“Северен ноар (още “скандинавски ноар) е криминален жанр, характерен за

“Северен ноар ” (още “скандинавски ноар ”) е престъпен род, присъщ за Скандинавия, в който се смесват мрачна, тежка, реалистична история, показана семпло и без метафори на фона на дъждовната, мъглива, студена, безцветна, меланхолична атмосфера на Севера.

За хора, привикнали с повече слънчеви дни в годината, на моменти този северен род е нетърпим и тягостен, само че в това време привличащ с онази мощ на мрака, която ни кара да се взираме в тъмното, вместо да затворим очи. Идеалното време за този род e тъкмо в този момент – сред отминалото есенно величие на октомври и уюта, обичното и топло въодушевление на настъпващите празници, когато нашето лично въодушевление е сивкаво и тъмно. Ефектът на жанра се реализира точно от тази затормозена атмосфера, съчетана с грациозен съспенс, без наложително да има директни подиуми на принуждение и ужаси, които в множеството случаи са загатнати или дадени за малко и отдалеко, само че задоволително въздействащо, с цел да се появят в съня на читателя/зрителя и да доведат до една дребна, краткотрайна обсесия от историята и героите.

Полицай Сага Норен (София Хелин) е основната героиня. Тя е шведка и живее в Малмьо, град от едната страна на забележителен мост, който свързва Дания и Швеция. Когато една вечер токът е пресечен, на моста се появява мъртвец, а двете страни би трябвало да споделят следствието на закононарушението. Така Сага получава сътрудник в лицето на датския си сътрудник, Мартин Рьоде (Ким Бодня). Не може да има по-различни хора. Сага е директна, дословна, обществено несъответстваща, лишена от страсти персона, само че някак почтена и чиста. Нейната диагноза евентуално по този начин и няма да бъде изречена, само че е ясно, че се намира някъде из аутистичния набор (състоянието й е преведено от по-запознатите почитатели като синдром на Аспергер). Нейната мощ е перфекционизмът и цялостната отдаденост, което я прави съвършеното ченге. Мартин пък е топло, сензитивно, състрадателно, само че не и безгрешно човешко създание. Тя си е самодостатъчна и от време на време търси еднократен секс по питейните заведения, а той е фамилен с пет деца и втора любяща брачна половинка. Двамата зараждат тихото си другарство в нейното непоносимо на цвят ужасно порше някъде там, на моста сред Дания и Швеция, където ги среща работата. Десет епизода, всеки от които се състои от доста и комплицирани мънички късчета, се подреждат малко по малко в заплетената картина на закононарушението, което стартира като краен акт за привличане на вниманието на обществото и приключва с разкриването на същинския претекст – положителното остаряло персонално възмездие, а финалът е обективен и трагичен.

Вторият сезон е и второ следствие. Мартин и Сага още веднъж са сътрудници – този път нереален транспортен съд без екипаж се носи към моста, а в трюма му няколко отвлечени младежи са оковани и дрогирани. Въпреки че не са се виждали от една година, двамата служители на реда са все по този начин сродни души, само че не са същите хора – Мартин е гневен и обезверен, търсещ метод да събере изпочупения си живот, а за Сага разбираме, че нейната безчувственост и апатия не я прави по-малко ранима душа от всички нас. В това деяние пъзелът е даже с повече късчета. Историята още веднъж е оплетена към видимо значими (в случая екологични) послания и още веднъж бива разсъблечена до същинските претекстове с ненапълно отворен край.

Третият сезон е актуалният. Отново ликвидиране и още веднъж събиране на положителните ченгета, още веднъж инцидентни хора се намесват гладко в историята и се оказва, че не са по никакъв начин инцидентни. И още веднъж има нещо гнило в Дания – жертвата е датчанка, собственичка и идеолог на нов вид детски градини, в които децата се възпитават като безполови. Достатъчно съображение за безчет врагове, искащи за кавга и лавинообразно увеличение на жертвите видимо без връзка една с друга. В персоналния живот на Сага също настъпват объркващи промени.Скандинавският ноар не е американският трилър. Тук историята е разказана значително посредством атмосферата, а обстоятелствата са изложени малко и ясно. Няма засилени цветове, няма нито едно лудо гонене с коли, кръвта е сивкава, не ярка, не се чуват непрекъснато полицейските сирени, а убийствата са показани по-скоро естетски, в сравнение с зрелищно. Това не прави по-малко първокласен (напротив), а по-скоро друг този метод да се показа една престъпна история.

Въпреки че “Мостът ” е разказан елементарно, може би не е за всяка аудитория (вероятно по тази причина има американска версия на този сериал). Четох, че брилянтното осъществяване на София Хелин не е било даже разпознато от тази аудитория – не могли да вдървен, че героинята има психически проблем, откакто това непосредствено на никое място не се споделя и Халин останала в графата “слаба актриса ”... Преценете сами.