Мъртвият сезон на телевизиите
Сега е кулминационната точка на креативните старания на малките екрани да завоюват повече фенове. Завършват музикалните шоута и нараства напрежението – кои ще са спечелилите. Завършват кулинарните излъчвания и там пристрастеностите се нажежават. Завършват футболните шампионати и едни честват триумфа на своите любимци, а изгубилите потъват в тъга. Добре, че следва международното в Русия, с цел да се пренесат страстите на национално ниво. Да не не помни, раздават се премиите за най-хубавите телевизионни публицисти за годината. Това е най-очевидният знак, че телевизионната година е приключила.
После стартира лятото, мъртъв сезон за малките екрани. Хората са до осем вечерта по плажовете. Забавляват се по заведенията до среднощ. Сутрин се излежават, почивка е. Кой ще ти гледа телевизия. Рязко се трансформира часовият пояс на по този начин наречения праймтайм. Спират публицистичните излъчвания и стартират повторенията, обозначени претенциозно като „ най-хубавото “. Телевизионните създатели разискват проектите си за есента, вървят секрети сделки, „ купуват се ” телевизионни звезди.
Но да не забравяме, че идва времето на политическата телевизионна публицистика. Защото лятото нормално носи политически изненади. Като някой война в Близкия изток да вземем за пример. Не единствено тъй като времето е уместно за военни интервенции. А точно тъй като осведомителната активност на медиите е доста по-слаба. А войната не обича гласност, най-малко при започване на бойните дейности.
Обърнете внимание кои са политическите тематики, които занапред се обрисуват като водещи за летния сезон. Това са Близкият изток, където внезапно замириса още веднъж на война. И Русия и нейните връзки с останалия свят. Дори международното състезание по футбол няма да отсрочи нападките към Русия. По-скоро можем да чакаме опити да се употребява Мондиала за напън и изолираност на домакините. Дори за неуспех. Това се приготвя от дълго време. Имаме горчив спомен от олимпиадите в Москва и в Лос Анджелис по време на Студената война, въпреки този път идеологическата основа да липсва.
Решението на Доналд Тръмп да изтегли Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Иран е най-прекият път към нов спор в региона на Близкия изток. Европейските страни осъзнават това и за пръв път от времето на Втората международна война внезапно се разграничават от позицията на атлантическия хегемон. Сигнали за сходно развиване бяха подадени незабавно. Израел удари Иран в Сирия с шокиращ ракетен огън в отговор на опит за обстрел на Израел от иранските елементи на сирийска територия.И тук още веднъж виждаме какъв брой комплицирана стана международната политика след неналичието на идеологическото опълчване. Израелският министър-председател празнуваше в Москва паралелно до Путин Денят на успеха, все едно беше пленник, че Русия като съдружник на Иран и Сирия няма да реагира. Така и стана. Трудно е към този момент да се ориентира човек в тази комплицирана картина на взаимоотношения-САЩ-Русия-Израел. Че и Турция за похлупак. И Саудитска Арабия. И Европейският съюз. И Китай. Къде сме ние?
За нас, несъмнено, най-голямо значение има развиването на нашите връзки с Русия. Предстои посещаване на президента Радев в Москва. Ако в действителност сме се отракали толкоз във външната политика ние бихме могли точно в сегашната конюнктура да използваме това посещаване за пробив и да възродим проектите за съдействие в региона на енергетиката. Не се колебая, че президента би желал това да се случи, само че за задачата той би трябвало да съставлява в Москва не себе си, а съгласуваната българска политика. Не се колебая също, че неговите позиции по тази тематика съответстват в не дребна степен с тези на премиера Бойко Борисов, без значение от подмолното им съревнование.Иначе ще сведем всичко до обикновеното себедоказване кой е по-голям русофил. Както прочее се случва на наша територия сред Българска социалистическа партия и Атака във връзка Деня на успеха, които по остаряла българска традиция едвам не стигнаха до обществен пердах.
Иначе у нас се организира един лекомислен спор на тематика независимост на словото. И както нормално се изроди единствено във взаимни обвинявания кой е по-виновен за трагичното ни класиране в международната ранглиста сред последните африкански диктатори и людоеди. Най-обидното беше, че журналистическата гилдия беше пренебрегната в този спор. А най-забавно стана, когато Българска социалистическа партия даде под съд лявото издание „ Поглед “. Не знам кой даде този съвет на водачите на Българска социалистическа партия, само че това ще се окаже един от най-големите им гафове. Тази партия за следващ път потвърди, че няма поредна медийна политика. А има желание и да прави партийна телевизия. Стигна се до там, че Георги Коритаров, представете си, прикани от трибуната на държавната телевизия „ Европа ” за „ журналистическа взаимност “ с пострадалите издатели на „ Поглед. “ И освен прикани, само че и поде акция. Както се споделя, каквото самичък си направиш, никой не може да ти го направи.
Питам се за какво до момента президентът Румен Радев не е изложил своя цялостна позиция по тематиката за свободата на словото. Един Желю Желев щеше да го направи. Правил го е.
Новата Европа
Докато към момента сричаме имената на страните от западните Балкани и броим на пръсти броя им, БТВ ни предложи цяла поредност от документални филми за тези страни, наречени „ Новата Европа “. Отлична концепция, чудесно осъществена и показвана в рубриката „ БТВ Репортерите ”. Изненадата е в това, че на всичките създателят е един – Иван Георгиев, водещ на централните вести. Трябва да му се признае, че сега този непретенциозен в държанието си ефирен журналист е най-хубавият от новото потомство в региона на интернационалната политика.
После стартира лятото, мъртъв сезон за малките екрани. Хората са до осем вечерта по плажовете. Забавляват се по заведенията до среднощ. Сутрин се излежават, почивка е. Кой ще ти гледа телевизия. Рязко се трансформира часовият пояс на по този начин наречения праймтайм. Спират публицистичните излъчвания и стартират повторенията, обозначени претенциозно като „ най-хубавото “. Телевизионните създатели разискват проектите си за есента, вървят секрети сделки, „ купуват се ” телевизионни звезди.
Но да не забравяме, че идва времето на политическата телевизионна публицистика. Защото лятото нормално носи политически изненади. Като някой война в Близкия изток да вземем за пример. Не единствено тъй като времето е уместно за военни интервенции. А точно тъй като осведомителната активност на медиите е доста по-слаба. А войната не обича гласност, най-малко при започване на бойните дейности.
Обърнете внимание кои са политическите тематики, които занапред се обрисуват като водещи за летния сезон. Това са Близкият изток, където внезапно замириса още веднъж на война. И Русия и нейните връзки с останалия свят. Дори международното състезание по футбол няма да отсрочи нападките към Русия. По-скоро можем да чакаме опити да се употребява Мондиала за напън и изолираност на домакините. Дори за неуспех. Това се приготвя от дълго време. Имаме горчив спомен от олимпиадите в Москва и в Лос Анджелис по време на Студената война, въпреки този път идеологическата основа да липсва.
Решението на Доналд Тръмп да изтегли Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Иран е най-прекият път към нов спор в региона на Близкия изток. Европейските страни осъзнават това и за пръв път от времето на Втората международна война внезапно се разграничават от позицията на атлантическия хегемон. Сигнали за сходно развиване бяха подадени незабавно. Израел удари Иран в Сирия с шокиращ ракетен огън в отговор на опит за обстрел на Израел от иранските елементи на сирийска територия.И тук още веднъж виждаме какъв брой комплицирана стана международната политика след неналичието на идеологическото опълчване. Израелският министър-председател празнуваше в Москва паралелно до Путин Денят на успеха, все едно беше пленник, че Русия като съдружник на Иран и Сирия няма да реагира. Така и стана. Трудно е към този момент да се ориентира човек в тази комплицирана картина на взаимоотношения-САЩ-Русия-Израел. Че и Турция за похлупак. И Саудитска Арабия. И Европейският съюз. И Китай. Къде сме ние?
За нас, несъмнено, най-голямо значение има развиването на нашите връзки с Русия. Предстои посещаване на президента Радев в Москва. Ако в действителност сме се отракали толкоз във външната политика ние бихме могли точно в сегашната конюнктура да използваме това посещаване за пробив и да възродим проектите за съдействие в региона на енергетиката. Не се колебая, че президента би желал това да се случи, само че за задачата той би трябвало да съставлява в Москва не себе си, а съгласуваната българска политика. Не се колебая също, че неговите позиции по тази тематика съответстват в не дребна степен с тези на премиера Бойко Борисов, без значение от подмолното им съревнование.Иначе ще сведем всичко до обикновеното себедоказване кой е по-голям русофил. Както прочее се случва на наша територия сред Българска социалистическа партия и Атака във връзка Деня на успеха, които по остаряла българска традиция едвам не стигнаха до обществен пердах.
Иначе у нас се организира един лекомислен спор на тематика независимост на словото. И както нормално се изроди единствено във взаимни обвинявания кой е по-виновен за трагичното ни класиране в международната ранглиста сред последните африкански диктатори и людоеди. Най-обидното беше, че журналистическата гилдия беше пренебрегната в този спор. А най-забавно стана, когато Българска социалистическа партия даде под съд лявото издание „ Поглед “. Не знам кой даде този съвет на водачите на Българска социалистическа партия, само че това ще се окаже един от най-големите им гафове. Тази партия за следващ път потвърди, че няма поредна медийна политика. А има желание и да прави партийна телевизия. Стигна се до там, че Георги Коритаров, представете си, прикани от трибуната на държавната телевизия „ Европа ” за „ журналистическа взаимност “ с пострадалите издатели на „ Поглед. “ И освен прикани, само че и поде акция. Както се споделя, каквото самичък си направиш, никой не може да ти го направи.
Питам се за какво до момента президентът Румен Радев не е изложил своя цялостна позиция по тематиката за свободата на словото. Един Желю Желев щеше да го направи. Правил го е.
Новата Европа
Докато към момента сричаме имената на страните от западните Балкани и броим на пръсти броя им, БТВ ни предложи цяла поредност от документални филми за тези страни, наречени „ Новата Европа “. Отлична концепция, чудесно осъществена и показвана в рубриката „ БТВ Репортерите ”. Изненадата е в това, че на всичките създателят е един – Иван Георгиев, водещ на централните вести. Трябва да му се признае, че сега този непретенциозен в държанието си ефирен журналист е най-хубавият от новото потомство в региона на интернационалната политика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ