Себорга - непризнато, но гордо княжество
Себорга е ситуирана на върха на изящен рид измежду Лигурийските Алпи и е обкръжена от лозя, маслинови дръвчета, плантации с мимоза... На пръв взор наподобява на доста средновековни италиански селища. Ако не беше една основна разлика - на входовете има КПП-та, локалните коли с изключение на италиански имат и себорински номера, а на 20 август всички означават националния й празник. От позиция на локалните поданици Себорга е без значение княжество, което в никакъв случай не е влизало в състава на Италия.
Първото споменаване на Себорга е през 954 година, когато граф Вентимилий предал тези земи като подарък на войнствените монаси бенедиктинци от Леринското абатство. През 1079 година Себорга е провъзгласена за абатско княжество в състава на Свещената Римска империя и стартират да я ръководят принцове абати, избирани по същите правила, както папата във Ватикана. В града и в този момент може да се посети античният затвор - застлано със сено подземие с невисок таван и окови на стените, където принцът изпращал наказаните за тежки закононарушения.
Себорга се счита за едно най-красивите градчета в Италия. По време на националния ѝ празник на 20 август се прави традиционно шествие по улиците на градчето, в което се включват всички поданици, преоблечени като рицари и придворни дами.
Преди да попаднете в центъра на Себорга, би трябвало да минете през една от четирите градски врати, които защитавали столицата на княжеството - наречени Свети Мартин, Свети Себастиян, Слънчева и Северна врата. Но от последните две са се съхранили единствено пантите.
На входа на града има и мъничка черква, издигната през XIV век в чест на свети Бернард Клервоски, настойник на себоргинците. На прага й има каменна мозайка с гербовете на двата рицарски ордена на Себорга - ордена на Свети Бернард, чиито членове доблестно пазят жителите на града, и ордена на Белите рицари, които охраняват персонално принца. Именно тук през 1963 година поставя клетва
първият в актуалната история принц на Себорга - Георг I
В началото на 1960-те години продавачът на цветя Джорджо Карбоне, интересуващ се от историята на родния си град, намерил в документи от XVIII век официална неточност, която му разрешила на инициира придвижване за самостоятелност. Харизмата на Джорджо и неговото непоколебимо предпочитание да възвърне историческата правдивост въодушевили себоргинците и те го избрали за княз на Себорга под името Георг I. Той възродил традицията за сечене на монети, почнал да печата пощенски марки, въвел специфичните автомобилни номера и несполучливо лобирал в Рим да се позволи на локалните поданици сами да дават отговор за опазването на здравето и пенсиите си. Основал даже армия (от 5 души) и войска (от 3-ма души).
Италианската република гледала на тази битка за самостоятелност надменно, намесвайки се единствено когато принцът се опитвал да прокара някаква по-радикална концепция - примерно да блокира входовете към Себорга, да махне италианските номера от колите, да откаже да заплаща налози... " Той беше деспот. Всичко трябваше да става както той каже. И всички го слушаха ", с усмивка си спомня Джиджи, един от най-старите княжески гвардейци.
От върха на хълма, на който е кацнало градчето, през днешния ден са видни три страни - Италия, Франция и Монако. " Слънцето изгрява над Италия, залязва над Франция, само че свети над Себорга ", обичал да споделя князът. Той умрял през 2009 година, само че паметта му и до през днешния ден е жива. " Такива хора се раждат един път на 100 години. Късметлии сме, че той се е родил точно в Себорга ", споделя Джиджи.
На централния площад до църквата " Свети Мартин Турски " се издига древен замък. На горните му етажи живеят елементарни себоргинци, а на първия етаж е ситуиран монетният двор, където през XVII век се сечали монетите на Себорга - луиджини. Монетата, която се счита за най-скъпата в света и е равна на 6 американски $, и през днешния ден е в обращение. В локалните сувенирни магазини цените са в евро, долари и луиджини.
Тук могат да се купят и луиджини като сувенир
На тях са изобразени ръководещите Себорга през XXI век. Това не е единствено Георг I, само че и наследилият го Марчело I, който управлявал до 2019 година и не бил толкоз известен измежду локалните поданици, колкото брачната половинка му - германката Нина. Отначало тя била външен министър, а откакто мъжът й бил хванат с държанка от Бахрейн и бил заставен да се отхвърли от престола, тя се развела с него и станала първата принцеса на Себорга под името Нина I.
Принцесата се разхожда свободно измежду локалните поданици и единствено в тържествени случаи се появява заобиколена от гвардейци. За да стане човек гвардеец, би трябвало да подаде молба до Министерството на вътрешните работи на Себорга и да се яви на събеседване с принцесата. Местните гвардейци не получават заплата, не носят оръжие, не могат да задържат извършители.
Към принца или принцесата има Съвет на короната, т.е. държавно управление, състоящо се от девет министри - министър председател, на туризма, на спорта, на образованието, на екологията, на вътрешните и на външните работи. Всички носят светещи ленти с герба на Себорга. Монархът дружно с четиримата най-близки съратници се избират на всеки седем години.
Министрите също се избират поименно от народа,
като съответните им постове се разпределят по-късно от монарха.
" Задълженията се разпределят съгласно персоналните ползи и качества ", споделя 27-годишният министър на външните работи Лука Пагани. " Например аз получих този пост, тъй като работя като ПР, знам обичайно британски и френски и постоянно пътувам поради работата си ". Пагани дава отговор за формалния уебсайт на княжеството и онлайн магазина, от който могат да се купят артикули с локална символика - значки, марки, монети, дори равиоли с герба на Себорга. Министърът на вътрешните работи се занимава със съдействието с италианските управляващи в лицето на кмета. Всички в държавното управление работят на доброволна основа и не получават заплата.
Освен Съвет на короната има и Съвет на старейшините, където влизат най-възрастните поданици на Себорга, чието мнение се взема поради при писането на закони. Лука Пагани е предложил промени в конституцията на княжеството, които чакат утвърждение от Съвета на старейшините. Разбира се, Италия не признава нито истинската конституция на Себорга, написана през 1995 година, нито поправките в нея.
Отношенията на княжеството с италианското държавно управление са пределно ясни. " Ако Италия изиска, ще ни притисне незабавно ", усмихва се Пагани. Затова след гибелта на Георг I себоргинците
се пробват да не минават рационалните граници
Самоопределението им се демонстрира в това, че пощенските им кутии и табелите в града са украсени с бяло-синия герб, а по улиците висят знамената на Себорга. Единственият италиански трибагреник е на постройката на кметството. Целият разговор сред Италия и Себорга минава през кмета и принцесата. " По принцип ние би трябвало да сме врагове, само че в действителност сме другари ", споделя принцеса Нина. Тя и държавното управление й се занимават главно с популяризирането на туризма в града, от което кметът единствено печели - в близките градове няма дори магазини за хранителни артикули, а в Себорга има заведения за хранене, къщи за посетители, дори музей. Много от съседите им считат, че целият театър с независимостта е единствено с цел да привлекат туристи и вложители. Себоргите обаче не са съгласни - за тях независимостта е въпрос на чест и принцип. Засега дипломатическите им триумфи на този фронт се изчерпват с съществуването на представители на Себорга в 22 страни по света.
Италианските управляващи обаче са твърди - Себорга е просто комуна в състава на Италия. Докато властта е в Рим, а локалните поданици заплащат налози на националния бюджет, държавното управление си затваря очите за всякакви сепаратистки упоритости. " Ние сме доста миролюбиво княжество. Нямаме предпочитание да се караме с Италия ", споделя и Пагани. " Не е елементарно да достигнем нашата цел, само че всичко е допустимо ", обобщава и принцеса Нина I.
------------------
Имало ли е договорка?
------------------
Историческите корени на различията сред себоргинците и италианската страна водят към 1729 година, когато бенедиктинците продават земята, където се намира княжество Себорга, на херцога на Савоя Виктор Амадей II, крал на Сардиния. Така Себорга влиза в състава на Сардинското кралство, след това - в Италианското кралство, и най-после - в модерна Италия. Но Джорджо Карбоне афишира договорката за противозаконна - става известно, че тя не е изповядана пред нотариус, а Савойският кралски двор по този начин и не заплаща за покупката. Освен това договорката е подписана в Париж в наличието на френски служители и не е утвърдена от Ватикана, който също има парцели на територията на Себорга. По тези аргументи себоргците, които през днешния ден са към 300 души, считат историческата договорка за едностранна и оскъдна. Това е основанието им да желаят самостоятелност от Италия.
Първото споменаване на Себорга е през 954 година, когато граф Вентимилий предал тези земи като подарък на войнствените монаси бенедиктинци от Леринското абатство. През 1079 година Себорга е провъзгласена за абатско княжество в състава на Свещената Римска империя и стартират да я ръководят принцове абати, избирани по същите правила, както папата във Ватикана. В града и в този момент може да се посети античният затвор - застлано със сено подземие с невисок таван и окови на стените, където принцът изпращал наказаните за тежки закононарушения.
Себорга се счита за едно най-красивите градчета в Италия. По време на националния ѝ празник на 20 август се прави традиционно шествие по улиците на градчето, в което се включват всички поданици, преоблечени като рицари и придворни дами.
Преди да попаднете в центъра на Себорга, би трябвало да минете през една от четирите градски врати, които защитавали столицата на княжеството - наречени Свети Мартин, Свети Себастиян, Слънчева и Северна врата. Но от последните две са се съхранили единствено пантите.
На входа на града има и мъничка черква, издигната през XIV век в чест на свети Бернард Клервоски, настойник на себоргинците. На прага й има каменна мозайка с гербовете на двата рицарски ордена на Себорга - ордена на Свети Бернард, чиито членове доблестно пазят жителите на града, и ордена на Белите рицари, които охраняват персонално принца. Именно тук през 1963 година поставя клетва
първият в актуалната история принц на Себорга - Георг I
В началото на 1960-те години продавачът на цветя Джорджо Карбоне, интересуващ се от историята на родния си град, намерил в документи от XVIII век официална неточност, която му разрешила на инициира придвижване за самостоятелност. Харизмата на Джорджо и неговото непоколебимо предпочитание да възвърне историческата правдивост въодушевили себоргинците и те го избрали за княз на Себорга под името Георг I. Той възродил традицията за сечене на монети, почнал да печата пощенски марки, въвел специфичните автомобилни номера и несполучливо лобирал в Рим да се позволи на локалните поданици сами да дават отговор за опазването на здравето и пенсиите си. Основал даже армия (от 5 души) и войска (от 3-ма души).
Италианската република гледала на тази битка за самостоятелност надменно, намесвайки се единствено когато принцът се опитвал да прокара някаква по-радикална концепция - примерно да блокира входовете към Себорга, да махне италианските номера от колите, да откаже да заплаща налози... " Той беше деспот. Всичко трябваше да става както той каже. И всички го слушаха ", с усмивка си спомня Джиджи, един от най-старите княжески гвардейци.
От върха на хълма, на който е кацнало градчето, през днешния ден са видни три страни - Италия, Франция и Монако. " Слънцето изгрява над Италия, залязва над Франция, само че свети над Себорга ", обичал да споделя князът. Той умрял през 2009 година, само че паметта му и до през днешния ден е жива. " Такива хора се раждат един път на 100 години. Късметлии сме, че той се е родил точно в Себорга ", споделя Джиджи.
На централния площад до църквата " Свети Мартин Турски " се издига древен замък. На горните му етажи живеят елементарни себоргинци, а на първия етаж е ситуиран монетният двор, където през XVII век се сечали монетите на Себорга - луиджини. Монетата, която се счита за най-скъпата в света и е равна на 6 американски $, и през днешния ден е в обращение. В локалните сувенирни магазини цените са в евро, долари и луиджини.
Тук могат да се купят и луиджини като сувенир
На тях са изобразени ръководещите Себорга през XXI век. Това не е единствено Георг I, само че и наследилият го Марчело I, който управлявал до 2019 година и не бил толкоз известен измежду локалните поданици, колкото брачната половинка му - германката Нина. Отначало тя била външен министър, а откакто мъжът й бил хванат с държанка от Бахрейн и бил заставен да се отхвърли от престола, тя се развела с него и станала първата принцеса на Себорга под името Нина I.
Принцесата се разхожда свободно измежду локалните поданици и единствено в тържествени случаи се появява заобиколена от гвардейци. За да стане човек гвардеец, би трябвало да подаде молба до Министерството на вътрешните работи на Себорга и да се яви на събеседване с принцесата. Местните гвардейци не получават заплата, не носят оръжие, не могат да задържат извършители.
Към принца или принцесата има Съвет на короната, т.е. държавно управление, състоящо се от девет министри - министър председател, на туризма, на спорта, на образованието, на екологията, на вътрешните и на външните работи. Всички носят светещи ленти с герба на Себорга. Монархът дружно с четиримата най-близки съратници се избират на всеки седем години.
Министрите също се избират поименно от народа,
като съответните им постове се разпределят по-късно от монарха.
" Задълженията се разпределят съгласно персоналните ползи и качества ", споделя 27-годишният министър на външните работи Лука Пагани. " Например аз получих този пост, тъй като работя като ПР, знам обичайно британски и френски и постоянно пътувам поради работата си ". Пагани дава отговор за формалния уебсайт на княжеството и онлайн магазина, от който могат да се купят артикули с локална символика - значки, марки, монети, дори равиоли с герба на Себорга. Министърът на вътрешните работи се занимава със съдействието с италианските управляващи в лицето на кмета. Всички в държавното управление работят на доброволна основа и не получават заплата.
Освен Съвет на короната има и Съвет на старейшините, където влизат най-възрастните поданици на Себорга, чието мнение се взема поради при писането на закони. Лука Пагани е предложил промени в конституцията на княжеството, които чакат утвърждение от Съвета на старейшините. Разбира се, Италия не признава нито истинската конституция на Себорга, написана през 1995 година, нито поправките в нея.
Отношенията на княжеството с италианското държавно управление са пределно ясни. " Ако Италия изиска, ще ни притисне незабавно ", усмихва се Пагани. Затова след гибелта на Георг I себоргинците
се пробват да не минават рационалните граници
Самоопределението им се демонстрира в това, че пощенските им кутии и табелите в града са украсени с бяло-синия герб, а по улиците висят знамената на Себорга. Единственият италиански трибагреник е на постройката на кметството. Целият разговор сред Италия и Себорга минава през кмета и принцесата. " По принцип ние би трябвало да сме врагове, само че в действителност сме другари ", споделя принцеса Нина. Тя и държавното управление й се занимават главно с популяризирането на туризма в града, от което кметът единствено печели - в близките градове няма дори магазини за хранителни артикули, а в Себорга има заведения за хранене, къщи за посетители, дори музей. Много от съседите им считат, че целият театър с независимостта е единствено с цел да привлекат туристи и вложители. Себоргите обаче не са съгласни - за тях независимостта е въпрос на чест и принцип. Засега дипломатическите им триумфи на този фронт се изчерпват с съществуването на представители на Себорга в 22 страни по света.
Италианските управляващи обаче са твърди - Себорга е просто комуна в състава на Италия. Докато властта е в Рим, а локалните поданици заплащат налози на националния бюджет, държавното управление си затваря очите за всякакви сепаратистки упоритости. " Ние сме доста миролюбиво княжество. Нямаме предпочитание да се караме с Италия ", споделя и Пагани. " Не е елементарно да достигнем нашата цел, само че всичко е допустимо ", обобщава и принцеса Нина I.
------------------
Имало ли е договорка?
------------------
Историческите корени на различията сред себоргинците и италианската страна водят към 1729 година, когато бенедиктинците продават земята, където се намира княжество Себорга, на херцога на Савоя Виктор Амадей II, крал на Сардиния. Така Себорга влиза в състава на Сардинското кралство, след това - в Италианското кралство, и най-после - в модерна Италия. Но Джорджо Карбоне афишира договорката за противозаконна - става известно, че тя не е изповядана пред нотариус, а Савойският кралски двор по този начин и не заплаща за покупката. Освен това договорката е подписана в Париж в наличието на френски служители и не е утвърдена от Ватикана, който също има парцели на територията на Себорга. По тези аргументи себоргците, които през днешния ден са към 300 души, считат историческата договорка за едностранна и оскъдна. Това е основанието им да желаят самостоятелност от Италия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ