Серджу Матис, хореограф: Бъдещето е възможно, ако предотвратим климатичната катастрофа
Серджу Матис е румънски хореограф, който ще гостува в България със спектакъла си " Място за изгубване (Безнадеждно) ". В него са включени гласовете на птици, чийто тип е липсващ от Земята. Спектакълът ще открие на 9 май и по този мотив " Дневник " беседва със Серджу Матис.
Как стигнахте до гласовете на птиците и за какво решихте да ги включите в своя театър?
- Работехме по план за репрезентации на природата в европейската просвета, като се фокусирахме съответно върху древногръцката и римската пасторална лирика. Също по този начин в това време се опитвахме да намерим и модерна лирика, която въплъщава хубостта на природата в наши дни.
Открих, че актуалните поети, бардовете, които възпяват природа, са учените. Те са тези, които следят от близко последствията от измененията в климата, пишат отчети и обезверено се пробват да сформират проекти за отбягване на екологични произшествия или изгубването на скотски типове. Научните текстове за естествения свят са поезията, която ни би трябвало в този миг, когато сме изправени пред задаващото се всеобщо изгубване. По време на изследването за плана попаднах на записи на скотски типове, които към този момент са изчезнали. Тези звуци оказаха голямо влияние върху мен. Беше като да слушаш гора от призраци, звуци, които в никакъв случай повече няма да бъдат чути в света с изключение на под формата на тези записи. Не единствено индивидите, които са записани, са изчезнали, само че и целият тип към този момент не съществува. Тогава си помислих, че тази цифрова гора е саундтракът на моя танцов план за природата.
Трудно ли се съчетават науката и танците?
- Научните текстове са красиви и учените са толкоз отдадени на своите проучвания, че ми се желае повече хора, които се занимават с танц, да бъдат толкоз захласнати и отдадени на това, което вършат, както биолога или геолога да вземем за пример. Има доста общи неща, които изкуството и науката споделят. Интересът към света на природата е единствено един от тях.
За хората, които не ви познават - по какъв начин наподобява танцът, в който вярвате и желаете да вършиме?
- Интересувам се от комплицирания танц. Оценявам простотата, само че тя ме отегчава. Предпочитам танца, който е огромен и дълго премислян, комплицирано конструиран, смесващ страстите и технологиите. Когато чуя хората да споделят: " Не го премисляй! ", аз си споделям: " О, не, в противен случай! Моля те, премисляй! " Мисленето е фантастична дарба.
Може би би трябвало да се влага повече време в мислене. Да мислиш до момента в който танцуваш. Част от мисленето в придвижване също е чувство, запомняне, въображение, основаване... Ценя мисления танц в осъзнато тяло, танцуващо до безумство.
© Vojtěch Brtnický
Кога и за какво решихте, че желаете да се занимавате с танц?
- Майка ми ме водеше съвсем принудително на уроци по танци, когато бях на 8 години, с цел да канализирам някъде хиперактивността си. Но по-късно започнах да обичам танците, очевидно съм бил добър в тях, не знам. Когато влязох в националното балетно учебно заведение, майка ми искаше да спра, само че беше прекомерно късно. Нямаше към този момент метод да се разделя с танца.
Кои са най-големите провокации пред това да се занимаваш съответно с съвременен танц?
- Мисля, че най-големите провокации са финансовите. И също по този начин да изяснявам на баба ми още веднъж и още веднъж с какво си изкарвам прехраната, изключително на моята възраст.
Какво обръщение желаете да отправите със спектакъла " Място за изгубване (Безнадеждно) " ?
- С този театър ние пренасяме антиутопичното настояще на сцената и преувеличаваме резултата от дълбокото чувство за загубата и тъгата по изгубената природа, с цел да възстановим чувствителността на публиката към живота на други типове, с които съжителстват на тази планета.
- " Безнадеждно " ли е бъдещето? В какво бъдеще вярвате?
- Разбира се, че постоянно има вяра. Надеждата в никакъв случай не умира! Безнадеждността може да бъде повод за радикални дейности, които са толкоз нужни сега, с цел да не стигнем до екологична война. Всички проекти за запазване на природата и оцеляването на типовете се водят от вярата... от обезверената вяра. Бъдещето е допустимо единствено в случай че обществото успее да предотврати идната климатичната злополука.
Какво бихте споделили на хората, с цел да ги поканите да гледат вашия театър?
- Нека прекараме известно време дружно, слушайки истории за загуба, тъга и вяра. Нека преосмислим отношението си към природата. Напрягащо е, само че е належащо.
Чуйте тези невъзможни цифрови гори и се ангажирайте да не позволявате на други форми на живот да изчезнат. Моят театър е обезверен опит за наново свързване с всичко останало от околната среда.
" Моето тяло, моят танц ": фестивалът " Антистатик " събира актьори от 10 страни
© Dieter Hartwig
Серджу Матис е румънски хореограф, роден през 1981 година в Клуж-Напока. Танцовото си обучение получава от хореографското учебно заведение в Клуж и академията по танц в Манхайм. Танцовата му кариера стартира в Tanztheater в Нюрнберг. От 2008 година живее и работи в Берлин, създавайки спектаклите Keep It Real (2013), Explicit Content (2015), Neverendings (2017), Hopeless (2019), UNREST (2021), DRANG (2022), Blazing Worlds (2023). Води танцови лаборатории и други просветителни формати в Германия и чужбина.
Как стигнахте до гласовете на птиците и за какво решихте да ги включите в своя театър?
- Работехме по план за репрезентации на природата в европейската просвета, като се фокусирахме съответно върху древногръцката и римската пасторална лирика. Също по този начин в това време се опитвахме да намерим и модерна лирика, която въплъщава хубостта на природата в наши дни.
Открих, че актуалните поети, бардовете, които възпяват природа, са учените. Те са тези, които следят от близко последствията от измененията в климата, пишат отчети и обезверено се пробват да сформират проекти за отбягване на екологични произшествия или изгубването на скотски типове. Научните текстове за естествения свят са поезията, която ни би трябвало в този миг, когато сме изправени пред задаващото се всеобщо изгубване. По време на изследването за плана попаднах на записи на скотски типове, които към този момент са изчезнали. Тези звуци оказаха голямо влияние върху мен. Беше като да слушаш гора от призраци, звуци, които в никакъв случай повече няма да бъдат чути в света с изключение на под формата на тези записи. Не единствено индивидите, които са записани, са изчезнали, само че и целият тип към този момент не съществува. Тогава си помислих, че тази цифрова гора е саундтракът на моя танцов план за природата.
Трудно ли се съчетават науката и танците?
- Научните текстове са красиви и учените са толкоз отдадени на своите проучвания, че ми се желае повече хора, които се занимават с танц, да бъдат толкоз захласнати и отдадени на това, което вършат, както биолога или геолога да вземем за пример. Има доста общи неща, които изкуството и науката споделят. Интересът към света на природата е единствено един от тях.
За хората, които не ви познават - по какъв начин наподобява танцът, в който вярвате и желаете да вършиме?
- Интересувам се от комплицирания танц. Оценявам простотата, само че тя ме отегчава. Предпочитам танца, който е огромен и дълго премислян, комплицирано конструиран, смесващ страстите и технологиите. Когато чуя хората да споделят: " Не го премисляй! ", аз си споделям: " О, не, в противен случай! Моля те, премисляй! " Мисленето е фантастична дарба.
Може би би трябвало да се влага повече време в мислене. Да мислиш до момента в който танцуваш. Част от мисленето в придвижване също е чувство, запомняне, въображение, основаване... Ценя мисления танц в осъзнато тяло, танцуващо до безумство.
© Vojtěch Brtnický
Кога и за какво решихте, че желаете да се занимавате с танц?
- Майка ми ме водеше съвсем принудително на уроци по танци, когато бях на 8 години, с цел да канализирам някъде хиперактивността си. Но по-късно започнах да обичам танците, очевидно съм бил добър в тях, не знам. Когато влязох в националното балетно учебно заведение, майка ми искаше да спра, само че беше прекомерно късно. Нямаше към този момент метод да се разделя с танца.
Кои са най-големите провокации пред това да се занимаваш съответно с съвременен танц?
- Мисля, че най-големите провокации са финансовите. И също по този начин да изяснявам на баба ми още веднъж и още веднъж с какво си изкарвам прехраната, изключително на моята възраст.
Какво обръщение желаете да отправите със спектакъла " Място за изгубване (Безнадеждно) " ?
- С този театър ние пренасяме антиутопичното настояще на сцената и преувеличаваме резултата от дълбокото чувство за загубата и тъгата по изгубената природа, с цел да възстановим чувствителността на публиката към живота на други типове, с които съжителстват на тази планета.
- " Безнадеждно " ли е бъдещето? В какво бъдеще вярвате?
- Разбира се, че постоянно има вяра. Надеждата в никакъв случай не умира! Безнадеждността може да бъде повод за радикални дейности, които са толкоз нужни сега, с цел да не стигнем до екологична война. Всички проекти за запазване на природата и оцеляването на типовете се водят от вярата... от обезверената вяра. Бъдещето е допустимо единствено в случай че обществото успее да предотврати идната климатичната злополука.
Какво бихте споделили на хората, с цел да ги поканите да гледат вашия театър?
- Нека прекараме известно време дружно, слушайки истории за загуба, тъга и вяра. Нека преосмислим отношението си към природата. Напрягащо е, само че е належащо.
Чуйте тези невъзможни цифрови гори и се ангажирайте да не позволявате на други форми на живот да изчезнат. Моят театър е обезверен опит за наново свързване с всичко останало от околната среда.
" Моето тяло, моят танц ": фестивалът " Антистатик " събира актьори от 10 страни © Dieter Hartwig
Серджу Матис е румънски хореограф, роден през 1981 година в Клуж-Напока. Танцовото си обучение получава от хореографското учебно заведение в Клуж и академията по танц в Манхайм. Танцовата му кариера стартира в Tanztheater в Нюрнберг. От 2008 година живее и работи в Берлин, създавайки спектаклите Keep It Real (2013), Explicit Content (2015), Neverendings (2017), Hopeless (2019), UNREST (2021), DRANG (2022), Blazing Worlds (2023). Води танцови лаборатории и други просветителни формати в Германия и чужбина.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ