин на районния конкурс
" Червен, червен Великден "
Празникът събира хора от цялата страна, които вземат участие в конкуренцията за най-красиво боядисано яйце, за най-вкусен козунак и празнични обичайни ястия.
Разхождаме се с кметицата из селото. Личи, че хората тук я обичат и й имат вяра. Спират я и й задават разнообразни въпроси. Тя дава отговор благо и приветливо. Опитва се да помогне на всеки да реши проблемите си.
В центъра погледът сграбчва прелестно поддържан парк, чиито алеи са обсипани с цъфнали розови шубраци. Сред него се извисява монумент на починалите партизани от Радомирския отряд. Има детска площадка с беседка, люлки и пързалки. Мария Манова се хвали, че всичко е направено преди две години с пари по план по ПУДОС, за спечелването на който им помогнали от общината в Радомир. Пак с европари е ремонтирана и магерницата в гробищния парк.
Местните описват, че Извор е едно от най-старите селища в Радомирско. Наследник е на антични поселения, водещи началото си от праисторическата ера. В местността " Витановец - Калето " е разкрито антично римско населено място. В местността " Изворско чукле " се намира късноантичната цитадела " Градище ". Части от нея се виждат и през днешния ден. Останки от остаряло населено място се открити в м. " Старата бахча ". Съществуват догатки, че на това място е било село Извор през по-ранния интервал от своето битие.
През Възраждането Извор е било едно от богатите и изявени в духовно-просветно отношение села в Радомирско. Селската черква " Св. Троица " е издигната през 1860 година Тогава е учредено и килийно учебно заведение. Селото е отечество на бунтовник Миленко, военен саратник на небезизвестния Ильо челник, изгорял жив от турците в прилежащото село Кленовик.
Разказват ни, че името на селото идва от това, че
в региона има доста извори
Част от тях са каптирани и зареждат с питейна вода и прилежащи села. Най-голямата река, течаща в землището, е Косматица с главен приток Негомийска река. Тя се влива в Струма, на която е построен микроязовир " Извор ". Дълго време този регион е потъвал в мрак и цялостно мълчание. В началото на XIV век връзките сред Сърбия и България внезапно се утежняват. Цар Михаил Шишман заточва жена си Ана Неда, сестра на сръбския крал Стефан Дечански, и сред тях стартира безсмислена война. Загинал в нея и самият Шишман. Войната приключва с подписването на кротичък контракт през 1330 година в крепостта Извор, която става и гранична цитадела сред България и Сърбия.
Интерес за туристите и гостите на селото е и
възобновеният манастир " Св. Св. Петър и Павел "
За историята на тази обител се знае малко. Не е известно по кое време е била учредена, нито какъв брой време е просъществувала и по кое време е разорена. По разкопките проличава, че е имало огромни здания с просторни дворове и доста парцели. Според локалните манастирът и парцелите му са били заграбени от турчин и преобърнати на чифлик. В предишното остарели хора, които са живели и по турско, разказвали, че локалният дерибей забранявал на богомолците да посещават светинята, която била поругана от " погрешен агарянец ". Много е евентуално разсипването на манастира да е станало през кърджалийско време, когато по тези земи вилнял със своята тайфа кръвожадният Кара Фейзи. Тогава били поломени доста църкви и манастири. " Св. Св. Петър и Павел " е възобновен през 2018 година Тогава е преизградена манастирската черква, отдадена на Свети Дух. Днес в манастира се отслужва Света литургия на огромните християнски празници.
Независимо от проблемите в Извор към момента не господства трайно обезлюдяването. Красивата природа, чистият въздух, бистрите реки и историческите забележителности примамват млади и остарели. Дано и идващият локален властник на радомирското село продължи като грижлив собственик да се грижи за по-добрия живот на изворчани.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ