Абсолютното зло или паразитите на съзнанието
Създадено е усещане, че човек се появява на света само за страдалчество и болежка. Мъдреците виждат повода за това в греховността и егоизма. Но от кое място са се взели греховността и егоизма, от какво и по какъв начин са подбудени, какъв е механизмът на въздействието им върху индивида? Има доста опити да се изясни този механизъм. Има няколко т. н. „ теории на конспирацията “, където за всички проблеми хората упрекват някаква скрита мощ, „ тъмна “, враждебна, злобна, която последователно обгръща контрола върху човешкия живот, обществото, цивилизацията.
Предлаганата доктрина в действителност не е по никакъв начин нова. Има не малко догатки и смътни догадки, че животът ни се подчинява на капризите на невидима „ тъмна мощ “, незабележимо обхванала всички сфери на битието ни и паразитираща върху цялото човечество.
Тази публикация не е за хората със „ здрав разсъдък “, а за тези с ексцентрично мислене и за тях ще изложа същността на теорията.
Теория на конспирацията
От антични времена в човешкото схващане е внедрена невидима непозната същина, която ръководи неговите усеща и страсти, неговите мисли и дейности. Целта на това ръководство е паразитиране на човешките енергийни запаси. Фактически, животът на индивида, а и на цялата цивилизация е подчинена на тези същности. Може да се каже, че историята на развиването на цялото човечество се дефинира от въздействието на тези паразити на съзнанието. Процесът на паразитиране се състои в провокиране на витални обстановки и проблеми, които способстват за отделянето на особени енергийни предавания, захранващи паразитите. Ще се опитаме да опишем тези същности, механизмът на въздействие върху съзнанието на индивида и методите за битка с тях.
Карлос Кастанеда за паразитите на съзнанието
За първи път разбрах за паразитите на съзнанието от книгите на Карлос Кастанеда. Оказва се, че Дон Хуан образова Карлос не във физическия проект, а във финия, т.е. нещо наподобяващо на ченълинг, като че ли по някакъв канал… и това е ставало от самото начало по този метод, само че Карлос Кастанеда се тормозил да опише за това и показал образованието като от време на време вървене при шамана. Този шаман се намира в своето пространство, не си отива и не се въплъщава, защото споделя, че в случай че се въплъти, то ще не помни всичко. Удивително е, че родоначалникът на нгуализма в своя многотомен труд отделя единствено няколко страници за тази необикновена тематика. Ще се разреша в детайли да изтъквам описаната от Карлос Кастанеда в 10 глава от последната му книга „ Активната страна на безкрайността “ среща с паразитите на съзнанието, с т. н. „ летачи “:
„ И аз в действителност видях някаква странна пробягваща черна сянка на фона на листата на дърветата. Или беше една сянка, която се движи напред-назад, или няколко пробягващи сенки, които се движеха от ляво на дясно, от дясно на ляво, или право нагоре във въздуха. Приличаха ми на тлъста черна риба, голяма риба – нещо като гигантска риба-меч, която лети във въздуха. Гледката напряко ме погълна. И по едно време най-после изпитах боязън. Беше към този момент доста мрачно, с цел да се виждат листата, само че черните пробягващи сенки се различаваха.
– Какво е това, Дон Хуан? – попитах аз. – Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.
– А, това е самата Вселена – сподели той, – несъизмерима, нелинейна, отвън рамките на синтаксиса. Магьосниците от антично Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и почнали да ги наблюдават на всички места. Видели ги по този начин, както ги виждаш ти, а след това ги видели като сила, която протича във Вселената. И разкрили нещо висшо.
Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха напълно уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да въздържам въпросите си.
– И какво разкрили, Дон Хуан? – попитах аз.
– Открили, че си имаме компания за цялостен живот – произнесе той отчетливо. – Имаме си един див звяр, който идва от дълбините на космоса и завзема ръководството над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този див звяр е наш стопанин и заповедник. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разпалваме, той потушава митинга ни. Решим ли да действаме без значение, той заповядва да престанем.
– Ти съумя да стигнеш изцяло независимо до това, което магьосниците назовават въпрос на въпросите – сподели Дон Хуан. – През цялото време аз ти говорех със заобикалки, пробвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние в действителност сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от антично Мексико.
– Но за какво този див звяр ни е превзел, както го описваш, Дон Хуан? -попитах аз. – Трябва да има някакво разумно пояснение.
– Има пояснение – отговори Дон Хуан, – което е най-простото пояснение на света. Те ни владеят, тъй като ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, тъй като посредством нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, по този начин и тези „ кокошари “, хищниците, ни развъждат в „ човечарници “. Така постоянно имат храна разполагаем.
….
– Искам да се обърна към твоя изчерпателен разум – сподели дом Хуан. – Замисли се за момент и ми кажи по какъв начин би обяснил несъгласието сред интелигентността на един инженер и нелепостта на неговата система от убеждения, или нелепостта на спорното му държание. Магьосниците считат, че точно хищниците са ни дали нашата система от убеждения, схващането ни за положително и зло, публичните нрави. Те точно са ни вложили нашите очаквания и упования, фантазии за триумф, опасения от неуспех. Те са ни дали лакомия, охота и плашливост. Именно хищниците ни вършат самодоволни, невъзприемчиви, егоманиаци.
…
– За да ни държат в послушание, тихи и кротки, хищниците са прибегнали до изумителна маневра – изумителна, естествено, от позиция на бойна тактика. А от позиция на тези, които са подложени на нея, тя е ужасяваща. Те са ни дали своя разум! Чу ли ме? Хищниците са ни дали своя разум и той е станал нашият разум. Умът на хищника е спорен, прихватничав, тъмен, изпълнен със боязън, че всеки миг може да бъде оголен.
– Знам, че въпреки в никакъв случай да не си гладувал – продължи той, – ти се тревожиш за прехраната си, което не е нищо друго с изключение на страха на хищника, който се опасява, че всеки миг маневрата му може да бъде разкрита и да му лишават храната. Чрез мозъка, който в края на краищата си е техният разум, те вкарват в живота на човешките същества каквото им е угодно като хищници. И по този метод те си обезпечават в известна степен сигурност, която смекчава страха им.
…..
Дон Хуан се усмихна необятно. Беше безпределно удовлетворен. Обясни ми, че магьосниците виждат човешките деца като странни сияйни кълба от сила, покрити задачите с блестящо светеща обвивка, нещо като найлоново покритие, компактно обвиващо техния пашкул от сила. Каза, че точно тази блестяща обвивка от осъзнаване ядат хищниците и че когато човек доближава зряла възраст, от тази блестяща обвивка от осъзнаване остава единствено тясна ивичка от земята до върха на пръстите на краката. Тази ивичка разрешава на човешкия жанр да продължи да живее, само че единствено толкоз.
Като в дрямка чувах Дон Хуан Матус да ми изяснява, че доколкото му е известно, хората са единственият тип, който има блестяща обвивка от осъзнаване към сияйния пашкул. Поради това те са лесна плячка за схващане от различен друг порядък, каквото е мрачното схващане на хищника.
Тогава направи най-огорчаващото изказване, което бях чувал до момента от него. Каза, че тази тясна ивичка осъзнаване е епицентър на себеотразяването, в чийто капан човек неспасяемо е заловен. Като играят на нашето себеотразяване, единствената останала ни точка на осъзнаване, хищниците провокират припламване на осъзнаването, което след това те безпощадно, грабителски гълтам. Внушават ни безсмислени проблеми, които провокират това припламване на осъзнаването и по подобен метод ни държат живи, с цел да могат да се хранят с енергетичните пламъци на нашите мними паники.
След известна пауза, задоволителна с цел да се посъвзема, аз попитах Дон Хуан:
– Но за какво магьосниците от антично Мексико, пък и всички днешни магьосници, макар че виждат хищниците, не вършат нищо против тях?
– Нито ти, нито аз не можем нищичко да им създадем – сподели Дон Хуан със сериозен, скръбен глас. – Единственото, което можем да вършим, е да дисциплинираме себе си дотам, че те да не ни закачат. Ти би ли могъл да накараш приятелите си да преминат през цялата тази сурова дисциплинираност? Ще ти се изсмеят и ще те подиграват, а по-агресивните ще ти избият от главата тия дивотии. Не толкоз, тъй като няма да ти повярват. В дълбините на всеки човек се таи наследеното от памтивека интуитивно познание за съществуването на хищниците.
…..
– Магьосниците от антично Мексико – сподели той – виждали хищника. Те го нарекли летач, тъй като се носи из въздуха. Хич не е приятна панорама. Той е голяма сянка от непрогледен мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а след това се стоварва на земята. Магьосниците от антично Мексико много си блъскали мозъка от кое място може да се е взела тя на Земята. Те считали, че до избран миг индивидът би трябвало да е бил едно напълно, изцяло създание, надълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване – неща, които през днешния ден са единствено легенди и митове. И след това, наподобява, всичко внезапно изчезнало, с цел да имаме през днешния ден един уталожен, здравомислещ човек.
…..
– Говоря ти, че това против нас не е елементарен див звяр. Той е доста остроумен и проведен. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предопределен да бъде магическо създание, към този момент е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му към този момент не са фантазии на човек, а фантазии на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни.
– Този див звяр – сподели Дон Хуан, – който естествено е неорганично създание, не е напълно незабележим за нас като останалите неорганични същества. Мисля, че като деца ние го виждаме, само че ни се коства толкоз ужасяващ, че не желаеме и да мислим за него. Децата, естествено, са в положение да съсредоточат вниманието си над него, само че всички към тях ги разубеждават да го вършат. “
Според мен, Карлос Кастанеда дава изчерпателна информация за невидимия зложелател на човечеството. Но за множеството хора Карлос Кастанеда е полуумен мечтател, чийто разум е токсичен от приемането на халюциногени. Ще цитираме изявленията и на други хора, разкрили това необичайно събитие – паразити на съзнанието.
Авторите на известното обучение ДЕИР и „ Трансърфинг на действителността “, Верещагин и Вадим Зеланд отделят много място на описанието на паразитите на съзнанието. Макар двамата създатели да не виждат паразитите като пришълци от други светове, а като подбудени от самия социум. Нещо като егрегори, същности подбудени от сходни информационно-енергийни потоци, предавани от огромни групи хора (клубове по ползи, национални и религиозни придвижвания и т.н.) При Зеланд механизмът на влияние на паразита, удачно наименуван „ махало “, върху индивида е извънредно сходен на описанието на Карлос Кастанеда и другите създатели, изследващи паразитите на съзнанието. Зеланд е изрично срещу битката с „ махалата “, потвърждавайки, че тъкмо към това се и стремят. Авторът на „ Трансърфинг на действителността “ учи по какъв метод да се употребяват „ махалата “ в наша изгода, т.е. „ да станем техни любимци “, с цел да реализираме триумф в живота. Зеланд дава удачни образци за такива любимци в шоу бизнеса и други действия. Но персонално мен ме шокира такова предложение да бъда кукла на конци на непозната враждебна същина и примамка за други хора.
Инфо: evolife.bg
