Богомил Николов: Борбата за по-ниска цена на хранителните продукти води до компромис с качеството
Сега ще си приказваме за качеството на храните на българския пазар. Приятно ми е да кажа добър ден на моя посетител Богомил Николов от Асоциация " Активни консуматори “. Здравейте.
Здравейте.
От къде да стартираме в този момент? Предлагам да стартираме първо от сиренето и от млечните артикули, които се оферират на българския пазар. Въпросът ми е следният: устойчива процедура ли става да има повече вода в сиренето и за какво страната не се оправя с този проблем? Ако би трябвало да се върнем 2 години обратно да разкажем цялата история.
Откъдето и да бяхте почнали, даже и да не е от сиренето, а от който и да е различен артикул, постоянно ще намерим проблем. Защото логиката, която стои зад стои зад тези практики, в тази ситуация вие питате за водата в сиренето, само че можем да си приказваме и за неналичието на яйца в майонезата или всичките тези зеленчуци в саламите и така нататък, логиката на всички места е една и съща – битка за по-ниска цена, единствено че тази ниска цена се реализира посредством жертване на качеството, компромис с качеството. Проблемът обаче не е в това, че някой производител е решил да направи нещо второ-трето качество. Проблемът е, че той го показва за първо, и потребителите в множеството случаи няма по какъв начин да оценят това качеството, тъй като характерностите му остават скрити за него. Т.е. ние не знаем, че в това сирене има добавена вода и го купуваме, тъй като е по-евтино, мислейки го, че е по-изгодно в сравнение с другото сирене, което има по-висока цена. И в последна сметка ние не купуваме по-изгодно, а биваме излъгани с по-ниска стойност, по-ниско наличие на по-ниска цена. Всъщност, то не е по-евтино, това е една заблуда. И поради това ние демонстрираме посредством нашите проучвания и данни, че такива практики са безусловно станали норма към този момент на всички места, и те би трябвало да се оправят. Как? На първо място като има по-стриктни отговорности за по-ясна информация. Както стана апропо със сирената, само че работата е свършена до половината. Прие се нова разпоредба много бързо след нашите проучвания, заложи се вътре условие, че в случай че сиренето има над 60% водно наличие, то това би трябвало да бъде оповестено посредством един надпис на етикета, на който написа: " сирене с нараснало наличие на вода “, единствено че никой не го прави. Ние тъкмо това показахме при последното ни изпитване – оказа се, че всички продължава постарому и никой не етикетира и не оповестява, че има повече вода. По този метод потребителите не престават да си купуват една заблуда. А в действителност, забравих да кажа, че повода за това нещо е, оказа се, че няма надзор. Имаме условие, имаме разпоредба, само че няма задоволително инспекции. И когато ние публикувахме данните, незабавно Агенцията по храните се разбърза, стартира да прави инспекции, да постанова наказания. Само че ние отново сме скептични, тъй като съгласно нас този възторг за регулиране ще мине доста скоро откакто спре да се диалект по тематиката и всичко ще си тръгне постарому. Дано да не съм прав.
Дано да не сте прав. Да, само че преди може би една година когато влизах в магазин, на витрината пишеше " Имитиращ артикул “ навръх сиренето, само че може би от няколко месеца насам не виждам такава хартийка, сложена пред самите буци сирене. Просто изчезна тази информация за самия консуматор, който влиза да си купи сирене. Аз не мога да се ориентирам когато вляза в магазина кое сирене, с изключение на по цената, не мога да се ориентирам кое е качествено и кое не. Кой би трябвало да направи тази регулация?
Ама те я направена, разбирате ли? Точно това е парадоксът. Наредбата по никакъв начин не е неприятна, която беше призната, само че тя не се съблюдава, не се ползва, което значи, че имаме една-единствена рекламация, и тя към Агенцията по храните да стартира да ревизира по-системно, по-строго и по-целенасочено. И несъмнено, да афишира освен когато я питат, а да афишира настоящо резултатите от тази контролна активност.
Добре, желая и друго да ви попитам: кой има интерес тази процедура да продължава? Защо не се оправяме с този проблем?
За страдание глупавите ни политици, употребявам може би малко мощна дума, само че казусът постоянно идва от ръководството. Те считат, че в случай че създадат по този начин, че контролните органи да си правят работата, тези най-ниски цени, за които приказваме сега, които несъмнено, са основани на менте качество, те ще изчезнат. От там хората ще си помислят, че този, който ръководи, е направил по този начин, че да се вдигнат цените, и ще му се разсърдят, и няма да гласоподават за него. И заради тази логичност, която считам за изрично неправилна и неправилна, от години, от десетилетия в България който и да ръководи, той няма никакво предпочитание да накара контролните органи да работят по-стриктно и да вкарат ред на пазара.
Разбирам.
За страдание, това е горчивата истина. И това ме кара незабавно да направя едно съпоставяне. Гледам новините за Франция, където президентът Макрон предлага пенсионна промяна. Тя е неизбежна поради застаряването на популацията, само че хората не я одобряват. Той знае, че те няма да я одобряват, само че все пак я постанова, тъй като тя е нужна, и в последна сметка ще бъде за положителното на всички. Ето подобен вид водачество нямаме в България, за жал.
Разбирам ви. Искам да поговорим в този момент и за етикирането на продуктите. Има ли подвеждаща информация там и защо би трябвало да внимават нашите слушатели?
При етикетирането има редица условия, които произтичат от европейското законодателство, и дръзвам да кажа, че те са може би най-хубавите и най-стриктните в света. Вероятно огромна част от стоките са етикетирани вярно, добре, само че постоянно когато вършим изследвания на каквото и да е, ние първо вършим разбор на етикетите и постоянно намираме да кажем 1 на 10, който не е спазил тези официални условия.
Нещо в допълнение.
Те не са чак толкоз комплицирани, не са нещо, което можем да назовем галактическа просвета, само че по някаква причина производителите или не са си прочели деликатно условията, или не са си наели юрист, в случай че не го схващат, с цел да им подскаже по какъв начин да го… Не мога да предсказвам, само че за жал, постоянно намираме грешки към момента, което от единствено себе си слага ново предизвикателство към контролните органи. Защото в случай че те нямат тази сензитивност да виждат… Един контрольор, който е подготвен, със стаж, той безусловно от първия взор може да види една неправда и да я установи.
Имам и един различен въпрос, който буди много въпроси в мен и в мои другари, с които съм разговаряла. Можем ли да кажем каква е разликата на етикета в думичките " Най-добро до “ и " Годно до “?
Чудесен въпрос, доста ви благодаря, тъй като ние от няколко години обясняваме тази работа в подтекста на изхвърлянето на храна. Оказва се, че изхвърляме ужасно доста храна. Има проучвания по въпроса – почти към 1/3 от храната, която купуваме, по-късно отива в кофата. Защо?
Да, това е един международен проблем.
Защото не можем да четем вярно и да разбираме тъкмо този надпис. " Най-добър до “ – това не е период на валидност. Това е нещо като напътствие за качество. Например в случай че си купите едни солети, на тях няма да намерите надписа " Годен до “ или " Използвай преди “. Ще намерите надписа " Най-добър до “. Това значи, че до тази дата производителят подсигурява положително качество. Да кажем, тези солети ще бъдат хрупкави, вероятно с по-добър усет, само че след тази дата храната не е развалена, никакъв случай, никога. Докато другият вид надписи – " Използвай преди “ или " Годен до “, той се ползва при по-рискови храни или по-малотрайни храни – да вземем за пример салами, месо или риба. При тях пък няма да намерите надписа " Най-добър до “, а там написа " Годен до “. Тази дата към този момент в действителност указва период на валидност, след който консумирането може да бъде рисково. Така че доста е значимо хората да вършат разлика в действителност сред тези два надписа. А мен в случай че питате, аз даже бих предложил на европейския законодател да реформира тази система, тъй като съгласно нас е прекомерно комплицирано и хората в никакъв случай няма да свикнат, макар че ние се опитваме да го обясняваме това непрекъснато, само че постоянно ще има неразбрали.
Да, объркващо е.
Така че може би е по-добре да има единствено един надпис, само че това е въпрос на законодателно решение. Дотогава ще би трябвало да обясняваме и всеки, който има предпочитание да разбере, би трябвало да може да схване разликата.
Г-н Николов, доста ви благодаря за този диалог. Останаха още въпроси, които желая да обсъдим, само че си резервирам правото да ви поканя още веднъж.
С най-голямо наслаждение.
Здравейте.
От къде да стартираме в този момент? Предлагам да стартираме първо от сиренето и от млечните артикули, които се оферират на българския пазар. Въпросът ми е следният: устойчива процедура ли става да има повече вода в сиренето и за какво страната не се оправя с този проблем? Ако би трябвало да се върнем 2 години обратно да разкажем цялата история.
Откъдето и да бяхте почнали, даже и да не е от сиренето, а от който и да е различен артикул, постоянно ще намерим проблем. Защото логиката, която стои зад стои зад тези практики, в тази ситуация вие питате за водата в сиренето, само че можем да си приказваме и за неналичието на яйца в майонезата или всичките тези зеленчуци в саламите и така нататък, логиката на всички места е една и съща – битка за по-ниска цена, единствено че тази ниска цена се реализира посредством жертване на качеството, компромис с качеството. Проблемът обаче не е в това, че някой производител е решил да направи нещо второ-трето качество. Проблемът е, че той го показва за първо, и потребителите в множеството случаи няма по какъв начин да оценят това качеството, тъй като характерностите му остават скрити за него. Т.е. ние не знаем, че в това сирене има добавена вода и го купуваме, тъй като е по-евтино, мислейки го, че е по-изгодно в сравнение с другото сирене, което има по-висока цена. И в последна сметка ние не купуваме по-изгодно, а биваме излъгани с по-ниска стойност, по-ниско наличие на по-ниска цена. Всъщност, то не е по-евтино, това е една заблуда. И поради това ние демонстрираме посредством нашите проучвания и данни, че такива практики са безусловно станали норма към този момент на всички места, и те би трябвало да се оправят. Как? На първо място като има по-стриктни отговорности за по-ясна информация. Както стана апропо със сирената, само че работата е свършена до половината. Прие се нова разпоредба много бързо след нашите проучвания, заложи се вътре условие, че в случай че сиренето има над 60% водно наличие, то това би трябвало да бъде оповестено посредством един надпис на етикета, на който написа: " сирене с нараснало наличие на вода “, единствено че никой не го прави. Ние тъкмо това показахме при последното ни изпитване – оказа се, че всички продължава постарому и никой не етикетира и не оповестява, че има повече вода. По този метод потребителите не престават да си купуват една заблуда. А в действителност, забравих да кажа, че повода за това нещо е, оказа се, че няма надзор. Имаме условие, имаме разпоредба, само че няма задоволително инспекции. И когато ние публикувахме данните, незабавно Агенцията по храните се разбърза, стартира да прави инспекции, да постанова наказания. Само че ние отново сме скептични, тъй като съгласно нас този възторг за регулиране ще мине доста скоро откакто спре да се диалект по тематиката и всичко ще си тръгне постарому. Дано да не съм прав.
Дано да не сте прав. Да, само че преди може би една година когато влизах в магазин, на витрината пишеше " Имитиращ артикул “ навръх сиренето, само че може би от няколко месеца насам не виждам такава хартийка, сложена пред самите буци сирене. Просто изчезна тази информация за самия консуматор, който влиза да си купи сирене. Аз не мога да се ориентирам когато вляза в магазина кое сирене, с изключение на по цената, не мога да се ориентирам кое е качествено и кое не. Кой би трябвало да направи тази регулация?
Ама те я направена, разбирате ли? Точно това е парадоксът. Наредбата по никакъв начин не е неприятна, която беше призната, само че тя не се съблюдава, не се ползва, което значи, че имаме една-единствена рекламация, и тя към Агенцията по храните да стартира да ревизира по-системно, по-строго и по-целенасочено. И несъмнено, да афишира освен когато я питат, а да афишира настоящо резултатите от тази контролна активност.
Добре, желая и друго да ви попитам: кой има интерес тази процедура да продължава? Защо не се оправяме с този проблем?
За страдание глупавите ни политици, употребявам може би малко мощна дума, само че казусът постоянно идва от ръководството. Те считат, че в случай че създадат по този начин, че контролните органи да си правят работата, тези най-ниски цени, за които приказваме сега, които несъмнено, са основани на менте качество, те ще изчезнат. От там хората ще си помислят, че този, който ръководи, е направил по този начин, че да се вдигнат цените, и ще му се разсърдят, и няма да гласоподават за него. И заради тази логичност, която считам за изрично неправилна и неправилна, от години, от десетилетия в България който и да ръководи, той няма никакво предпочитание да накара контролните органи да работят по-стриктно и да вкарат ред на пазара.
Разбирам.
За страдание, това е горчивата истина. И това ме кара незабавно да направя едно съпоставяне. Гледам новините за Франция, където президентът Макрон предлага пенсионна промяна. Тя е неизбежна поради застаряването на популацията, само че хората не я одобряват. Той знае, че те няма да я одобряват, само че все пак я постанова, тъй като тя е нужна, и в последна сметка ще бъде за положителното на всички. Ето подобен вид водачество нямаме в България, за жал.
Разбирам ви. Искам да поговорим в този момент и за етикирането на продуктите. Има ли подвеждаща информация там и защо би трябвало да внимават нашите слушатели?
При етикетирането има редица условия, които произтичат от европейското законодателство, и дръзвам да кажа, че те са може би най-хубавите и най-стриктните в света. Вероятно огромна част от стоките са етикетирани вярно, добре, само че постоянно когато вършим изследвания на каквото и да е, ние първо вършим разбор на етикетите и постоянно намираме да кажем 1 на 10, който не е спазил тези официални условия.
Нещо в допълнение.
Те не са чак толкоз комплицирани, не са нещо, което можем да назовем галактическа просвета, само че по някаква причина производителите или не са си прочели деликатно условията, или не са си наели юрист, в случай че не го схващат, с цел да им подскаже по какъв начин да го… Не мога да предсказвам, само че за жал, постоянно намираме грешки към момента, което от единствено себе си слага ново предизвикателство към контролните органи. Защото в случай че те нямат тази сензитивност да виждат… Един контрольор, който е подготвен, със стаж, той безусловно от първия взор може да види една неправда и да я установи.
Имам и един различен въпрос, който буди много въпроси в мен и в мои другари, с които съм разговаряла. Можем ли да кажем каква е разликата на етикета в думичките " Най-добро до “ и " Годно до “?
Чудесен въпрос, доста ви благодаря, тъй като ние от няколко години обясняваме тази работа в подтекста на изхвърлянето на храна. Оказва се, че изхвърляме ужасно доста храна. Има проучвания по въпроса – почти към 1/3 от храната, която купуваме, по-късно отива в кофата. Защо?
Да, това е един международен проблем.
Защото не можем да четем вярно и да разбираме тъкмо този надпис. " Най-добър до “ – това не е период на валидност. Това е нещо като напътствие за качество. Например в случай че си купите едни солети, на тях няма да намерите надписа " Годен до “ или " Използвай преди “. Ще намерите надписа " Най-добър до “. Това значи, че до тази дата производителят подсигурява положително качество. Да кажем, тези солети ще бъдат хрупкави, вероятно с по-добър усет, само че след тази дата храната не е развалена, никакъв случай, никога. Докато другият вид надписи – " Използвай преди “ или " Годен до “, той се ползва при по-рискови храни или по-малотрайни храни – да вземем за пример салами, месо или риба. При тях пък няма да намерите надписа " Най-добър до “, а там написа " Годен до “. Тази дата към този момент в действителност указва период на валидност, след който консумирането може да бъде рисково. Така че доста е значимо хората да вършат разлика в действителност сред тези два надписа. А мен в случай че питате, аз даже бих предложил на европейския законодател да реформира тази система, тъй като съгласно нас е прекомерно комплицирано и хората в никакъв случай няма да свикнат, макар че ние се опитваме да го обясняваме това непрекъснато, само че постоянно ще има неразбрали.
Да, объркващо е.
Така че може би е по-добре да има единствено един надпис, само че това е въпрос на законодателно решение. Дотогава ще би трябвало да обясняваме и всеки, който има предпочитание да разбере, би трябвало да може да схване разликата.
Г-н Николов, доста ви благодаря за този диалог. Останаха още въпроси, които желая да обсъдим, само че си резервирам правото да ви поканя още веднъж.
С най-голямо наслаждение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ