Сериозно, меланхолично, безнадеждно. Вглеждане в хора и емоции, в които

Сериозно, меланхолично, безнадеждно. Вглеждане в хора и страсти, в които се открива единствено мрак, а светлината потъва без отблясък на вяра. Бергман като човекомразец и занаятчия на текста (с отличен превод на Васа Ганчева) е част от репертоара на Театър 199 за този сезон. „ Сарабанда “ е последният филм на шведския режисьор. Сцени от един фамилен живот, предстоящо комплициран и трагичен. Юхан (Валентин Ганев) е богат и доста остарял, живеещ в самотност с икономката си. В имението му живеят и синът му Хенрик (Малин Кръстев) с щерка си Карин (Елена Телбис), само че фамилните срещи са сведени до абсолютния най-малко. Когато една от някогашните съпруги на Юхан, Мариане (Стефка Янорова), идва да го посети, тя се оказва въвлечена в поредност от трагични развръзки. Причината е елементарна – Мариане е единственият естествен човек в фамилния триъгълник и нейната преценка, способността й да страда и прости са в изострен дисонанс с от дълго време насъбраните напрежения в дома на Юхан.

Всъщност, това е. В рамките на мъдро измисления фон и задоволително положителните актьорски осъществявания не се случва освен това. Чисто теоретично, това е една покъртителна история. На процедура някак си липсва емпатия както от страна на актьорите към техните герои, от което и най-скандалните им реплики звучат плакатно, по този начин и от страна на публиката към протичащото се на сцената. Добър опит върху Бергман, нищо повече.