Иво Ценов и Тенко Николов, SiteGround: Новата ни фондация иска да задържи българските деца тук
Създадената преди 18 години българска компания SiteGround е един от най-големите самостоятелни снабдители на хостинг услуги в света и продължава да разраства световния си бизнес, като сега поддържа над 2.8 млн. домейна и сървъри в няколко центъра за данни в Европа, Азия, Америка и Австралия. В България групата има центрове в София, Пловдив и Стара Загора с над 500 експерти - разработчици, IT специалисти, маркетинг специалисти и други, както и офис в Мадрид. Приходите на българското сдружение " Сайтграунд хостинг " порастват, като за 2020 година доближиха 142 млн. лева при облага 73 млн. лева Фирмата е еднолична благосъстоятелност на кипърското SiteGround Capital. Няма данни какъв брой огромен като доходи е световният бизнес на компанията, само че сега пазарната й оценка е няколко милиарда $ по неофициална информация. Иво Ценов основава SiteGround със свои другари от Американския университет в България, а Тенко Николов се причислява няколко месеца по-късно. в българската IT екосистема, вложители в започващи компании и фондове, както и донори за всевъзможни обществени дела. Неотдавна те взеха решение и да основат лична фондация, през която да подкрепят целеустремено и структурирано планове в региона на образованието, здравето и спорта. " Капитал " беседва с Иво Ценов и Тенко Николов за проектите им за фондацията.
Как стигнахте до концепцията за фондацията?
Тенко Николов (Т.Н.): Ами ние не сме доста поддръжници на концепцията " на мен да ми е добре, а на другия да му е зле ". Живеем малко или доста в една обща страна, дружно. Ние по всевъзможен метод постоянно сме се опитвали най-малко за нас и за хората към нас да вършим нещата някак по-подредено, по-спретнато, да вземем за пример в нашия офис. Но казусът е, че когато човек излезе на открито, доста бързо получава пестник от действителността.
В някакъв миг взехме решение, че ще пробваме да влияем на цялата среда, а освен на това, което ни заобикаля. Защото в случай че е единствено средата към нас, в никакъв случай не би трябвало да излизаш от нея. И нещото, от което съгласно нас най-вече страдаме в България, е неналичието на качествено обучение. Защото некачественото обучение води до това да имаме задоволително на брой не изключително интелигентни хора. А пък има един лаф: елементарен народ, слаба страна. А елементарният народ елементарно се ръководи - елементарно го подлъгваш, елементарно му сменяш тематиките на деня и така нататък И за нас сякаш този проблем се задълбочава. Та от там ни потегли концепцията: че желаеме да се борим, с цел да променим нещата към по-добро.
Реклама
Иво Ценов (И.Ц.): Това, което постоянно сме правили, е, че сме се стремили хората към нас да са по-добре. И желаеме да прехвърлим чисто корпоративния ни триумф по какъв начин се отнасяме с хората към нас и да го създадем по-достъпен. То нашият образец не е и същински образец, тъй като никой не знае за практиките ни. Има една среда от хора, които ни знаят, споделят ни, харесва им, само че действително ние сега не сме ролеви модел за 98% от компаниите и хората в България. И първоначално започнахме да вършим нещата за нас, нашите чиновници и нашите фамилии, от вътрешната страна на открито. Като компания пораснахме и надлежно видяхме, че можем да създадем нещо по-голямо.
Примерно във фондацията ще имаме три стълба: обучение, здраве и спорт. Няма по какъв начин да живееш дълъг и първокласен живот без тези три неща. Напоследък виждаме, че българчетата все по-трудно се осъществят в чужбина. Да, те отпътуват, тъй като няма къде да учат в България, само че и в чужбина не ги одобряват, тъй като просто равнището им не е задоволително положително. Все отново, в случай че искаш да бъдеш признат в някой добър университет в Щатите, там конкуренцията е жестока - с всички азиатци, които учат по 16 ч. дневно и се борите за едно и също място. И надлежно, който има достъп до положителните университети, има по-добро обучение, по-добри познанства, по-добри връзки и надлежно е по-успешен в живота. Това нещо ние сме го видели на дребно на по-малко равнище тук: когато наемем някой перспективен човек и го обучим във компанията, той се развива до експерт на международно равнище, т.е. тук го има интелектуалното благосъстояние, само че няма реализация.
И като една от първите стъпки взехме решение, че ще създадем личен цикъл - от детската градина, през учебното заведение до университета . Да можем да дадем късмет на умните и можещи деца да се осъществят по-добре. Това за нас е една от най-важните и първи стъпки на тази фондация. Така ще решим и нашия проблем - къде да учат нашите деца и децата на нашите чиновници, а да е потребно и за обществото. Защото едно такова учебно заведение може да поеме над 1000 деца. Това е една инвестиция, която след 10 - 20 години ще покаже резултат, " продуктът " на такова учебно заведение ще се усети.
Тоест имаме вест, че един от плановете ви ще е огромен учебен план?
И.Ц.: Ще е вест след пет години, тъй като това е дълъг развой. Може би учебното заведение ще отвори порти след пет години. Искаме да стартираме с деца от 3-4-годишна възраст и надлежно част от хората се надяваме да отидат и в новия институт.
Реклама
Т.Н.: Ние действително, като говорихме с, едно от нещата, които най-вече ме озадачи, е, че преди 15 години в университета му ETH Zurich е имало повече българи. В момента тяхна стратегия употребява предусещащ логаритъм, който въз основата къде си учил, какво си учил и какви са ти оценките може да каже с над 96% акуратност примерно дали ще успееш да завършиш в Цюрих и с какъв триумф. И в общи линии, в случай че си българин и нямаш цялостни шестици, логаритъмът не ти дава никакъв късмет да завършиш там. И когато той разказа концепцията си, ние скочихме с двата крайници да желаеме да му помогнем, тъй като просто в действителност имаме потребност от нещо, което да кара българчета да желаят да научат повече, да основават повече, да желаят да откриват повече.
Как се спряхте на тези три съществени стълба, които споменахте? Имате ли към този момент визуализирани други планове?
Т.Н.: В главите си имаме доста хрумвания и планове. Считаме, че спортът и здравето са другите две неща, които са доста значими, и то освен за България, естествено. Според нас спортът би трябвало също да стартира от доста ранна детска възраст. Това, което в България остро липсва, са положителни спортни уреди. Примерно няма добра база за лека атлетика, няма хубави зали за съвсем нищо, няма прекрасен плувен басейн. И още преди десетина години взехме решение, че желаеме да създадем състезателен комплекс, ненапълно и отнемайкъде, че ние двамата и фамилиите ни няма къде да спортуваме. Така че беше подбудено от наша персонална потребност.
Та тръгнахме да си приказваме какво бихме могли да създадем, което би могло да донесе опция освен ние да играем тенис, ами примерно нашите деца и други деца да имат опция да упражняват, да спортуват и да научат от ранна детска възраст, че спортът е здраве. От там стигнахме досега с това, че треньорите са зле готови в България. Супертрудно е да се откри треньор, който да подхожда с схващане и методология към децата и да не ги кара да се усещат, че по някакъв метод са му подчинени. Тоест да употребява модерни способи, да ги накара да са вътре в спорта, да желаят да упражняват и да бъдат стимулирани.
Моите и неговите деца играят тенис с една доста добра учителка, само че тя няма лична база, няма лични кортове. Затова взехме решение, че можем да създадем това за доста спортове, освен за тениса. Говорим за плувен басейн, за мултифункционална зала, баскетбол, джудо, футболни стадиони и така нататък Нашата концепция е да имаме световноизвестни треньори, които против опция да употребяват нашия комплекс да упражняват деца гратис.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама
И.Ц.: Най-якото би било, в случай че националният тим по художествена гимнастика, да кажем, тренира при нас и по-късно и треньорите, и спортистите отделят време да упражняват децата. За да може децата да се допрян до топ спортисти, с цел да могат да желаят да са като тях, да ги подтикват. И считам, че е напълно реалистично това да се случи.
Т.Н.: Много е значимо съумели хора да се пробват да способстват назад за средата. Трябва да променим манталитета, което няма по какъв начин да се случи за два дни или за две години. Става дума за нещо, което започваш от 3-4-годишна възраст и се гради до 20 години.
И.Ц.: Третата ни самодейност е в региона на здравето. Искаме да създадем здравен комплекс, а не толкоз само болница . В света има доста нови технологии, които оказват помощ за по-качествено диагностициране. Тук хората доста постоянно нямат достъп до тях, а те към този момент са налични. Искаме да ги съберем на едно място. В България може и да има доста лечебни заведения и лекари, само че няма достъп до качествено опазване на здравето. Резултатите може да забележим от статистиките за дълготрайност на живота в България, която е с 12-13 години по-ниска, в сравнение с в Западна Европа. Това не е почтено, само че повода е в самите нас. Колко българи спортуват? Нямаме този нрав да желаеме да сме по-здрави, до момента в който хората са разкрили, че една композиция от хранене, профилактика, липса на стрес води до по-качествен живот. Така че нашата идея е да съберем на едно място разнообразни клиники, да заложим доста на диагностика и предварителна защита и надлежно да вкараме най-модерните технологии в света. България има доста положителни експерти, които работят и оперират примерно финален етап на рак. Но за какво би трябвало да се стига до това?
Т.Н.: Превенцията може и да звучи комплицирано, само че в действителност опира до три доста простички неща. Първо, здравословен метод на живот, който включва здравословно хранене. Което по принцип в България е по-лесно, в сравнение с в купища други страни по света, тъй като имаме по-качествени зеленчуци. Второто нещо е повече спорт, което е наранено и в тактиката ни. И третото нещо, което е самостоятелно за всеки, е по-малко стрес. Хубавата храна и множеството тренировки понижават количеството стрес. И действително с тези простички неща всеки човек би могъл да живее по-дълго и по-добре и да има повече хубави години.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Как стигнахте до концепцията за фондацията?
Тенко Николов (Т.Н.): Ами ние не сме доста поддръжници на концепцията " на мен да ми е добре, а на другия да му е зле ". Живеем малко или доста в една обща страна, дружно. Ние по всевъзможен метод постоянно сме се опитвали най-малко за нас и за хората към нас да вършим нещата някак по-подредено, по-спретнато, да вземем за пример в нашия офис. Но казусът е, че когато човек излезе на открито, доста бързо получава пестник от действителността.
В някакъв миг взехме решение, че ще пробваме да влияем на цялата среда, а освен на това, което ни заобикаля. Защото в случай че е единствено средата към нас, в никакъв случай не би трябвало да излизаш от нея. И нещото, от което съгласно нас най-вече страдаме в България, е неналичието на качествено обучение. Защото некачественото обучение води до това да имаме задоволително на брой не изключително интелигентни хора. А пък има един лаф: елементарен народ, слаба страна. А елементарният народ елементарно се ръководи - елементарно го подлъгваш, елементарно му сменяш тематиките на деня и така нататък И за нас сякаш този проблем се задълбочава. Та от там ни потегли концепцията: че желаеме да се борим, с цел да променим нещата към по-добро.
Реклама
Иво Ценов (И.Ц.): Това, което постоянно сме правили, е, че сме се стремили хората към нас да са по-добре. И желаеме да прехвърлим чисто корпоративния ни триумф по какъв начин се отнасяме с хората към нас и да го създадем по-достъпен. То нашият образец не е и същински образец, тъй като никой не знае за практиките ни. Има една среда от хора, които ни знаят, споделят ни, харесва им, само че действително ние сега не сме ролеви модел за 98% от компаниите и хората в България. И първоначално започнахме да вършим нещата за нас, нашите чиновници и нашите фамилии, от вътрешната страна на открито. Като компания пораснахме и надлежно видяхме, че можем да създадем нещо по-голямо.
Примерно във фондацията ще имаме три стълба: обучение, здраве и спорт. Няма по какъв начин да живееш дълъг и първокласен живот без тези три неща. Напоследък виждаме, че българчетата все по-трудно се осъществят в чужбина. Да, те отпътуват, тъй като няма къде да учат в България, само че и в чужбина не ги одобряват, тъй като просто равнището им не е задоволително положително. Все отново, в случай че искаш да бъдеш признат в някой добър университет в Щатите, там конкуренцията е жестока - с всички азиатци, които учат по 16 ч. дневно и се борите за едно и също място. И надлежно, който има достъп до положителните университети, има по-добро обучение, по-добри познанства, по-добри връзки и надлежно е по-успешен в живота. Това нещо ние сме го видели на дребно на по-малко равнище тук: когато наемем някой перспективен човек и го обучим във компанията, той се развива до експерт на международно равнище, т.е. тук го има интелектуалното благосъстояние, само че няма реализация.
И като една от първите стъпки взехме решение, че ще създадем личен цикъл - от детската градина, през учебното заведение до университета . Да можем да дадем късмет на умните и можещи деца да се осъществят по-добре. Това за нас е една от най-важните и първи стъпки на тази фондация. Така ще решим и нашия проблем - къде да учат нашите деца и децата на нашите чиновници, а да е потребно и за обществото. Защото едно такова учебно заведение може да поеме над 1000 деца. Това е една инвестиция, която след 10 - 20 години ще покаже резултат, " продуктът " на такова учебно заведение ще се усети.
Тоест имаме вест, че един от плановете ви ще е огромен учебен план?
И.Ц.: Ще е вест след пет години, тъй като това е дълъг развой. Може би учебното заведение ще отвори порти след пет години. Искаме да стартираме с деца от 3-4-годишна възраст и надлежно част от хората се надяваме да отидат и в новия институт.
Реклама
Т.Н.: Ние действително, като говорихме с, едно от нещата, които най-вече ме озадачи, е, че преди 15 години в университета му ETH Zurich е имало повече българи. В момента тяхна стратегия употребява предусещащ логаритъм, който въз основата къде си учил, какво си учил и какви са ти оценките може да каже с над 96% акуратност примерно дали ще успееш да завършиш в Цюрих и с какъв триумф. И в общи линии, в случай че си българин и нямаш цялостни шестици, логаритъмът не ти дава никакъв късмет да завършиш там. И когато той разказа концепцията си, ние скочихме с двата крайници да желаеме да му помогнем, тъй като просто в действителност имаме потребност от нещо, което да кара българчета да желаят да научат повече, да основават повече, да желаят да откриват повече.
Как се спряхте на тези три съществени стълба, които споменахте? Имате ли към този момент визуализирани други планове?
Т.Н.: В главите си имаме доста хрумвания и планове. Считаме, че спортът и здравето са другите две неща, които са доста значими, и то освен за България, естествено. Според нас спортът би трябвало също да стартира от доста ранна детска възраст. Това, което в България остро липсва, са положителни спортни уреди. Примерно няма добра база за лека атлетика, няма хубави зали за съвсем нищо, няма прекрасен плувен басейн. И още преди десетина години взехме решение, че желаеме да създадем състезателен комплекс, ненапълно и отнемайкъде, че ние двамата и фамилиите ни няма къде да спортуваме. Така че беше подбудено от наша персонална потребност.
Та тръгнахме да си приказваме какво бихме могли да създадем, което би могло да донесе опция освен ние да играем тенис, ами примерно нашите деца и други деца да имат опция да упражняват, да спортуват и да научат от ранна детска възраст, че спортът е здраве. От там стигнахме досега с това, че треньорите са зле готови в България. Супертрудно е да се откри треньор, който да подхожда с схващане и методология към децата и да не ги кара да се усещат, че по някакъв метод са му подчинени. Тоест да употребява модерни способи, да ги накара да са вътре в спорта, да желаят да упражняват и да бъдат стимулирани.
Моите и неговите деца играят тенис с една доста добра учителка, само че тя няма лична база, няма лични кортове. Затова взехме решение, че можем да създадем това за доста спортове, освен за тениса. Говорим за плувен басейн, за мултифункционална зала, баскетбол, джудо, футболни стадиони и така нататък Нашата концепция е да имаме световноизвестни треньори, които против опция да употребяват нашия комплекс да упражняват деца гратис.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама
И.Ц.: Най-якото би било, в случай че националният тим по художествена гимнастика, да кажем, тренира при нас и по-късно и треньорите, и спортистите отделят време да упражняват децата. За да може децата да се допрян до топ спортисти, с цел да могат да желаят да са като тях, да ги подтикват. И считам, че е напълно реалистично това да се случи.
Т.Н.: Много е значимо съумели хора да се пробват да способстват назад за средата. Трябва да променим манталитета, което няма по какъв начин да се случи за два дни или за две години. Става дума за нещо, което започваш от 3-4-годишна възраст и се гради до 20 години.
И.Ц.: Третата ни самодейност е в региона на здравето. Искаме да създадем здравен комплекс, а не толкоз само болница . В света има доста нови технологии, които оказват помощ за по-качествено диагностициране. Тук хората доста постоянно нямат достъп до тях, а те към този момент са налични. Искаме да ги съберем на едно място. В България може и да има доста лечебни заведения и лекари, само че няма достъп до качествено опазване на здравето. Резултатите може да забележим от статистиките за дълготрайност на живота в България, която е с 12-13 години по-ниска, в сравнение с в Западна Европа. Това не е почтено, само че повода е в самите нас. Колко българи спортуват? Нямаме този нрав да желаеме да сме по-здрави, до момента в който хората са разкрили, че една композиция от хранене, профилактика, липса на стрес води до по-качествен живот. Така че нашата идея е да съберем на едно място разнообразни клиники, да заложим доста на диагностика и предварителна защита и надлежно да вкараме най-модерните технологии в света. България има доста положителни експерти, които работят и оперират примерно финален етап на рак. Но за какво би трябвало да се стига до това?
Т.Н.: Превенцията може и да звучи комплицирано, само че в действителност опира до три доста простички неща. Първо, здравословен метод на живот, който включва здравословно хранене. Което по принцип в България е по-лесно, в сравнение с в купища други страни по света, тъй като имаме по-качествени зеленчуци. Второто нещо е повече спорт, което е наранено и в тактиката ни. И третото нещо, което е самостоятелно за всеки, е по-малко стрес. Хубавата храна и множеството тренировки понижават количеството стрес. И действително с тези простички неща всеки човек би могъл да живее по-дълго и по-добре и да има повече хубави години.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ