Меджидиев: Чрез публично-частно партньорство може да се разкрият навсякъде денонощни аптеки
Сегашното законодателство не урежда критерии както във връзка с разпределението и гъстотата на аптеките по територия, по този начин и по отношение на режима на работа на аптеката - дневен, полудневен или денонощен. Преценката за мястото на разкриване на аптеката, за нейния режим на работа, размер на предоставени услуги и артикули е само в ръцете на носителя на позволение за търговия на дребно с лекарствени артикули, който е независим икономически индивид.
Това споделя служебният министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев в отговор на въпрос от депутата от „ Възраждане “ Петър Петров по отношение на благоприятни условия за регламентиране на непрекъснато работещи аптеки на територията на всяка община.
Министърът оповестява, че следва да бъдат подхванати дейностите по съставяне на Национална комисия, чиято задача е на база на направените регионални аптечни карти да създаде Националната аптечна карта.
Към момента от събраната в M3 информация се вижда че в страната действат 56 аптеки с денонощен режим на работа, които са ситуирани в 14 общини. 51% от работещите денонощни аптеки са в София. В 13 области обаче няма нито една денонощна аптека. Заради това след завършване правенето па Националната аптечна карта Министерство на здравеопазването ще предложи съответни ограничения за понижаване на тези следени диспропорции във фармацевтичното обслужване.
„ Смятаме обаче, че не командно-административното налагане на отговорности на аптеките да правят денонощен режим на работа е верния метод за решение на този наболял проблем. Още повече, че преобладаващата част от аптеките в тези непривлекателни от стопанска позиция региони не разполагат с нужния кадрови и финансов запас с цел да покрият 24-часов режим на работа. Въвеждането на публично-частното партньорство за даване на фармацевтични услуги в обитаемоте места със усложнен достъп до медикаменти е един от методите за справяне с казуса със усложнения достъп до фармацевтична услуга. Реализирането на планове по откриване на аптеки или разширение на активността на към този момент съществуващи аптеки би могло да се реализира и посредством договаряне на процедури за взаимна активност сред общините и съществуващи локални търговски сдружения, притежаващи позволение за аптечна активност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира осъществяването на тази активност. Общините също биха могли да обезпечат целеви дотации за поддържане на тази номенклатура в райони, в които аптеките нямат доходност да поддържат действия по разпределяне на медикаменти заплащани от НЗОК “, споделя министърът.
В отговор на въпрос на депутата Петров по отношение на благоприятни условия за непрестанно обезпечаване на медикаменти в складовата и аптечната мрежа в страната доктор Меджидиев декларира, че неритмичното доставяне и дефицитът на медикаменти са наднационален проблем, подбуден от нарушените вериги на произвеждане и доставки в изискванията на световна икономическа рецесия.
„ Недостигът на медикаменти, с който се сблъскват всички страни членки е подложен като проблем от общоевропейския дневен ред с искане за централизирана политика на равнище Европейски съюз за неговото решение “, безапелационен е министърът.
Той акцентира обаче, че е основана работна група с представители на M3, Изпълнителната организация по медикаментите и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули, чиято задача е да изготви законодателни промени, които да подсигуряват достъпа на жителите до жизненоважните лекарствени артикули. „ Такива промени включват да вземем за пример анализиране на опциите за смяна в логаритъма на пресмятане на Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА), чрез който се разпознава дефицита на лекарствени артикули, както и редуциране на административните периоди за издаване на позволение за успореден импорт и формиране на цена, когато съответен лекарствен артикул е включен в забранителния лист па СЕСПА. Последната мярка ще даде опция да се компенсира дефицита на избран артикул посредством осъществяване на успореден импорт “, споделя доктор Меджидиев.
Това споделя служебният министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев в отговор на въпрос от депутата от „ Възраждане “ Петър Петров по отношение на благоприятни условия за регламентиране на непрекъснато работещи аптеки на територията на всяка община.
Министърът оповестява, че следва да бъдат подхванати дейностите по съставяне на Национална комисия, чиято задача е на база на направените регионални аптечни карти да създаде Националната аптечна карта.
Към момента от събраната в M3 информация се вижда че в страната действат 56 аптеки с денонощен режим на работа, които са ситуирани в 14 общини. 51% от работещите денонощни аптеки са в София. В 13 области обаче няма нито една денонощна аптека. Заради това след завършване правенето па Националната аптечна карта Министерство на здравеопазването ще предложи съответни ограничения за понижаване на тези следени диспропорции във фармацевтичното обслужване.
„ Смятаме обаче, че не командно-административното налагане на отговорности на аптеките да правят денонощен режим на работа е верния метод за решение на този наболял проблем. Още повече, че преобладаващата част от аптеките в тези непривлекателни от стопанска позиция региони не разполагат с нужния кадрови и финансов запас с цел да покрият 24-часов режим на работа. Въвеждането на публично-частното партньорство за даване на фармацевтични услуги в обитаемоте места със усложнен достъп до медикаменти е един от методите за справяне с казуса със усложнения достъп до фармацевтична услуга. Реализирането на планове по откриване на аптеки или разширение на активността на към този момент съществуващи аптеки би могло да се реализира и посредством договаряне на процедури за взаимна активност сред общините и съществуващи локални търговски сдружения, притежаващи позволение за аптечна активност. Там където липсват аптеки, осигуряващи денонощен режим на работа, общината също би могла да субсидира осъществяването на тази активност. Общините също биха могли да обезпечат целеви дотации за поддържане на тази номенклатура в райони, в които аптеките нямат доходност да поддържат действия по разпределяне на медикаменти заплащани от НЗОК “, споделя министърът.
В отговор на въпрос на депутата Петров по отношение на благоприятни условия за непрестанно обезпечаване на медикаменти в складовата и аптечната мрежа в страната доктор Меджидиев декларира, че неритмичното доставяне и дефицитът на медикаменти са наднационален проблем, подбуден от нарушените вериги на произвеждане и доставки в изискванията на световна икономическа рецесия.
„ Недостигът на медикаменти, с който се сблъскват всички страни членки е подложен като проблем от общоевропейския дневен ред с искане за централизирана политика на равнище Европейски съюз за неговото решение “, безапелационен е министърът.
Той акцентира обаче, че е основана работна група с представители на M3, Изпълнителната организация по медикаментите и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули, чиято задача е да изготви законодателни промени, които да подсигуряват достъпа на жителите до жизненоважните лекарствени артикули. „ Такива промени включват да вземем за пример анализиране на опциите за смяна в логаритъма на пресмятане на Специализираната електронна система за следене и разбор на лекарствените артикули (СЕСПА), чрез който се разпознава дефицита на лекарствени артикули, както и редуциране на административните периоди за издаване на позволение за успореден импорт и формиране на цена, когато съответен лекарствен артикул е включен в забранителния лист па СЕСПА. Последната мярка ще даде опция да се компенсира дефицита на избран артикул посредством осъществяване на успореден импорт “, споделя доктор Меджидиев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ