Проф. Валя Василева: Генно редактираните продукти, така или иначе, са бъдещето
Сега се съпротивяваме, само че когато ни залеят извън с артикули на новите геномни техники, ще се сетим, че не е неприятно и нашите сортове да развием, разяснява шефът на Института по физиология на растенията и генетика - Българска академия на науките
Европейска комисия пристъпи към разхлабване на режима за генно модифицирани организми (ГМО), като предложи план на правилник за новите геномни техники (Регламент за растения, получени с някои нови геномни техники и техните продукти), което отприщи по едно и също време опозиция и очаквания. Засега България е с неутрална позиция. Предлаганият правилник, който още не е дефинитивно признат, планува част от геномно редактираните артикули да бъдат приети за еквивалентни на стандартните. Това към този момент е реалност в някои страни, отвън Европейски Съюз и артикули на генното редактиране са към този момент на пазара.
Ддиректорът на Института по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките проф. Валя Василева счита, че новите геномни техники водят към по-устойчиво бъдеще. Тя съпостави навлизането им в практиката с появяването и разпространяването на колите. " Не можем да спрем напредъка, колкото и да се съпротивяваме ", разяснява професорът и обясни какво съставляват НГТ и за какво, съгласно нея, са по-скоро късмет, в сравнение с заплаха. Ето какво още описа проф. Василева пред Dir.bg.
- Проф. Василева, разхлабването на режима за ГМО в Европейски Съюз, крачка обратно или крачка напред е, по какъв начин да го тълкуваме?
- Това, което в този момент законодателите вършат на европейско равнище, е да вкарат в правилник новите техники за генно редактиране. " Цисгенеза ", " интрагенеза " и " трансгенеза " не са съществували като техники и терминология, когато е правена регулацията за ГМО. Европейската директивата за ГМО е от 2001 година, българският закон за ГМО е от 2005 година, а новите геномни техники (НГТ) се появиха по-късно. За технологията за редактиране на геноми CRISPR/CAS9 беше присъдена Нобелова премия за химия в 2020 година и настъпи бързо създаване и комерсиализация в Съединени американски щати, Китай, Япония и други страни. Европа е много по-консервативна и доста изостава в тази област. Затова концепцията е да се регламентират в законодателството новите геномни техники и да се каже кое къде и по какъв начин да бъде.
- Бихте ли пояснили какво съставляват новите геномни техники?
- Стигаме до системата CRISPR/CAS9, която е естествен механизъм за редактиране на генома. От милиони години посредством него бактериите се защищават от вирусите, които ги нападат. Иначе, когато вирусът навлезе в бактериалната клетка, се развъжда вътре в нея и унищожава бактерията. Обаче какво е измислила бактерията - специфична система - ензимна ножица, която реже вируса на късчета и го вкарва измежду повтарящи се части нейна ДНК и това се презаписва в друга молекула РНК, след което дребни късчета причакват въпросния вирус и при реинфекция го разпознават и обезвреждат. Това е имунизационният паспорт на бактерията.
Този имунен механизъм на бактериите към този момент се употребява като инструмент за редактиране на генома на висши организми, да вземем за пример за възстановяване на характерностите на растенията. С геномно редактиране посредством CRISPR/CAS може да се инактивира, задейства, покачва, потиска избрана функционалност, може да се пренаписват и трансформират аминокиселини, като технологията е прецизна, ефикасна, евтина, с многочислени приложения, разновидности и бързо адаптиране. Вече има по този начин получени ориз, търпелив към засушаване; пшеница, устойчива на вирусни болести и много други усъвършенствани артикули. При това, в редактираните растения липсва непозната ДНК и тези растения не са трансгенни - съставените елементи, употребявани за предизвикателство на измененията, не участват в растението, откакто работата е свършена.
Що се отнася до другите техники - посредством трансгенезата в действителност се основава типичното ГМО - материал от един организъм се вмъква в генома на различен, като се употребява материал от несъвместими за кръстосване типове. Интрагенезата, пък, вкарва генетичен материал от типове, които могат да се кръстосват и дава опция за нови генни рекомбинации посредством in vitro преподреждане на генетични детайли. При цисгенезата даден организъм се модифицира с ДНК детайл от донор от същия или непосредствен тип, като непосредствено се вмъква единствено стремежи ген и се заобикалят нежелани гени.
- Къде остава класическата селекция?
- Нека поясня по какъв начин става класическата селекция - аз одобрявам даден белег, желая да го предам на моето растение, скръствам ги, само че идват и куп други белези, измежду които може да бъде и понижен рандеман. И де факто върша поредност противоположни кръстоски, с цел да изчистя нежеланите белези, което лишава най-малко 10 години. За да се увеличи броят на разновидностите (промените в ДНК), които всекидневно се случват в природата, от ден на ден и по-усилено се ползва така наречен " мутагенеза " - употребяват се мутагени, като за продуктите няма условие за проби за сигурност - третират културата, да кажем пшеница, с химикали или я облъчват с радиация, при което ДНК се накъсва, само че селекционерите стигат до някакви белези, от които се интересуват. Прилагането на този метод се ускорява от 1940 година, с помощта на което са основани над 3000 сорта посредством облъчване и отнасяне с химикали за увеличение на броя на разновидностите, след което се сортират растенията с по-добри индикатори. Странното е, че критиците на новите геномни техники смятат този метод за безвреден, макар, че се накъсва целия геном и разновидностите пораждат на инцидентен и непредвидим принцип.
Химикалите са прекомерно застъпени при класическата селекция и изобщо в земеделието, изключително отвън Европейски Съюз. Има и основани на естествени артикули препарати, да вземем за пример съдържащи восък, които залепват пъпките на овошката и това задържа цъфтежа и защищава дърветата от късните пролетни захлаждания. 25-50 пъти се усилва добивът, описа фермер, тествал подобен препарат.
За страдание, по-често се практикува друго - вземат домат, потапят го в химикал и на другия ден той към този момент е с червен цвят, т.е. " зрял ", експортират го от прилежащи страни и ние го ядем - това споделиха пред мен агрономи. Затова, в случай че желаете някакъв плод да узрее по-скоро, примерно авокадото да омекне - слагате го до банана, тъй като бананът отделя доста етилен, или го сложете в един плик с банан.
Впрочем, в случай че не се употребяват новите геномни техники, в недалечно бъдеще банани няма да има на пазара. Всичките банани, които се внасят в този момент, са от един вид и той е доста съществено нападнат от гъбичката Фузариум, която унищожава реколтата на плантациите.
Против химикалите съм изрично, тъй като видях какво се случва дори при една дезинфекция на семена от пшеница със сребърен нитрат - установихме съществени повреди на ДНК, безусловно раздробяване на ДНК молекулата... И се твърди, че геномното редактиране е проблем, а това, че някой е накъсал генома с химикали или с радиация...
- Вече единствено на личната градина ли можеш да вярваш?
- И там не се знае кой опрашва, а и е значимо семената какви са и от кое място са.
Ако някой ми предложи плод - ГМО или от тези, които са на пазара - пръсканите с химикали, незабавно ще си взема ГМО-то, тъй като знам, че няма да ми навреди. Една Арктическа ябълка, получена посредством НГТ, дето не покафенява след разсичане и не се натъртва, бих си я хапнала на драго сърце...Тази ябълка действително съдържа всички хранителни субстанции, които истинската ябълка вид " Златна превъзходна " има. Пръсканата ябълка обаче съдържа и химикал. В храносмилателния тракт ГМО продуктите се разграждат на общоприетите по-прости съставни елементи (захари, мазнини, протеини), които се усвояват от организма - дали ще ядете тях или нещо с химикал вътре не е без значение. Според мен новите геномни техники са средството да се преборим с безразборното напръскване с химикали.
- Къде е гаранцията, че производителите на НГТ-продукция няма да я пръскат?
- Идеята на новите геномни техники е сортовете да бъдат устойчиви на вредители и заболявания, без растенията да имат потребност от напръскване. Освен това, препаратите са скъпи и ще е стопански неизгодно на производителите да вършат подобен непотребен разход. Нашият Институт има опитно поле и свеждаме до най-малко препаратите и поради цените им. Ако в този момент някой ми даде НГТ- сортове, с най-голямо наслаждение ще ги насадя, само че за момента мъчно се доближава до такива семена. Този правилник, до момента в който не се одобри, не е ясно по какъв начин ще стои и въпросът с патентоването. Очакванията са, че дребните компании към този момент ще може да получават патенти по-лесно. Няма да продължи досегашното фаворизиране на производители, което съгласно мен, идва тъкмо от химикалите.
- Защо НГТ се употребяват за изработка на устойчиви на хербициди растения, откакто е ясно, че крият заплаха от предозиране, има и сигнали за появяването на суперплевели?
- На мен изобщо не ми харесва концепцията да се вършат сортове, устойчиви на хербициди. Странно е да се цели хербицидна резистентност. Правено е в зората на биотехнологиите в земеделието и е било обвързвано с корпоративни ползи за разпространение на избрани препарати и скъпи семена. Ако в този момент се вършат сортове, устойчиви на хербициди, би трябвало да са с доста специфична регулация, например за площи, които са мощно инфектирани и за нищо не могат да се употребяват. Правилно е да бъдат оставени в най-строго следената група.
- Но откакто са освободени от регулация в други страни, новите ГМО може да влизат в състава на разнообразни артикули и отново да се озоват в чиниите ни?
- Най-сигурният метод за предотвратяване от вноса е да сме готови и конкурентоспособни - да имаме и да употребяваме наши тествани и в действителност качествени артикули. А за вноса считам, че може да има проследимост, тъй като вносните артикули си имат генетични карти, основатели, патенти... Китай към този момент залива пазарите. По отношение на биотехнологиите в хранителната промишленост, Европа доста изостана, спрямо Китай, Съединени американски щати, Япония. Японците са фанатици на тематика здравословна храна и фактът, че те нямат никакви съмнения във връзка с новите геномни техники е индикативен. Аз две години съм следила по какъв начин се хранят, какво пият - там автомати за кафе и кола няма, имат за зелен чай, като държат доста на здравословното хранене и метод на живот.
- Либерализирането на режима за ГМО в Европейски Съюз не постанова ли увеличаване на инфраструктурата за надзор и проучвания?
- Едно секвениране към този момент не е толкоз скъпо и става бързо. Ние, да вземем за пример, неотдавна за 6 проби платихме 2000 лева, което въобще не е доста. За момента изпращаме пробите за секвениране на открито, само че ще се строи център и при нас, към Българска академия на науките - биотехнологичен център, където ще има нужната инсталация и ще е доста по-евтино. Има доста компании в Германия, Полша, Англия - и цените на секвенирането паднаха доста, не е както едно време. В Белгия, да вземем за пример, където отглеждат ГМО-царевица, когато имаш повече проби и сключиш контракт за секвениране, може да ти излезе 2-3 евро за една секвенция от 1000 базови двойки.
- Сега какво ядем?
- От 60 до 95% за другите култури са импорт - поставят едни табелки, примерно " самоковски или смолянски картофи " на импортирани от Македония.... Тук продукцията на производителите, доколкото я има, се изкупува на безценица, прекупвачи натрупат комисиони и ние даваме луди пари за продукция с неразбираемо качество - 12 лева за кг " български картофи ", а какъв брой са български, е различен въпрос. Като ни атакуван китайските артикули - тогава ще се сетим, че нашите сортове към този момент ги няма.
Говорих със аграрни производители - те споделят, че употребяват единствено немски семена. Според обяснението им, нашите елементарно се заразяват с Фузариум, и не могат да дадат добива, който обезпечават немските. Точно тук геномното редактиране чудесна работа би свършило - малко променяш, където би трябвало, и правиш сорта високоустойчив и високодобивен. За страдание, огромна част от семената в българските генни банки не се употребяват, кълняемостта им пада и по този начин ги губим.
- Може ли да бъдат възродени българските сортове?
- Семената от банките би трябвало постоянно да се препосяват, другояче при засаждане не могат да поникнат. За препосяването на семената от банките няма задоволително човешка мощ и по този начин се губи биоразнообразието на българските сортове. Тези наши сортове, в случай че не станат по-атрактивни, ще изчезнат.
Всички модерни култури, с които се изхранваме, са основани от индивида. Сегашната пшеница включва 3 генома - " А ", " Б " и " Д ". Преди към 8000 до 10 000 години, два типа диви треви се кръстосват и образуват натурален хибрид, наименуван емерова пшеница, която носи " А " и " Б " геномите за актуалната пшеница. По-късно емеровата пшеница се кръстосва с различен тип дива трева, която носи " Д " генома, и по този начин се стига до хлебната пшеница. Тези диви прародители не дават рандеман, в съпоставяне със актуалната пшеница.
Тези дни показах наши резултати с разнообразни сортове пшеница, които биха получили късмет, в случай че бъдат позволени новите техники. Проучихме два негативни регулатора на кореновото развиване, които колкото по-малко са експресирани (изявени), толкоз по-голяма става кореновата система. Когато е по-повърхностна, растението умира при засушаване, само че в случай че корените са по-развити, могат да доближат до вода в по-дълбоките пластове на почвата. Ако да вземем за пример, понижим експресията на тези два гена, нашият вид може да образува по-голям корен, и вместо да умира при суша, ще стане сухоустойчив. Това би могло да се случи и по натурален метод в природата, само че би трябвало да се чакат доста генерации, до момента в който се появи мечтаният белег. Обикновено, всеки от мечтаните белези тегли със себе си и нежелани, което пък постанова да се вършат противоположни кръстоски, с цел да се изчистят нежеланите.
Има подценени остарели бобови растения, които не се употребяват. Най-популярни са соята и фасула, а има и куп други несправедливо подценени бобови, които имат доста потребни качества - бакла, бурчак и други. С новите техники можем да ги създадем доста по-високодобивни и да ги въведем като нови храни. Много по-качествена храна ще имаме, в случай че се развие това направление. Тук, в Българска академия на науките, има доста на практика разработки. Ако не ги използваме и доразвием, след време същите технологии ще би трябвало да ги закупим и внесем и то на 100-кратна цена.
НГТ е техника, с която нещо можем да подобрим и да спасим, не трябва да се опасяваме, че е нещо толкоз рисково, както някои съперници настояват. Според мен, с тези техники се дава късмет на остарели сортове и за основаване на нови сортове. Считам че това е огромна опция за растителната промишленост и земеделието.
- Как ще коментирате острата реакция на Френската организация за здраве и сигурност (ANSES) и доста български сдружения като Агролинк, съюза на ветеринарите и други професионални и локални общности против предлаганото разхлабване на режима за ГМО посредством новия правилник за НГТ?
- Нормално е да са срещу и няма нищо неприятно в това. Така или другояче, текстовете са в интервал на разискване и обсъждане. Логично е да има и " за " и " срещу ".
По принцип, хората мъчно одобряват новото, само че въпреки всичко, би трябвало да гледаме към напредъка, а не да се опасяваме. Един типичен образец за мъчно разбиране на новите технологии е въвеждането на автомобила. В края на 19-и и началото на 20-и век, нововъведението " автомобил " се е сблъскала със забележителна опозиция от разнообразни браншове на обществото. Ранните коли са били считани за рискови. Тяхната скорост от към 25 км в час, въпреки и скромна за днешните стандарти, е доста по-висока от тази на конските впрягове. Пътищата по това време са били предопределени най-вече за конски превоз, което е правело ранните коли по-малко практични. Имало е страхове за икономическото влияние върху браншовете, свързани с транспорта с коне. Производители на файтони, заетите в конеферми и други свързани услуги са се страхували да не изгубят препитанието си. Автомобилът е представлявал и забележителна смяна в темповете на живот. Идеята за бързо пътешестване на дълги дистанции или пътешестване от предградията е изисквала смяна в метода на мислене.... След единствено 100 години видяхме какво се случва - на всички места е цялостно с коли, колкото и да е нямало инфраструктура и да е имало страхове и опозиция. Така че, не трябва да се опасяваме от новите технологии, а да мислим по какъв начин да ги използваме деликатно и по най-хубав метод.
Генно редактираните артикули, съгласно мен, по този начин или другояче, са бъдещето. Хората не схващат, че геномно редактираните култури и ГМО са доста по-здравословни от хербицидно третираните артикули. Освен това, има и естествено ГМО - сладките картофи, да вземем за пример, са естествено ГМО, тъй като имат в генома си агробактериум. Агробактерумът ние го употребяваме за промяна с изследователска цел - за отключване на растителната клетка и предаване на мечтаните гени.
Не можем да спрем напредъка, каквото и да вършим. Сега се съпротивяваме, само че дали в този момент или след 20 години, когато ни залеят от прилежащите страни с генно редактирани артикули - тогава ще се сетим, че не е неприятно и нашите сортове да развием, обаче не се знае дали тогава ще ги има.
- Оспорва се предлагания аршин за равностойност сред генно редактираните и стандартните растения - " 20 нуклеотидни модификации ", само че единствено една може да провокира основни промени и рискът не зависи от броя модификации. Вашият коментар?
- Когато се работи върху закостенял сектор от генома е по този начин. Достатъчно е един нуклеотид да се промени и това да докара до основни промени в организма. Това са така наречен точкови разновидности. В хода на еволюцията има гени/участъци, които са доста значими и са се запазили - това са най-консервативните гени, само че има и сектори, които не са с такива значими функционалности, а с подпомагащи. Новите геномни техники са доста прецизни и към този момент дават доста позитивни резултати и при смяна на консервативните, и на подпомагащите сектори.
Освен това, да не забравяме, че всяко нещо ще се изпитва - има очакван 7-годишен интервал на тествания.
В момента, да вземем за пример, е пред старт първото изпитване в полски условия в Швейцария с CRISPR/Cas9-модифициран ечемик. Получено е утвърждение от Федералния офис за околната среда за ген от ечемик, наименуван CKX2, който взе участие в контрола на образуването на семена и е бил деактивиран с CRISPR. Вече има данни, че деактивирането на този ген посредством редактиране на генома, води до нараснали добиви при ориз и маслодайна рапица. Изпитанието ще стартира тази пролет на предпазено поле в Цюрих-Рекенхолц и ще продължи три години, с цел да се дефинира дали по този начин може да се усили добивът.
- Не се ли бърза с новите геномни техники?
- Ситуацията е доста сериозна в световен проект и с увеличението на популацията, и с намаляването на земеделската повърхност, и с климатичните промени. А във връзка с България - ето какво демонстрират картите от Европейската мрежа за наблюдаване на териториалното развиване - ние сме с най-висока евентуална накърнимост от климатичните промени и с най-слаб потенциал за акомодация. Трябва да развием потенциала си и да сме готови. Новите геномни техники водят към по-устойчиво бъдеще, уверена съм.
Интервю на проф. Василева пред Ива Иванова ,
Европейска комисия пристъпи към разхлабване на режима за генно модифицирани организми (ГМО), като предложи план на правилник за новите геномни техники (Регламент за растения, получени с някои нови геномни техники и техните продукти), което отприщи по едно и също време опозиция и очаквания. Засега България е с неутрална позиция. Предлаганият правилник, който още не е дефинитивно признат, планува част от геномно редактираните артикули да бъдат приети за еквивалентни на стандартните. Това към този момент е реалност в някои страни, отвън Европейски Съюз и артикули на генното редактиране са към този момент на пазара.
Ддиректорът на Института по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките проф. Валя Василева счита, че новите геномни техники водят към по-устойчиво бъдеще. Тя съпостави навлизането им в практиката с появяването и разпространяването на колите. " Не можем да спрем напредъка, колкото и да се съпротивяваме ", разяснява професорът и обясни какво съставляват НГТ и за какво, съгласно нея, са по-скоро късмет, в сравнение с заплаха. Ето какво още описа проф. Василева пред Dir.bg.
- Проф. Василева, разхлабването на режима за ГМО в Европейски Съюз, крачка обратно или крачка напред е, по какъв начин да го тълкуваме?
- Това, което в този момент законодателите вършат на европейско равнище, е да вкарат в правилник новите техники за генно редактиране. " Цисгенеза ", " интрагенеза " и " трансгенеза " не са съществували като техники и терминология, когато е правена регулацията за ГМО. Европейската директивата за ГМО е от 2001 година, българският закон за ГМО е от 2005 година, а новите геномни техники (НГТ) се появиха по-късно. За технологията за редактиране на геноми CRISPR/CAS9 беше присъдена Нобелова премия за химия в 2020 година и настъпи бързо създаване и комерсиализация в Съединени американски щати, Китай, Япония и други страни. Европа е много по-консервативна и доста изостава в тази област. Затова концепцията е да се регламентират в законодателството новите геномни техники и да се каже кое къде и по какъв начин да бъде.
- Бихте ли пояснили какво съставляват новите геномни техники?
- Стигаме до системата CRISPR/CAS9, която е естествен механизъм за редактиране на генома. От милиони години посредством него бактериите се защищават от вирусите, които ги нападат. Иначе, когато вирусът навлезе в бактериалната клетка, се развъжда вътре в нея и унищожава бактерията. Обаче какво е измислила бактерията - специфична система - ензимна ножица, която реже вируса на късчета и го вкарва измежду повтарящи се части нейна ДНК и това се презаписва в друга молекула РНК, след което дребни късчета причакват въпросния вирус и при реинфекция го разпознават и обезвреждат. Това е имунизационният паспорт на бактерията.
Този имунен механизъм на бактериите към този момент се употребява като инструмент за редактиране на генома на висши организми, да вземем за пример за възстановяване на характерностите на растенията. С геномно редактиране посредством CRISPR/CAS може да се инактивира, задейства, покачва, потиска избрана функционалност, може да се пренаписват и трансформират аминокиселини, като технологията е прецизна, ефикасна, евтина, с многочислени приложения, разновидности и бързо адаптиране. Вече има по този начин получени ориз, търпелив към засушаване; пшеница, устойчива на вирусни болести и много други усъвършенствани артикули. При това, в редактираните растения липсва непозната ДНК и тези растения не са трансгенни - съставените елементи, употребявани за предизвикателство на измененията, не участват в растението, откакто работата е свършена.
Що се отнася до другите техники - посредством трансгенезата в действителност се основава типичното ГМО - материал от един организъм се вмъква в генома на различен, като се употребява материал от несъвместими за кръстосване типове. Интрагенезата, пък, вкарва генетичен материал от типове, които могат да се кръстосват и дава опция за нови генни рекомбинации посредством in vitro преподреждане на генетични детайли. При цисгенезата даден организъм се модифицира с ДНК детайл от донор от същия или непосредствен тип, като непосредствено се вмъква единствено стремежи ген и се заобикалят нежелани гени.
- Къде остава класическата селекция?
- Нека поясня по какъв начин става класическата селекция - аз одобрявам даден белег, желая да го предам на моето растение, скръствам ги, само че идват и куп други белези, измежду които може да бъде и понижен рандеман. И де факто върша поредност противоположни кръстоски, с цел да изчистя нежеланите белези, което лишава най-малко 10 години. За да се увеличи броят на разновидностите (промените в ДНК), които всекидневно се случват в природата, от ден на ден и по-усилено се ползва така наречен " мутагенеза " - употребяват се мутагени, като за продуктите няма условие за проби за сигурност - третират културата, да кажем пшеница, с химикали или я облъчват с радиация, при което ДНК се накъсва, само че селекционерите стигат до някакви белези, от които се интересуват. Прилагането на този метод се ускорява от 1940 година, с помощта на което са основани над 3000 сорта посредством облъчване и отнасяне с химикали за увеличение на броя на разновидностите, след което се сортират растенията с по-добри индикатори. Странното е, че критиците на новите геномни техники смятат този метод за безвреден, макар, че се накъсва целия геном и разновидностите пораждат на инцидентен и непредвидим принцип.
Химикалите са прекомерно застъпени при класическата селекция и изобщо в земеделието, изключително отвън Европейски Съюз. Има и основани на естествени артикули препарати, да вземем за пример съдържащи восък, които залепват пъпките на овошката и това задържа цъфтежа и защищава дърветата от късните пролетни захлаждания. 25-50 пъти се усилва добивът, описа фермер, тествал подобен препарат.
За страдание, по-често се практикува друго - вземат домат, потапят го в химикал и на другия ден той към този момент е с червен цвят, т.е. " зрял ", експортират го от прилежащи страни и ние го ядем - това споделиха пред мен агрономи. Затова, в случай че желаете някакъв плод да узрее по-скоро, примерно авокадото да омекне - слагате го до банана, тъй като бананът отделя доста етилен, или го сложете в един плик с банан.
Впрочем, в случай че не се употребяват новите геномни техники, в недалечно бъдеще банани няма да има на пазара. Всичките банани, които се внасят в този момент, са от един вид и той е доста съществено нападнат от гъбичката Фузариум, която унищожава реколтата на плантациите.
Против химикалите съм изрично, тъй като видях какво се случва дори при една дезинфекция на семена от пшеница със сребърен нитрат - установихме съществени повреди на ДНК, безусловно раздробяване на ДНК молекулата... И се твърди, че геномното редактиране е проблем, а това, че някой е накъсал генома с химикали или с радиация...
- Вече единствено на личната градина ли можеш да вярваш?
- И там не се знае кой опрашва, а и е значимо семената какви са и от кое място са.
Ако някой ми предложи плод - ГМО или от тези, които са на пазара - пръсканите с химикали, незабавно ще си взема ГМО-то, тъй като знам, че няма да ми навреди. Една Арктическа ябълка, получена посредством НГТ, дето не покафенява след разсичане и не се натъртва, бих си я хапнала на драго сърце...Тази ябълка действително съдържа всички хранителни субстанции, които истинската ябълка вид " Златна превъзходна " има. Пръсканата ябълка обаче съдържа и химикал. В храносмилателния тракт ГМО продуктите се разграждат на общоприетите по-прости съставни елементи (захари, мазнини, протеини), които се усвояват от организма - дали ще ядете тях или нещо с химикал вътре не е без значение. Според мен новите геномни техники са средството да се преборим с безразборното напръскване с химикали.
- Къде е гаранцията, че производителите на НГТ-продукция няма да я пръскат?
- Идеята на новите геномни техники е сортовете да бъдат устойчиви на вредители и заболявания, без растенията да имат потребност от напръскване. Освен това, препаратите са скъпи и ще е стопански неизгодно на производителите да вършат подобен непотребен разход. Нашият Институт има опитно поле и свеждаме до най-малко препаратите и поради цените им. Ако в този момент някой ми даде НГТ- сортове, с най-голямо наслаждение ще ги насадя, само че за момента мъчно се доближава до такива семена. Този правилник, до момента в който не се одобри, не е ясно по какъв начин ще стои и въпросът с патентоването. Очакванията са, че дребните компании към този момент ще може да получават патенти по-лесно. Няма да продължи досегашното фаворизиране на производители, което съгласно мен, идва тъкмо от химикалите.
- Защо НГТ се употребяват за изработка на устойчиви на хербициди растения, откакто е ясно, че крият заплаха от предозиране, има и сигнали за появяването на суперплевели?
- На мен изобщо не ми харесва концепцията да се вършат сортове, устойчиви на хербициди. Странно е да се цели хербицидна резистентност. Правено е в зората на биотехнологиите в земеделието и е било обвързвано с корпоративни ползи за разпространение на избрани препарати и скъпи семена. Ако в този момент се вършат сортове, устойчиви на хербициди, би трябвало да са с доста специфична регулация, например за площи, които са мощно инфектирани и за нищо не могат да се употребяват. Правилно е да бъдат оставени в най-строго следената група.
- Но откакто са освободени от регулация в други страни, новите ГМО може да влизат в състава на разнообразни артикули и отново да се озоват в чиниите ни?
- Най-сигурният метод за предотвратяване от вноса е да сме готови и конкурентоспособни - да имаме и да употребяваме наши тествани и в действителност качествени артикули. А за вноса считам, че може да има проследимост, тъй като вносните артикули си имат генетични карти, основатели, патенти... Китай към този момент залива пазарите. По отношение на биотехнологиите в хранителната промишленост, Европа доста изостана, спрямо Китай, Съединени американски щати, Япония. Японците са фанатици на тематика здравословна храна и фактът, че те нямат никакви съмнения във връзка с новите геномни техники е индикативен. Аз две години съм следила по какъв начин се хранят, какво пият - там автомати за кафе и кола няма, имат за зелен чай, като държат доста на здравословното хранене и метод на живот.
- Либерализирането на режима за ГМО в Европейски Съюз не постанова ли увеличаване на инфраструктурата за надзор и проучвания?
- Едно секвениране към този момент не е толкоз скъпо и става бързо. Ние, да вземем за пример, неотдавна за 6 проби платихме 2000 лева, което въобще не е доста. За момента изпращаме пробите за секвениране на открито, само че ще се строи център и при нас, към Българска академия на науките - биотехнологичен център, където ще има нужната инсталация и ще е доста по-евтино. Има доста компании в Германия, Полша, Англия - и цените на секвенирането паднаха доста, не е както едно време. В Белгия, да вземем за пример, където отглеждат ГМО-царевица, когато имаш повече проби и сключиш контракт за секвениране, може да ти излезе 2-3 евро за една секвенция от 1000 базови двойки.
- Сега какво ядем?
- От 60 до 95% за другите култури са импорт - поставят едни табелки, примерно " самоковски или смолянски картофи " на импортирани от Македония.... Тук продукцията на производителите, доколкото я има, се изкупува на безценица, прекупвачи натрупат комисиони и ние даваме луди пари за продукция с неразбираемо качество - 12 лева за кг " български картофи ", а какъв брой са български, е различен въпрос. Като ни атакуван китайските артикули - тогава ще се сетим, че нашите сортове към този момент ги няма.
Говорих със аграрни производители - те споделят, че употребяват единствено немски семена. Според обяснението им, нашите елементарно се заразяват с Фузариум, и не могат да дадат добива, който обезпечават немските. Точно тук геномното редактиране чудесна работа би свършило - малко променяш, където би трябвало, и правиш сорта високоустойчив и високодобивен. За страдание, огромна част от семената в българските генни банки не се употребяват, кълняемостта им пада и по този начин ги губим.
- Може ли да бъдат възродени българските сортове?
- Семената от банките би трябвало постоянно да се препосяват, другояче при засаждане не могат да поникнат. За препосяването на семената от банките няма задоволително човешка мощ и по този начин се губи биоразнообразието на българските сортове. Тези наши сортове, в случай че не станат по-атрактивни, ще изчезнат.
Всички модерни култури, с които се изхранваме, са основани от индивида. Сегашната пшеница включва 3 генома - " А ", " Б " и " Д ". Преди към 8000 до 10 000 години, два типа диви треви се кръстосват и образуват натурален хибрид, наименуван емерова пшеница, която носи " А " и " Б " геномите за актуалната пшеница. По-късно емеровата пшеница се кръстосва с различен тип дива трева, която носи " Д " генома, и по този начин се стига до хлебната пшеница. Тези диви прародители не дават рандеман, в съпоставяне със актуалната пшеница.
Тези дни показах наши резултати с разнообразни сортове пшеница, които биха получили късмет, в случай че бъдат позволени новите техники. Проучихме два негативни регулатора на кореновото развиване, които колкото по-малко са експресирани (изявени), толкоз по-голяма става кореновата система. Когато е по-повърхностна, растението умира при засушаване, само че в случай че корените са по-развити, могат да доближат до вода в по-дълбоките пластове на почвата. Ако да вземем за пример, понижим експресията на тези два гена, нашият вид може да образува по-голям корен, и вместо да умира при суша, ще стане сухоустойчив. Това би могло да се случи и по натурален метод в природата, само че би трябвало да се чакат доста генерации, до момента в който се появи мечтаният белег. Обикновено, всеки от мечтаните белези тегли със себе си и нежелани, което пък постанова да се вършат противоположни кръстоски, с цел да се изчистят нежеланите.
Има подценени остарели бобови растения, които не се употребяват. Най-популярни са соята и фасула, а има и куп други несправедливо подценени бобови, които имат доста потребни качества - бакла, бурчак и други. С новите техники можем да ги създадем доста по-високодобивни и да ги въведем като нови храни. Много по-качествена храна ще имаме, в случай че се развие това направление. Тук, в Българска академия на науките, има доста на практика разработки. Ако не ги използваме и доразвием, след време същите технологии ще би трябвало да ги закупим и внесем и то на 100-кратна цена.
НГТ е техника, с която нещо можем да подобрим и да спасим, не трябва да се опасяваме, че е нещо толкоз рисково, както някои съперници настояват. Според мен, с тези техники се дава късмет на остарели сортове и за основаване на нови сортове. Считам че това е огромна опция за растителната промишленост и земеделието.
- Как ще коментирате острата реакция на Френската организация за здраве и сигурност (ANSES) и доста български сдружения като Агролинк, съюза на ветеринарите и други професионални и локални общности против предлаганото разхлабване на режима за ГМО посредством новия правилник за НГТ?
- Нормално е да са срещу и няма нищо неприятно в това. Така или другояче, текстовете са в интервал на разискване и обсъждане. Логично е да има и " за " и " срещу ".
По принцип, хората мъчно одобряват новото, само че въпреки всичко, би трябвало да гледаме към напредъка, а не да се опасяваме. Един типичен образец за мъчно разбиране на новите технологии е въвеждането на автомобила. В края на 19-и и началото на 20-и век, нововъведението " автомобил " се е сблъскала със забележителна опозиция от разнообразни браншове на обществото. Ранните коли са били считани за рискови. Тяхната скорост от към 25 км в час, въпреки и скромна за днешните стандарти, е доста по-висока от тази на конските впрягове. Пътищата по това време са били предопределени най-вече за конски превоз, което е правело ранните коли по-малко практични. Имало е страхове за икономическото влияние върху браншовете, свързани с транспорта с коне. Производители на файтони, заетите в конеферми и други свързани услуги са се страхували да не изгубят препитанието си. Автомобилът е представлявал и забележителна смяна в темповете на живот. Идеята за бързо пътешестване на дълги дистанции или пътешестване от предградията е изисквала смяна в метода на мислене.... След единствено 100 години видяхме какво се случва - на всички места е цялостно с коли, колкото и да е нямало инфраструктура и да е имало страхове и опозиция. Така че, не трябва да се опасяваме от новите технологии, а да мислим по какъв начин да ги използваме деликатно и по най-хубав метод.
Генно редактираните артикули, съгласно мен, по този начин или другояче, са бъдещето. Хората не схващат, че геномно редактираните култури и ГМО са доста по-здравословни от хербицидно третираните артикули. Освен това, има и естествено ГМО - сладките картофи, да вземем за пример, са естествено ГМО, тъй като имат в генома си агробактериум. Агробактерумът ние го употребяваме за промяна с изследователска цел - за отключване на растителната клетка и предаване на мечтаните гени.
Не можем да спрем напредъка, каквото и да вършим. Сега се съпротивяваме, само че дали в този момент или след 20 години, когато ни залеят от прилежащите страни с генно редактирани артикули - тогава ще се сетим, че не е неприятно и нашите сортове да развием, обаче не се знае дали тогава ще ги има.
- Оспорва се предлагания аршин за равностойност сред генно редактираните и стандартните растения - " 20 нуклеотидни модификации ", само че единствено една може да провокира основни промени и рискът не зависи от броя модификации. Вашият коментар?
- Когато се работи върху закостенял сектор от генома е по този начин. Достатъчно е един нуклеотид да се промени и това да докара до основни промени в организма. Това са така наречен точкови разновидности. В хода на еволюцията има гени/участъци, които са доста значими и са се запазили - това са най-консервативните гени, само че има и сектори, които не са с такива значими функционалности, а с подпомагащи. Новите геномни техники са доста прецизни и към този момент дават доста позитивни резултати и при смяна на консервативните, и на подпомагащите сектори.
Освен това, да не забравяме, че всяко нещо ще се изпитва - има очакван 7-годишен интервал на тествания.
В момента, да вземем за пример, е пред старт първото изпитване в полски условия в Швейцария с CRISPR/Cas9-модифициран ечемик. Получено е утвърждение от Федералния офис за околната среда за ген от ечемик, наименуван CKX2, който взе участие в контрола на образуването на семена и е бил деактивиран с CRISPR. Вече има данни, че деактивирането на този ген посредством редактиране на генома, води до нараснали добиви при ориз и маслодайна рапица. Изпитанието ще стартира тази пролет на предпазено поле в Цюрих-Рекенхолц и ще продължи три години, с цел да се дефинира дали по този начин може да се усили добивът.
- Не се ли бърза с новите геномни техники?
- Ситуацията е доста сериозна в световен проект и с увеличението на популацията, и с намаляването на земеделската повърхност, и с климатичните промени. А във връзка с България - ето какво демонстрират картите от Европейската мрежа за наблюдаване на териториалното развиване - ние сме с най-висока евентуална накърнимост от климатичните промени и с най-слаб потенциал за акомодация. Трябва да развием потенциала си и да сме готови. Новите геномни техники водят към по-устойчиво бъдеще, уверена съм.
Интервю на проф. Василева пред Ива Иванова ,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ