Галъп: Правителството се приема като неизбежна опция, но без ясни очаквания
Създаденото държавно управление се приема като неизбежна алтернатива, въпреки и с доста рецензии и без ясни упования на фона на по-скоро позитивни усещания за интервала на служебните държавни управления. Правителството събира упования за бюджет, който да е по едно и също време постоянен и обществен. По невралгичните геополитически въпроси на деня обаче липсва попътен вятър.
Това са изводите от бърз сондаж от самостоятелната стратегия на " Галъп интернешънъл болкан ", извършен сред 14 и 19 юли.
Първите дейности на новото държавно управление очевидно се четат като известно утешение, в случай че се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за идната работа, а 43,3% са песимисти. На процедура равните равнища на оптимизъм и скептицизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето позитивна оценка на служебните държавни управления от последните години: 52,9% са тези, които дават позитивна оценка, а 35,7% – негативна. Останалите не могат преценяват. Може би по тази причина и се следи естествена реакция против концепциите за унищожаване на служебните държавни управления от конституцията (60,9% демонстрират подобен инстинкт против 29,4%). Тук роля очевидно играе и релативно по-високата на фона на останалите политици в страната известност на президента Радев. Вероятно по тази причина и 59,4% не одобряват мнението, че той пази съветски, а не български, интерес, а 31,1% го одобряват. Останалите се двоумят.
" Лабораторната " инспекция на отношение към набрали известност изказвания не демонстрира изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкоз пострадали от " сглобката ", колкото Политическа партия и Демократична България. Популярните изказвания, че двете страни на процедура са излъгали гласоподавателите си, като са се събрали, срещат автоматизирано единодушие, само че в тази ситуация на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили гласоподавателите си, против 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ.
Набралото гражданственост изказване за външен напън също среща автоматизирано приемане: 49,4% против 33,7% са тези, които одобряват рефрена " напън от американското посолство ". Факт е обаче, че българите ясно признават, че актуалното държавно управление може да не е най-хубавото, само че това е била единствената смислена опция – 62,7% одобряват това мнение, а 32,8% не го одобряват.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2%, мъчно се образува мнение във връзка с назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността основен прокурор. 15,9% са съгласни, че това предопределение е положително, до момента в който 60,9% не споделят това мнение, което значително може да се отдаде и на относително ниските равнища на доверие в правосъдната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е според, че претенденти за локалните избори не би трябвало да имат близки, свързани с някогашната Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с изказванието. Останалите не могат да преценяват.
20,0% са " за ", " срещу " са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и във връзка с периодите за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, само че 71,9% са срещу България да бърза с въвеждането. Подобни данни са предстоящи на фона на досегашната изследователска процедура. Те демонстрират нуждата от уверено по-активна осведомителна и убеждаваща акция.
В същото време обаче на въпрос кой да е целта на бюджета, сякаш не се вижда упованията мощно изразен обществен инстинкт за сметка на всичко друго. 45,1% са привлечени от обществени акценти в бюджета, само че даже повече – 49,0% – по-скоро споделят концепцията за финансовата непоклатимост на страната като приоритет. Двете отзиви не си опонират, само че опитът с опълчването им демонстрира какъв приоритет дават българите.
По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България очевидно няма две отзиви – в тази тематика мъчно се припознава каквато и да била концепция, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни разногласия. Очаква се на първо място решение на разногласията, преди Скопие да получи европейски път.
Графики: Галъп интернешънъл
Сондажът е извършен в интервала 14-19 юли измежду 802 души посредством телефонно изявление, представително за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 000 души.
Последвайте ни във и
Това са изводите от бърз сондаж от самостоятелната стратегия на " Галъп интернешънъл болкан ", извършен сред 14 и 19 юли.
Първите дейности на новото държавно управление очевидно се четат като известно утешение, в случай че се съди по данните: 45,9% засвидетелстват оптимизъм за идната работа, а 43,3% са песимисти. На процедура равните равнища на оптимизъм и скептицизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето позитивна оценка на служебните държавни управления от последните години: 52,9% са тези, които дават позитивна оценка, а 35,7% – негативна. Останалите не могат преценяват. Може би по тази причина и се следи естествена реакция против концепциите за унищожаване на служебните държавни управления от конституцията (60,9% демонстрират подобен инстинкт против 29,4%). Тук роля очевидно играе и релативно по-високата на фона на останалите политици в страната известност на президента Радев. Вероятно по тази причина и 59,4% не одобряват мнението, че той пази съветски, а не български, интерес, а 31,1% го одобряват. Останалите се двоумят.
" Лабораторната " инспекция на отношение към набрали известност изказвания не демонстрира изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкоз пострадали от " сглобката ", колкото Политическа партия и Демократична България. Популярните изказвания, че двете страни на процедура са излъгали гласоподавателите си, като са се събрали, срещат автоматизирано единодушие, само че в тази ситуация на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили гласоподавателите си, против 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ.
Набралото гражданственост изказване за външен напън също среща автоматизирано приемане: 49,4% против 33,7% са тези, които одобряват рефрена " напън от американското посолство ". Факт е обаче, че българите ясно признават, че актуалното държавно управление може да не е най-хубавото, само че това е била единствената смислена опция – 62,7% одобряват това мнение, а 32,8% не го одобряват.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2%, мъчно се образува мнение във връзка с назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността основен прокурор. 15,9% са съгласни, че това предопределение е положително, до момента в който 60,9% не споделят това мнение, което значително може да се отдаде и на относително ниските равнища на доверие в правосъдната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е според, че претенденти за локалните избори не би трябвало да имат близки, свързани с някогашната Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с изказванието. Останалите не могат да преценяват.
20,0% са " за ", " срещу " са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и във връзка с периодите за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, само че 71,9% са срещу България да бърза с въвеждането. Подобни данни са предстоящи на фона на досегашната изследователска процедура. Те демонстрират нуждата от уверено по-активна осведомителна и убеждаваща акция.
В същото време обаче на въпрос кой да е целта на бюджета, сякаш не се вижда упованията мощно изразен обществен инстинкт за сметка на всичко друго. 45,1% са привлечени от обществени акценти в бюджета, само че даже повече – 49,0% – по-скоро споделят концепцията за финансовата непоклатимост на страната като приоритет. Двете отзиви не си опонират, само че опитът с опълчването им демонстрира какъв приоритет дават българите.
По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България очевидно няма две отзиви – в тази тематика мъчно се припознава каквато и да била концепция, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни разногласия. Очаква се на първо място решение на разногласията, преди Скопие да получи европейски път.
Графики: Галъп интернешънъл
Сондажът е извършен в интервала 14-19 юли измежду 802 души посредством телефонно изявление, представително за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 000 души.
Последвайте ни във и
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ