Как руските щурмоваци спасяват бежанци под обстрел
Седемгодишната Аня (името е променено) седи в микробусчето и яде сладолед. „ Много е вкусно, не съм яла нищо сходно от два месеца “, споделя тя. Липсата на сладолед не е най-тежкото тестване, сполетяло я. Тя и родителите й прекарват 70 дни в мазето на къща в Новгородско (Ню Йорк). Какво са претърпели - в материала.
До Ню Йорк и назад
Селото южно от Торецк беше освободено още през август, само че там към момента има хора, на които им е мъчно да се измъкнат: ВСУ не престават да обстрелват.
От спасяването ги разделят 13 километра пешком по пътя. Почти целият маршрут е на открити площи. Трябва да се върви през нощта, денем поради украинските дронове възможностите да стигнете без загуби са минимални.
Цивилни, в това число Аня, по заповед на командира с позивна “Хан ”, са съпроводени от бойците от батальона „ Буря “ на 9-та мотострелкова бригада с позивни “Башкир ”, “Ногай ” и “Кипиш ”. Дойдоха тук по същия маршрут, с картечница и гранатомет. Сега връщат хората. И оказват помощ да се придвижи дребното, което бежанците съумяват да приберат от разрушените къщи.
„ Бабо, всичко ще е наред, вардя се, осветлявам пътя, в близост има мини “, обръща се Ногай към 74-годишната пенсионерка Людмила (името е променено).
В този миг в небето се чува особено жужене.
„ Наблизо има дрон. Скриваме се “, бързо изкомандва той. Жената се обърква за миг, само че по-късно схваща какво се желае от нея и отива под дървото.
Пенсионерката знае каква е тази опасност. „ Когато седяхме в мазето, имаше толкоз доста от тях в близост “, въздъхва тя.
„ Не се опасявай от нищо, ще те прикрия със себе си, това е моя работа “, успокоява я Ногай. И предизвиква: „ Нека не мислим за неприятното. “
Бих желала да видя Москва
Но дългото пътешестване изтощава старата жена и става все по-трудно да върви. Тя изостава от групата.
„ Хайде напред, ние постепенно ще ви последваме, а по-късно ще се върнете с носилка, ще се срещнем по пътя “, споделя Ногай. Той схваща: всяка минута закъснение може да стане съдбовна.
„ Бабо, би трябвало да се размърдаш, тук летят дронове, хвани се за мен “, поставя ръката на дамата на бронежилетката.
След това не престават с спирания. По време на идната спирка Людмила споделя: „ Той беше миньор. Пи и му се развърза езика. Каза, че момчетата ни са в ДНР. Биха го няколко пъти. Счупиха му ребрата. След това отново го биха. И край ”, споделя тя за мъжа си.
Ногай още веднъж я моли да мисли за нещо хубаво и тя в действителност се пробва: „ О, в този момент се надявам да видя Москва - толкоз хубав град. “ Спомня си по какъв начин е пристигнала в столицата през 1978 година
Няколко километра по-късно ги пресреща доктор от отряда на “Ногай ”. Измерва налягане: ниско.
„ Ясно е за какво ѝ прилоша, само че аз нямам кофеин с мен “, споделя той.
Събрали сили, те преодоляват друга част от пътя. Накрая се появяват сътрудниците на Ногай с носилка. Жената се носи през оставащия километър и половина.
Върнете се за останалите
“Всичко свърши за нея в този момент. Но това не беше най-трудната евакуация ”, прецизира Ногай. Веднъж избавили пенсионер, роден през 1941 година Бил на носилка съвсем през целия път. И вървели в огромна група, която се вижда по-лесно от дроновете.
В батальона нахранват Людмила и останалите. Докато чакат евакуационен автомобил, който да ги води до център за краткотрайно настаняване, бежанците споделят какво са претърпели.
„ Беше мъчно. Тя измина осем километра, а по-късно вашите момчета я носеха на плещи “, изяснява майката на Аня.
Жителите на Ню Йорк разясняват: опасността за тях е освен обстрелът, само че и самите сили за сигурност.
„ Трима бяха убити, когато излязоха да вземат храна в прилежаща къща, а третият, ранен, стигна до нас и не можахме да го погребем - непрекъснато избухваше наоколо ”, споделя една от дамите.
Мъжете постоянно са гонени от мазетата - подозират, че там може да се крият съветски щурмоваци. Всички са претърсвани и събличани. Ако някой не желае да излезе, заплашват, че ще гръмнат всички.
Друга бежанка погреба сина и брачна половинка си. Загиват при гърмеж на украински дрон.
В едно от мазетата, описват очевидци, ВСУ заключват пенсионери и те се задушават - 10 души.
„ Ходиха от къща на къща, заплашваха, че ще хвърлят граната, в случай че някой не излезе, а тези, които излязоха, бяха прибирани и отведени “, споделя евакуиран младеж..
Хората признават: Русия се очакваше тук. Радват се, че най-лошото е минало. И в този момент живеят с вяра за бъдещето.
При тях почиват и бойците. Това излизане беше сполучливо, само че на следващия ден ще би трябвало да го повторим - в града има още десетки цивилни. На тези, които не могат да бъдат изведени незабавно, се носят храна и вода.
До сутринта идва евакуационна кола. Седемгодишната Аня наднича в прозореца на микробусчето на боеца и гледа на града, който също е белязан от раните от войната, само че наподобява доста по-добре на фона на Ню Йорк: „ Мамо, виж каква красива постройка! “
Скоро ще тръгне на учебно заведение. Досега е учила единствено отдалечено и даже не знае какво е да седиш на една маса със съученици. Аня в действителност чака това с неспокойствие.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8595Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед3512Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед13380Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед32524Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед87347Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед874396Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед226352Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избори
Източник: pogled.info
До Ню Йорк и назад
Селото южно от Торецк беше освободено още през август, само че там към момента има хора, на които им е мъчно да се измъкнат: ВСУ не престават да обстрелват.
От спасяването ги разделят 13 километра пешком по пътя. Почти целият маршрут е на открити площи. Трябва да се върви през нощта, денем поради украинските дронове възможностите да стигнете без загуби са минимални.
Цивилни, в това число Аня, по заповед на командира с позивна “Хан ”, са съпроводени от бойците от батальона „ Буря “ на 9-та мотострелкова бригада с позивни “Башкир ”, “Ногай ” и “Кипиш ”. Дойдоха тук по същия маршрут, с картечница и гранатомет. Сега връщат хората. И оказват помощ да се придвижи дребното, което бежанците съумяват да приберат от разрушените къщи.
„ Бабо, всичко ще е наред, вардя се, осветлявам пътя, в близост има мини “, обръща се Ногай към 74-годишната пенсионерка Людмила (името е променено).
В този миг в небето се чува особено жужене.
„ Наблизо има дрон. Скриваме се “, бързо изкомандва той. Жената се обърква за миг, само че по-късно схваща какво се желае от нея и отива под дървото.
Пенсионерката знае каква е тази опасност. „ Когато седяхме в мазето, имаше толкоз доста от тях в близост “, въздъхва тя.
„ Не се опасявай от нищо, ще те прикрия със себе си, това е моя работа “, успокоява я Ногай. И предизвиква: „ Нека не мислим за неприятното. “
Бих желала да видя Москва
Но дългото пътешестване изтощава старата жена и става все по-трудно да върви. Тя изостава от групата.
„ Хайде напред, ние постепенно ще ви последваме, а по-късно ще се върнете с носилка, ще се срещнем по пътя “, споделя Ногай. Той схваща: всяка минута закъснение може да стане съдбовна.
„ Бабо, би трябвало да се размърдаш, тук летят дронове, хвани се за мен “, поставя ръката на дамата на бронежилетката.
След това не престават с спирания. По време на идната спирка Людмила споделя: „ Той беше миньор. Пи и му се развърза езика. Каза, че момчетата ни са в ДНР. Биха го няколко пъти. Счупиха му ребрата. След това отново го биха. И край ”, споделя тя за мъжа си.
Ногай още веднъж я моли да мисли за нещо хубаво и тя в действителност се пробва: „ О, в този момент се надявам да видя Москва - толкоз хубав град. “ Спомня си по какъв начин е пристигнала в столицата през 1978 година
Няколко километра по-късно ги пресреща доктор от отряда на “Ногай ”. Измерва налягане: ниско.
„ Ясно е за какво ѝ прилоша, само че аз нямам кофеин с мен “, споделя той.
Събрали сили, те преодоляват друга част от пътя. Накрая се появяват сътрудниците на Ногай с носилка. Жената се носи през оставащия километър и половина.
Върнете се за останалите
“Всичко свърши за нея в този момент. Но това не беше най-трудната евакуация ”, прецизира Ногай. Веднъж избавили пенсионер, роден през 1941 година Бил на носилка съвсем през целия път. И вървели в огромна група, която се вижда по-лесно от дроновете.
В батальона нахранват Людмила и останалите. Докато чакат евакуационен автомобил, който да ги води до център за краткотрайно настаняване, бежанците споделят какво са претърпели.
„ Беше мъчно. Тя измина осем километра, а по-късно вашите момчета я носеха на плещи “, изяснява майката на Аня.
Жителите на Ню Йорк разясняват: опасността за тях е освен обстрелът, само че и самите сили за сигурност.
„ Трима бяха убити, когато излязоха да вземат храна в прилежаща къща, а третият, ранен, стигна до нас и не можахме да го погребем - непрекъснато избухваше наоколо ”, споделя една от дамите.
Мъжете постоянно са гонени от мазетата - подозират, че там може да се крият съветски щурмоваци. Всички са претърсвани и събличани. Ако някой не желае да излезе, заплашват, че ще гръмнат всички.
Друга бежанка погреба сина и брачна половинка си. Загиват при гърмеж на украински дрон.
В едно от мазетата, описват очевидци, ВСУ заключват пенсионери и те се задушават - 10 души.
„ Ходиха от къща на къща, заплашваха, че ще хвърлят граната, в случай че някой не излезе, а тези, които излязоха, бяха прибирани и отведени “, споделя евакуиран младеж..
Хората признават: Русия се очакваше тук. Радват се, че най-лошото е минало. И в този момент живеят с вяра за бъдещето.
При тях почиват и бойците. Това излизане беше сполучливо, само че на следващия ден ще би трябвало да го повторим - в града има още десетки цивилни. На тези, които не могат да бъдат изведени незабавно, се носят храна и вода.
До сутринта идва евакуационна кола. Седемгодишната Аня наднича в прозореца на микробусчето на боеца и гледа на града, който също е белязан от раните от войната, само че наподобява доста по-добре на фона на Ню Йорк: „ Мамо, виж каква красива постройка! “
Скоро ще тръгне на учебно заведение. Досега е учила единствено отдалечено и даже не знае какво е да седиш на една маса със съученици. Аня в действителност чака това с неспокойствие.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8595Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!Алтернативен Поглед3512Соня Момчилова(бивш ръководител на СЕМ) за свободата на словото без цензура и за отровената медийна средаАлтернативен Поглед13380Проф. Нако Стефанов: Ние сме очевидци на полуразпад на държавността и на българския духАлтернативен Поглед32524Магдалена Ташева: Плащаме 10 пъти по-скъп ток от Финландия, само че те не изнасят както ние за УкрайнаАлтернативен Поглед87347Магдалена Ташева за нещастието с водачите: Какви са тези гърмежи на борда на самолета преди да падне?Алтернативен Поглед874396Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед226352Георги Марков: Тройната коалиция на светофара в Източна Германия ще има позорните 10% на локалните избори
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ