Очаква ни недостиг на електроенергия и ръст на цените, според международни експерти
Сериозен дефицит на електрическа енергия и забележителен растеж на цените на тока в страните от Югоизточна Европа предвиждат специалистите от New Nuclear Watch Institute (NNWI).
Това е записано в отчет " Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите трендове и политики ".
Авторите предвиждат, че без увеличение на индустриални мощности, отвън това, което сега е планувано и отразено в EURS16 и прогнозите на Българска академия на науките, през 2027 година енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с недостиг сред 35 и 150 тераватчаса на година.
Експертите настояват, че това би довело и до растеж на цените на електрическата енергия с 30% - до равнища от 160-170 евро за мегаватчас.
Причина за това е осъществяването на условията на политиката на Европейския съюз за понижаване на парниковите газове с 40% до 2030 година и закъснение на повишението на световната температура до 2 градуса спрямо прединдустриалните стойности.
Част от тези действия включват отхвърли от потребление на изкопаеми горива в превоза и енергетиката, в това число закриване на въглищни централи до 2030 година
Докладът на NNWI показва оценка на въздействието на новите посоки на европейската политика и линии на развиване, които се образуваха в последните години. Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което демонстрират актуалните прогнози. Вероятността за въздействие на външни фактори се подценява, като по този метод се слага на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система.
" Югоизточна Европа е изправена пред предизвикването за неминуем отвод от изкопаеми горива, като в това време резервира сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната сила е значима част от това решение ", съобщи Тим Йео, ръководител на NNWI, който е някогашен министър на околната среда на Англия и някогашен ръководител на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 година до 2015 година
По думите на Йео, има риск за сигурността на електроенергийните доставки в страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия.
Рискът идва от увеличението на търсенето на електрическа енергия, включващо бързото разпространяване на електрически коли и необятното потребление на технологиите за обработка на данни (т.нар. копаене на криптовалути), които изискват огромно електропотребление.
Към тези опасности се прибавя и ускореното въвеждане на по-строги условия за запазване на климата и околната среда, съставляват забележителен риск
В средносрочна вероятност смисъла на тези фактори единствено ще се усилва и ще докара до сериозен недостиг на електрическа енергия в района. За угаждане на търсенето е належащо въвеждането на нови мощности, съобщи Йео.
Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, на първо място АЕЦ, е рационално енергийно решение за района. Развитието на атомната енергетика ще обезпечи на страните от Югоизточна Европа постоянен и непрестанен източник на сила и ще даде опция да бъдат изпълнени отговорностите по понижаване на CO2.
" Ако държавните управления не съумеят да усилят индустриалните мощности, към 2030 година Югоизточна Европа може да стане чист вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена районната енергийна сигурност, а семействата и бизнесът ще би трябвало да заплащат по-високи цени за електрическа енергия ", показа и специалистът по енергийна политика Славчо Нейков.
Нейков добави, че сходно развиване би довело до закъснение и даже до затрудняване на икономическото и обществено развиване на района.
Всяка страна има право да дефинира своя енергиен микс. България поддържа връзки със страните в Югоизточна Европа, някои от които не са членове на Европейски Съюз. Хубавото е, че тези, които не са членове на Европейски Съюз, имат ангажимент да извършват целите. Можем да приказваме за районен енергиен пазар.
Националните пазари са дребни, за това би трябвало да се търси районният метод, изключително при развиване на стратегически мощности.
Има потребност от актуализация на енергийната тактика. Страната ни би трябвало да търси гаранция за енергийната сигурност. Важна и болна тематика е тематиката за нови мощности, в това число и това че в границите на Европейски Съюз се ползват по-строги правила за запазване на климата. Изграждането на нови мощности е времеемък развой, изясни Нейков.
Идеята за районен метод при създаване на АЕЦ Белене не е нова. Новото е разширението броя на страните и тематиката за финансирането. Търсенето на европейско финансиране може да има съответен обсег, счита специалистът.
Според Нейков надали могат да бъдат обезпечени публичните средства за план като АЕЦ " Белене " на база европейско финансиране.
Националното присъединяване ще бъде доста значимо. " Не би трябвало и да се спекулира доста - когато се разгласи цена от 10-11 милиарда евро, доста хора си мислят, че тези пари би трябвало да са налични " в торбата ", с цел да стартира градежът, което не е правилно. Това е развой, който трае години. Една такава сума е релативно елементарно обезпечима, стига, несъмнено, да има задоволително стопански разбори, които обосновават нуждата от плана. Мисля, че такива разбори към този момент има ", сподели Нейков.
Дискусията се придвижи от неправителствения бранш на равнище държавни институции, където би трябвало да бъде. Трябва да се търси дълготрайната визия. Цялата активност да е обвързвана с главното условие - запазване на климата, нисковъглеродна стопанска система. Ядрената сила не опонира на развиването на възобновимата сила, счита Славчо Нейков.
Решенията за развиване на нови енергийни мощности би трябвало да бъдат взети в околните 2-3 години, с цел да може до 2025-2030 година да се обезпечи търсенето, считат специалисти.
Изграждането на нова АЕЦ е нескончаем развой, а енергийният недостиг в района се чака в идващите 10 години. Ясният път за деяние е ангажирането - политическо и финансово - с разширението на нисковъглеродните базови мощности в района, безапелационни са специалистите от NNWI.
Това значи, че държавните управления на страните от Югоизточна Европа би трябвало съществено да обмислят своите енергийни тактики и техните бъдещи политики би трябвало да включват нуклеарни мощности, дружно с възобновими енергийни източници, с цел да дават отговор на задачите на Европейския съюз.
Това е записано в отчет " Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите трендове и политики ".
Авторите предвиждат, че без увеличение на индустриални мощности, отвън това, което сега е планувано и отразено в EURS16 и прогнозите на Българска академия на науките, през 2027 година енергийният пазар на Югоизточна Европа рискува да се сблъска с недостиг сред 35 и 150 тераватчаса на година.
Експертите настояват, че това би довело и до растеж на цените на електрическата енергия с 30% - до равнища от 160-170 евро за мегаватчас.
Причина за това е осъществяването на условията на политиката на Европейския съюз за понижаване на парниковите газове с 40% до 2030 година и закъснение на повишението на световната температура до 2 градуса спрямо прединдустриалните стойности.
Част от тези действия включват отхвърли от потребление на изкопаеми горива в превоза и енергетиката, в това число закриване на въглищни централи до 2030 година
Докладът на NNWI показва оценка на въздействието на новите посоки на европейската политика и линии на развиване, които се образуваха в последните години. Електроенергийният пазар в Югоизточна Европа е по-нестабилен от това, което демонстрират актуалните прогнози. Вероятността за въздействие на външни фактори се подценява, като по този метод се слага на риск устойчивостта на бъдещата енергийна система.
" Югоизточна Европа е изправена пред предизвикването за неминуем отвод от изкопаеми горива, като в това време резервира сигурността на енергийните си доставки. По наше виждане, атомната сила е значима част от това решение ", съобщи Тим Йео, ръководител на NNWI, който е някогашен министър на околната среда на Англия и някогашен ръководител на Специалния комитет по енергетика и изменение на климата от 2010 година до 2015 година
По думите на Йео, има риск за сигурността на електроенергийните доставки в страни като България, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Гърция, Унгария, Македония, Румъния и Сърбия.
Рискът идва от увеличението на търсенето на електрическа енергия, включващо бързото разпространяване на електрически коли и необятното потребление на технологиите за обработка на данни (т.нар. копаене на криптовалути), които изискват огромно електропотребление.
Към тези опасности се прибавя и ускореното въвеждане на по-строги условия за запазване на климата и околната среда, съставляват забележителен риск
В средносрочна вероятност смисъла на тези фактори единствено ще се усилва и ще докара до сериозен недостиг на електрическа енергия в района. За угаждане на търсенето е належащо въвеждането на нови мощности, съобщи Йео.
Изграждането на нови безвъглеродни базови мощности, на първо място АЕЦ, е рационално енергийно решение за района. Развитието на атомната енергетика ще обезпечи на страните от Югоизточна Европа постоянен и непрестанен източник на сила и ще даде опция да бъдат изпълнени отговорностите по понижаване на CO2.
" Ако държавните управления не съумеят да усилят индустриалните мощности, към 2030 година Югоизточна Европа може да стане чист вносител на електричество. В резултат ще бъде нарушена районната енергийна сигурност, а семействата и бизнесът ще би трябвало да заплащат по-високи цени за електрическа енергия ", показа и специалистът по енергийна политика Славчо Нейков.
Нейков добави, че сходно развиване би довело до закъснение и даже до затрудняване на икономическото и обществено развиване на района.
Всяка страна има право да дефинира своя енергиен микс. България поддържа връзки със страните в Югоизточна Европа, някои от които не са членове на Европейски Съюз. Хубавото е, че тези, които не са членове на Европейски Съюз, имат ангажимент да извършват целите. Можем да приказваме за районен енергиен пазар.
Националните пазари са дребни, за това би трябвало да се търси районният метод, изключително при развиване на стратегически мощности.
Има потребност от актуализация на енергийната тактика. Страната ни би трябвало да търси гаранция за енергийната сигурност. Важна и болна тематика е тематиката за нови мощности, в това число и това че в границите на Европейски Съюз се ползват по-строги правила за запазване на климата. Изграждането на нови мощности е времеемък развой, изясни Нейков.
Идеята за районен метод при създаване на АЕЦ Белене не е нова. Новото е разширението броя на страните и тематиката за финансирането. Търсенето на европейско финансиране може да има съответен обсег, счита специалистът.
Според Нейков надали могат да бъдат обезпечени публичните средства за план като АЕЦ " Белене " на база европейско финансиране.
Националното присъединяване ще бъде доста значимо. " Не би трябвало и да се спекулира доста - когато се разгласи цена от 10-11 милиарда евро, доста хора си мислят, че тези пари би трябвало да са налични " в торбата ", с цел да стартира градежът, което не е правилно. Това е развой, който трае години. Една такава сума е релативно елементарно обезпечима, стига, несъмнено, да има задоволително стопански разбори, които обосновават нуждата от плана. Мисля, че такива разбори към този момент има ", сподели Нейков.
Дискусията се придвижи от неправителствения бранш на равнище държавни институции, където би трябвало да бъде. Трябва да се търси дълготрайната визия. Цялата активност да е обвързвана с главното условие - запазване на климата, нисковъглеродна стопанска система. Ядрената сила не опонира на развиването на възобновимата сила, счита Славчо Нейков.
Решенията за развиване на нови енергийни мощности би трябвало да бъдат взети в околните 2-3 години, с цел да може до 2025-2030 година да се обезпечи търсенето, считат специалисти.
Изграждането на нова АЕЦ е нескончаем развой, а енергийният недостиг в района се чака в идващите 10 години. Ясният път за деяние е ангажирането - политическо и финансово - с разширението на нисковъглеродните базови мощности в района, безапелационни са специалистите от NNWI.
Това значи, че държавните управления на страните от Югоизточна Европа би трябвало съществено да обмислят своите енергийни тактики и техните бъдещи политики би трябвало да включват нуклеарни мощности, дружно с възобновими енергийни източници, с цел да дават отговор на задачите на Европейския съюз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ