Битката за ЦИК беше връх на политическото безобразие
Сблъсъкът на гледни точки и ползи е в самата природа на политиката. Затова няма нищо ненормално в политическите спорове, стига да протичат в границите на демократичното държание, което изключва насилието. Когато обаче в основата на конфликта стоят нелепостта и безотговорността, тогава политиката се трансформира в отрова, която унищожава и обществото, и обществените институции.
Точно подобен беше казусът с битката, която се разигра към избора на идващия състав на Централната изборна комисия (ЦИК). По принцип битката беше неизбежна, защото органът постоянно се попълня с политически назначения. Това, което я ожесточи до прекаленост, беше обвързването на процедурата с идните предварителни парламентарни избори.
Когато хвърлим взор обратно, ясно се вижда, че нямаше партия или коалиция в 45-ото Народно заседание, която да му е отреждала дълъг живот. Всички, повече или по-малко, се готвеха за нови избори, смятайки, че ще изкарат по-добър резултат. Затова депутатите заляха Народното събрание със законопроекти и други начинания, по които нямаха късмет даже да стартират работа. Просто няколкото седмици, които изкара 45-ият парламент, бяха една неофициална предизборна акция, нищо повече.
И защото
всички смятаха предварителните избори за неизбежни,
най-важната им работа бяха изборните правила. Новите обединения желаеха да ги трансформират, а старите – да ги запазят. Крайният резултат бяха, които не трансформираха нищо фундаментално в изборния развой.
Една от значителните новости обаче беше, че. Защо беше значимо това ли? Първо, тъй като комисията играе решаваща роля в организацията и провеждането на изборите. Второ, тъй като разпределението на местата в ЦИК се повтаря и в по-ниските звена на изборната администрация – районни, общински и секционни изборни комисии. Иначе казано, който има представители в ЦИК, ще получи такива и в цялата изборна организация в страната. „ Новаците ” в Народното събрание – „ ИТН ”, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри вън! ” желаеха и съумяха да назначат свои хора за изборни комисари, както и да изгонят съдружниците на ГЕРБ от администрацията – представителите на „ Обединени патриоти ”, „ Воля ” и „ България без цензура ”.
Цялата смяна опираше до преразпределение на политическите квоти
Затова е доста значимо да се подсети – това кой влиза в ЦИК няма нищо общо с въпроса за построяването на професионална изборна администрация. ЦИК и в този момент е професионална, тъй като е единственото организационно звено към чийто членове има съответни условия за обучение и трудов опит. За членовете на районните и общинските комисии се изисква да имат висше обучение, само че без да се показва в каква област – може да се приключили Музикалната академия или Университета по архитектура. За секционните комисии да не приказваме – там законът изисква единствено да владеят български език и толкоз. Това състояние с нищо не се промени. Пак би трябвало да се каже – всичко беше поради политическите квоти в комисиите.
Сега стигаме до политическата битка. По искане на „ ИТН ” депутатите взеха решение, че членовете на ЦИК ще се назначават от президента след обществени съвещания и чуване, проведени и извършени от него. Така върнаха остарялата процедура по анулирания Изборен кодекс на ГЕРБ от 2011 година Тогава държавен глава стана издигнатият от партията на Бойко Борисов Росен Плевнелиев. Сега президент е Румен Радев, към който Слави Трифонов несъмнено изпитва афинитет. По създание смяната в закона не дава нова власт на президента – и преди, и в този момент огромните политически сили дефинират кой ще влезе в ЦИК. Но това беше мощен политически жест към Радев, който до момента беше периферна фигура в целия развой – просто разписваше указите за назначението на изборните комисари, а в този момент щеше да управлява договарянията сред партиите и обединенията за назначенията.
Каквото имаше да прави Радев, направи го –
написа си правила за процедурата и събра парламентарните обединения на „ Дондуков ” 2. Не се беше подготвил обаче за глутницата от, които се събраха под неговия покрив на 5 май. От ГЕРБ горделиво и настоятелно желаеха за ръководител на ЦИК да бъде определен някогашният зам.-министър в Министерство на вътрешните работи Красимир Ципов – били спечелили изборите и имали правото на подобен пост. Срещу предлагането скочиха Българска социалистическа партия, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри вън! ”, като последните напряко се обърнаха към „ ИТН ” да повдигнат за началник на комисията някогашния й член Камелия Нейкова, която в този момент беше номинирана за зам.-председател. Хората на Трифонов обаче си замълчаха, други претенденти за най-високия пост в ЦИК липсваха и президентът нямаше какво друго да направи с изключение на да разгласи Ципов за ръководител.
Работата изглеждаше завършена, само че
бяхме не запомнили за герберския вожд
Буквално на идващия ден Бойко Борисов упрекна останалите обединения в „ безмълвен, незаконен сговор ” да трансферират отговорността върху изборите на неговата партия и отдръпна кандидатурата на Ципов. Това сложи в извънредно глупава обстановка представителите му на консултациите, които отстояваха правото на ГЕРБ да оглави ЦИК, а самия Борисов за следващ път се появи като извънредно неустойчив и обезсърчителен политик. Да не приказваме за ситуацията, в която се оказа президентът. Той въобще не беше планувал, че може да няма нито един претендент за ръководител, и му оставаше само на 7 май и да им се примоли да излъчат някого.
Това се случи в още по-напрегната атмосфера от първите съвещания. Заради бързането стремително към предварителните избори, нямаше никакво време за дълги разисквания, още повече, че Радев беше насрочил за същия ден и чуването на към този момент номинираните претенденти. Цял час политиците си, само че без нито един да посмее да поеме отговорност. Радев не устоя и изригна: „ Има ли партия, която да прояви храброст и отговорност и да не абдикира, да не предава своите гласоподаватели, да не предава въобще доверието на българите?... Не може служебно държавно управление, до момента в който не решим въпроса за ЦИК. Извинете, няма да хвърляме страната в безпорядък! ” Останалите натиснаха „ ИТН ” за Камелия Нейкова и Тошко Йорданов, който представляваше партията, склони. И тук излезе нескрито най-интересният подробност: оказа се, че хората на Трифонов към този момент разполагаха с декларация от Нейкова, че е съгласна да бъде издигната за ръководител на ЦИК. С други думи, Йорданов е отишъл с документа в джоба, оставил е останалите политици и президентът да се накрещят едни на други и в последния миг е извадил декларацията. Вероятно е изчаквал с вярата, че в това време някой различен въпреки всичко ще предложи ръководител и партията му ще се отърве от бремето.
Какво излиза? Същите политици, които непрекъснато оплакват окаяното състояние на страната, освен я забързаха оптимално към предварителни избори, само че и взеха решение в свръхсъкратени периоди да подменят изборната администрация. С напълно нови хора може би? Нищо сходно – 11 от 15-те изборни комисари са някогашни членове на ЦИК, които евентуално ще пренесат междупартийните спорове вътре в комисията, както беше до момента. И не стига това, само че и демонстрираха, че не може да им се има доверие, че ще носят отговорност. След като видяхме това, по какъв начин може на тези политици да се има вяра, че след 2 месеца ще сформират дейно, почтено и отговорно държавно управление?
Точно подобен беше казусът с битката, която се разигра към избора на идващия състав на Централната изборна комисия (ЦИК). По принцип битката беше неизбежна, защото органът постоянно се попълня с политически назначения. Това, което я ожесточи до прекаленост, беше обвързването на процедурата с идните предварителни парламентарни избори.
Когато хвърлим взор обратно, ясно се вижда, че нямаше партия или коалиция в 45-ото Народно заседание, която да му е отреждала дълъг живот. Всички, повече или по-малко, се готвеха за нови избори, смятайки, че ще изкарат по-добър резултат. Затова депутатите заляха Народното събрание със законопроекти и други начинания, по които нямаха късмет даже да стартират работа. Просто няколкото седмици, които изкара 45-ият парламент, бяха една неофициална предизборна акция, нищо повече.
И защото
всички смятаха предварителните избори за неизбежни,
най-важната им работа бяха изборните правила. Новите обединения желаеха да ги трансформират, а старите – да ги запазят. Крайният резултат бяха, които не трансформираха нищо фундаментално в изборния развой.
Една от значителните новости обаче беше, че. Защо беше значимо това ли? Първо, тъй като комисията играе решаваща роля в организацията и провеждането на изборите. Второ, тъй като разпределението на местата в ЦИК се повтаря и в по-ниските звена на изборната администрация – районни, общински и секционни изборни комисии. Иначе казано, който има представители в ЦИК, ще получи такива и в цялата изборна организация в страната. „ Новаците ” в Народното събрание – „ ИТН ”, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри вън! ” желаеха и съумяха да назначат свои хора за изборни комисари, както и да изгонят съдружниците на ГЕРБ от администрацията – представителите на „ Обединени патриоти ”, „ Воля ” и „ България без цензура ”.
Цялата смяна опираше до преразпределение на политическите квоти
Затова е доста значимо да се подсети – това кой влиза в ЦИК няма нищо общо с въпроса за построяването на професионална изборна администрация. ЦИК и в този момент е професионална, тъй като е единственото организационно звено към чийто членове има съответни условия за обучение и трудов опит. За членовете на районните и общинските комисии се изисква да имат висше обучение, само че без да се показва в каква област – може да се приключили Музикалната академия или Университета по архитектура. За секционните комисии да не приказваме – там законът изисква единствено да владеят български език и толкоз. Това състояние с нищо не се промени. Пак би трябвало да се каже – всичко беше поради политическите квоти в комисиите.
Сега стигаме до политическата битка. По искане на „ ИТН ” депутатите взеха решение, че членовете на ЦИК ще се назначават от президента след обществени съвещания и чуване, проведени и извършени от него. Така върнаха остарялата процедура по анулирания Изборен кодекс на ГЕРБ от 2011 година Тогава държавен глава стана издигнатият от партията на Бойко Борисов Росен Плевнелиев. Сега президент е Румен Радев, към който Слави Трифонов несъмнено изпитва афинитет. По създание смяната в закона не дава нова власт на президента – и преди, и в този момент огромните политически сили дефинират кой ще влезе в ЦИК. Но това беше мощен политически жест към Радев, който до момента беше периферна фигура в целия развой – просто разписваше указите за назначението на изборните комисари, а в този момент щеше да управлява договарянията сред партиите и обединенията за назначенията.
Каквото имаше да прави Радев, направи го –
написа си правила за процедурата и събра парламентарните обединения на „ Дондуков ” 2. Не се беше подготвил обаче за глутницата от, които се събраха под неговия покрив на 5 май. От ГЕРБ горделиво и настоятелно желаеха за ръководител на ЦИК да бъде определен някогашният зам.-министър в Министерство на вътрешните работи Красимир Ципов – били спечелили изборите и имали правото на подобен пост. Срещу предлагането скочиха Българска социалистическа партия, „ Демократична България ” и „ Изправи се! Мутри вън! ”, като последните напряко се обърнаха към „ ИТН ” да повдигнат за началник на комисията някогашния й член Камелия Нейкова, която в този момент беше номинирана за зам.-председател. Хората на Трифонов обаче си замълчаха, други претенденти за най-високия пост в ЦИК липсваха и президентът нямаше какво друго да направи с изключение на да разгласи Ципов за ръководител.
Работата изглеждаше завършена, само че
бяхме не запомнили за герберския вожд
Буквално на идващия ден Бойко Борисов упрекна останалите обединения в „ безмълвен, незаконен сговор ” да трансферират отговорността върху изборите на неговата партия и отдръпна кандидатурата на Ципов. Това сложи в извънредно глупава обстановка представителите му на консултациите, които отстояваха правото на ГЕРБ да оглави ЦИК, а самия Борисов за следващ път се появи като извънредно неустойчив и обезсърчителен политик. Да не приказваме за ситуацията, в която се оказа президентът. Той въобще не беше планувал, че може да няма нито един претендент за ръководител, и му оставаше само на 7 май и да им се примоли да излъчат някого.
Това се случи в още по-напрегната атмосфера от първите съвещания. Заради бързането стремително към предварителните избори, нямаше никакво време за дълги разисквания, още повече, че Радев беше насрочил за същия ден и чуването на към този момент номинираните претенденти. Цял час политиците си, само че без нито един да посмее да поеме отговорност. Радев не устоя и изригна: „ Има ли партия, която да прояви храброст и отговорност и да не абдикира, да не предава своите гласоподаватели, да не предава въобще доверието на българите?... Не може служебно държавно управление, до момента в който не решим въпроса за ЦИК. Извинете, няма да хвърляме страната в безпорядък! ” Останалите натиснаха „ ИТН ” за Камелия Нейкова и Тошко Йорданов, който представляваше партията, склони. И тук излезе нескрито най-интересният подробност: оказа се, че хората на Трифонов към този момент разполагаха с декларация от Нейкова, че е съгласна да бъде издигната за ръководител на ЦИК. С други думи, Йорданов е отишъл с документа в джоба, оставил е останалите политици и президентът да се накрещят едни на други и в последния миг е извадил декларацията. Вероятно е изчаквал с вярата, че в това време някой различен въпреки всичко ще предложи ръководител и партията му ще се отърве от бремето.
Какво излиза? Същите политици, които непрекъснато оплакват окаяното състояние на страната, освен я забързаха оптимално към предварителни избори, само че и взеха решение в свръхсъкратени периоди да подменят изборната администрация. С напълно нови хора може би? Нищо сходно – 11 от 15-те изборни комисари са някогашни членове на ЦИК, които евентуално ще пренесат междупартийните спорове вътре в комисията, както беше до момента. И не стига това, само че и демонстрираха, че не може да им се има доверие, че ще носят отговорност. След като видяхме това, по какъв начин може на тези политици да се има вяра, че след 2 месеца ще сформират дейно, почтено и отговорно държавно управление?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ