Седмица преди парламентарните избори, които за пръв път ще се

Седмица преди парламентарните избори, които за пръв път ще се проведат в изискванията на зараза от ковид и които значително специалисти дефинираха като основни за развиването на страната, дистанцията сред главните политически играчи се резервира. ГЕРБ водят, на второ място са Българска социалистическа партия и трети са " ИТН " на Слави Трифонов. Това сочи последното изследване на социологическата организация " Маркет линкс ", финансирано и осъществено взаимно с Би Ти Ви. Изследването е извършено измежду 1026 лица над 18 година в страната в интервала 18-25 март по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.

Шанс да влязат в новото Народно заседание имат още Движение за права и свободи и " Демократична България ". " Изправи се! Мутри вън! " и Вътрешна македонска революционна организация са на ръба.

Очаква се обаче протестният избор да окаже въздействие и да обърне предварителните настройки. От " Маркет линкс " прецизираха, че това гласоподаване е неустойчиво и може да увеличи резултатите на извънпарламентарните опозиционни сили.    

Социологът Добромир Живков изясни, че и епидемиологичната конюнктура може да повлияе на резултата от вота. По думите му към 30% от интервюираните считат, че изборите би трябвало да бъдат отсрочени. Близо половината от запитаните обаче мислят, че те би трябвало да се проведат, макар растежа на заболеваемост у нас.

" Няма партийна багра във връзка с това дали изборите би трябвало да бъдат отсрочени. Епидемията ще окаже въздействие върху изборите и това ще докара до по-ниска изборна интензивност ", добави Живков.

Той регистрира още, че понижава процентът на хората, които са изразили изрично желание да упражнят правото си на избор. При предходното допитване по въпроса 51% от интервюираните са показали, че ще гласоподават, а в този момент – 46%. Разликата се равнява на към 350 хиляди души.

Преди вота цифрите демонстрират рекордно съмнение в Народното събрание (69%), към държавното управление (64%) и правосъдната система (53%).

" От години сигнализираме, че това е сериозен проблем. Доверието е основата, върху която се градят публичните взаимоотношения. Липсата на подобен вид доверие попречва реализирането на смислени политики за ръководство. 10% доверие в Народното събрание е извънредно невисок индикатор ", сподели социологът.

Той изясни, че цифрите няма да се запазят за новия парламент, тъй като постоянно има първичен заем на доверие.