Галъп: Почти 70% от българите не искат смяна на 3 март с 24 май
„ Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх “. Това сочи последното изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, с което се сондира какво е публичното отношение към август във връзка с конституционната промяна, обявена от ръководещото болшинство в Народно събрание.
На директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга? “ - 69,3% от интервюираните одобряват оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември, а останалите не могат да отговорят, сочи проучването.
Според него „ на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред трети март и двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка . Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече, демонстрира следната картина: 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят “.
Относно самостоятелната конституционна тъжба, проучването демонстрира, че 61,3% от интервюираните се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да я подава.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.
----
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 3-11 август измежду 807 пълнолетни българи.
На директното запитване от вида „ оставяме или променяме датата и с коя друга? “ - 69,3% от интервюираните одобряват оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември, а останалите не могат да отговорят, сочи проучването.
Според него „ на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред трети март и двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка . Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече, демонстрира следната картина: 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят “.
Относно самостоятелната конституционна тъжба, проучването демонстрира, че 61,3% от интервюираните се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да я подава.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.
----
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено посредством изявление „ лице в лице “ с таблети в интервала 3-11 август измежду 807 пълнолетни българи.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ