Измамата „дотком”
Сега „.com ” (дотком – точка ком) е единствено един домейн, един от многото и контакт с негo не провокира потрес или благоговение. Но съчетанието „ компания дотком ” не значи, че всеки $, вложен във виртуалност, ще пораства и ще се усилва.
Всяка нова “ниша ” с неопределена стойност е отличен капан за “свободните пари ” и късмет да се освободи стопанската система от спомагателна тежест. Но всяко бързо нещо поражда нервността да притегля “парите на влог ”, извлечени от другите сфери. Финансовият балон се надува. Важното е да не се пропусне моментът, когато подозрението “а това толкоз доста ли коства ” не премине в утвърдителното “какво като коства толкоз доста! ”
През 90-те години на предишния век на американските дотком компании им провървя. Е, не незабавно. Никой не знаеше по какъв начин вярно да оцени “активите ” на гения, компютъра и името на домейна, заради което мнозина избраха да имат вяра на казаното от гения. И той взе долари от “вложителите ” и ги влага в реклама, с цел да притегли “спонсори ”. Крайните консуматори не се интересуваха от това, а за вложителите това бяха дребни пари.
Измамата, “балон ” продължи до 2000 година От акциите на доткомите всеки беше захласнат с рекламата “Купете си парче от “високо софтуерен артикул ”, който ще ви включи към “висшето общество ”. Сега продуктът се оказа “суров ”, без деликатна монетизация и даже без инфраструктура под него. Надеждата, че приходите ще се появят по някакъв метод сами, умираше, а “скок в цената ” на акциите доста от вложителите чакаха до последния си $.
Уви, показателите се върнаха на най-хубавите си равнища отпреди 15 години. А през нулевите години пазарът на интернет компании на практика беше нулев. Оказа се, че получените на доверие средства са били трансферирани в други финансови схеми или са събрани в “пирамида ”. Вероятно, свадите и дългогодишните правосъдни разногласия ще понижат интереса към “бързо разрастващия се ” интернет, а рестартирането ще отнеме доста време.
Например, Google, който е от поколението “дотком ”, е регистриран на 15 септември 1997 година Разработчиците му предлагаха своята нова търсачка през 1999 година за един милион $. Неуспешно. А през 2004 година те “печелят ” от първичното обществено предложение на акции на борсата над един и половина милиард (!) $. Анализаторите пресмятат общата капитализация на “Гугъл ” по това време с невъобразим скок от 23 000 пъти! И по какъв начин стана това? Ами акциите се продадоха не по обичайния метод, а посредством онлайн търгове. Аудиторията се усили внезапно и усили търсенето с бързи темпове. Служителите на “Гугъл ”, притежаващи акции в компанията си, незабавно станаха милионери. Заслужено или им провървя?
“Гугъл ” не е измислил търсачката, тъкмо както и “Майкрософт ” не е пионер в операционните системи, а Facebook не е пионер в обществените мрежи. Те сглобиха “пакета ”, тъй като го опаковаха добре и да сложиха нереалния “високотехнологичен артикул ” на тезгяха. Имаше схващане, че “парите могат да печелят пари ”, а капиталовата прелест беше аргументирана разумно: вижте по какъв начин се развъждат интернет потребителите и какъв брой поданици на планетата Земя ще бъдат добавени към тях и на тази база си помислете за какво “дотком ” да не ви донесе продължителна и щастлива облага. С една дума, направете своите вноски и забравете за дискредитираните условия на заплащане.
Някога хората също не се съмняваха в мрежата – железопътната. През XIX век цената на акциите на съответните компании се приближи до “космоса ”. Първо, “високите технологии ”. Второ, всеки човек е евентуален пасажер. Трето, куп свързани благоприятни условия и приложения, като пощенски известия или товари. Еуфорията бързо концентрира капитал в тази посока и “от нищото ” породи невиждан бранш. И всичко би било добре, в случай че не беше безконечното съревнование сред мозъка и страстите, което нормално се печели от последните.
Железопътните акции последователно “се отдалечиха ” от релсите, а документите се оказаха “ценни ”, сами по себе си. Парите към момента не бяха генерирани от нищото, тъй че да има задоволително остатък, с цел да държи “балона ” дълго време и взрив! Тези банкрути в днешно време никой към този момент не ги помни, само че железниците са тук. Загубилият състезател, който дълго е слушал крупието на казиното за статистиката на показателите, също може да се утеши от обстоятелството, че налозите от изгубената от него сума ще отидат за всичко. За стопанската система са преференциални такива играчи, бързайки да им предложи нови планове и с тяхната “кръв ” да заплати бъдещите достижения. Не сте ли чували, че рискът е благородна идея?
Разбира се, в този момент това не е същото. Прогресът и еволюцията удължиха живота на актуалните IT колоси, тъй като двете виртуалности най-сетне се срещнаха на сървърите. Едната – финансова, бореща се с инфлацията и нуждаеща се от сигурност. Другата, имаща стока, не изискваща първични материали, заводи, хранилища и други остатъци от предишното. Хората не би трябвало да губят на вятъра сила, в случай че цифровия израз е пари. Но всеки “балон ” е жертван, в случай че не е в безусловно затворена система.
“Вечен мотор ” е този, при който размерът на потребната работа надвишава размера на изразходваната сила, и не в “определена степен ”, а непрекъснато. Физиката от дълго време е оповестила този механизъм за неосъществим. Но в икономическият Перпетум Мобиле, че резултатът ще надмине вложенията, хората имат вяра непринудено.
В умозаключение, задача от занимателната математика. От 2000 до 2002 година брутният вътрешен артикул на съветската стопанска система се пресмята на към 400 милиарда $ годишно. През същия интервал пазарната стойност на дотком фирмите се срина с 5 трилиона $. Въпросът е къде нулите са допълнително?
(С дребни съкращения)
Всяка нова “ниша ” с неопределена стойност е отличен капан за “свободните пари ” и късмет да се освободи стопанската система от спомагателна тежест. Но всяко бързо нещо поражда нервността да притегля “парите на влог ”, извлечени от другите сфери. Финансовият балон се надува. Важното е да не се пропусне моментът, когато подозрението “а това толкоз доста ли коства ” не премине в утвърдителното “какво като коства толкоз доста! ”
През 90-те години на предишния век на американските дотком компании им провървя. Е, не незабавно. Никой не знаеше по какъв начин вярно да оцени “активите ” на гения, компютъра и името на домейна, заради което мнозина избраха да имат вяра на казаното от гения. И той взе долари от “вложителите ” и ги влага в реклама, с цел да притегли “спонсори ”. Крайните консуматори не се интересуваха от това, а за вложителите това бяха дребни пари.
Измамата, “балон ” продължи до 2000 година От акциите на доткомите всеки беше захласнат с рекламата “Купете си парче от “високо софтуерен артикул ”, който ще ви включи към “висшето общество ”. Сега продуктът се оказа “суров ”, без деликатна монетизация и даже без инфраструктура под него. Надеждата, че приходите ще се появят по някакъв метод сами, умираше, а “скок в цената ” на акциите доста от вложителите чакаха до последния си $.
Уви, показателите се върнаха на най-хубавите си равнища отпреди 15 години. А през нулевите години пазарът на интернет компании на практика беше нулев. Оказа се, че получените на доверие средства са били трансферирани в други финансови схеми или са събрани в “пирамида ”. Вероятно, свадите и дългогодишните правосъдни разногласия ще понижат интереса към “бързо разрастващия се ” интернет, а рестартирането ще отнеме доста време.
Например, Google, който е от поколението “дотком ”, е регистриран на 15 септември 1997 година Разработчиците му предлагаха своята нова търсачка през 1999 година за един милион $. Неуспешно. А през 2004 година те “печелят ” от първичното обществено предложение на акции на борсата над един и половина милиард (!) $. Анализаторите пресмятат общата капитализация на “Гугъл ” по това време с невъобразим скок от 23 000 пъти! И по какъв начин стана това? Ами акциите се продадоха не по обичайния метод, а посредством онлайн търгове. Аудиторията се усили внезапно и усили търсенето с бързи темпове. Служителите на “Гугъл ”, притежаващи акции в компанията си, незабавно станаха милионери. Заслужено или им провървя?
“Гугъл ” не е измислил търсачката, тъкмо както и “Майкрософт ” не е пионер в операционните системи, а Facebook не е пионер в обществените мрежи. Те сглобиха “пакета ”, тъй като го опаковаха добре и да сложиха нереалния “високотехнологичен артикул ” на тезгяха. Имаше схващане, че “парите могат да печелят пари ”, а капиталовата прелест беше аргументирана разумно: вижте по какъв начин се развъждат интернет потребителите и какъв брой поданици на планетата Земя ще бъдат добавени към тях и на тази база си помислете за какво “дотком ” да не ви донесе продължителна и щастлива облага. С една дума, направете своите вноски и забравете за дискредитираните условия на заплащане.
Някога хората също не се съмняваха в мрежата – железопътната. През XIX век цената на акциите на съответните компании се приближи до “космоса ”. Първо, “високите технологии ”. Второ, всеки човек е евентуален пасажер. Трето, куп свързани благоприятни условия и приложения, като пощенски известия или товари. Еуфорията бързо концентрира капитал в тази посока и “от нищото ” породи невиждан бранш. И всичко би било добре, в случай че не беше безконечното съревнование сред мозъка и страстите, което нормално се печели от последните.
Железопътните акции последователно “се отдалечиха ” от релсите, а документите се оказаха “ценни ”, сами по себе си. Парите към момента не бяха генерирани от нищото, тъй че да има задоволително остатък, с цел да държи “балона ” дълго време и взрив! Тези банкрути в днешно време никой към този момент не ги помни, само че железниците са тук. Загубилият състезател, който дълго е слушал крупието на казиното за статистиката на показателите, също може да се утеши от обстоятелството, че налозите от изгубената от него сума ще отидат за всичко. За стопанската система са преференциални такива играчи, бързайки да им предложи нови планове и с тяхната “кръв ” да заплати бъдещите достижения. Не сте ли чували, че рискът е благородна идея?
Разбира се, в този момент това не е същото. Прогресът и еволюцията удължиха живота на актуалните IT колоси, тъй като двете виртуалности най-сетне се срещнаха на сървърите. Едната – финансова, бореща се с инфлацията и нуждаеща се от сигурност. Другата, имаща стока, не изискваща първични материали, заводи, хранилища и други остатъци от предишното. Хората не би трябвало да губят на вятъра сила, в случай че цифровия израз е пари. Но всеки “балон ” е жертван, в случай че не е в безусловно затворена система.
“Вечен мотор ” е този, при който размерът на потребната работа надвишава размера на изразходваната сила, и не в “определена степен ”, а непрекъснато. Физиката от дълго време е оповестила този механизъм за неосъществим. Но в икономическият Перпетум Мобиле, че резултатът ще надмине вложенията, хората имат вяра непринудено.
В умозаключение, задача от занимателната математика. От 2000 до 2002 година брутният вътрешен артикул на съветската стопанска система се пресмята на към 400 милиарда $ годишно. През същия интервал пазарната стойност на дотком фирмите се срина с 5 трилиона $. Въпросът е къде нулите са допълнително?
(С дребни съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ