Създадена в 1942 г., танцовата драма Нестинарка“ е изключителен пример

Създадена в 1942 година, танцовата драма „ Нестинарка “ е извънреден образец за това по какъв начин един шедьовър в младите години на Марин Големинов като че ли програмира цялото му бъдещо творчество, даже в чисто инструментални произведения – с типичния големиновски лаконизъм, с изясненост – темброва, хармоническа, с ярката изразност в цялото му творчество.  Закърмен с езичеството и античния фолклор на Западна България, за него едното и другото стават метод на чувстване и мислене.

Друг е методът на Христо Манолов – създателят на първия български балет, „ Змей и Яна “ (1937 г.) Трактовката му на доста публикувания претекст за любовта на дракон и мома не доближава митологичното свещенодействие на Марин Големинов. Разгръща сюжета в сантиментален проект – като битка сред положително и зло. Доброто, любовта на Яна с момъка Босилко, надмогва злото (Змея), краят е благополучен.

И Марин Големинов, и Христо Манолов са предпочели танца пред разновидността музика – слово. И за двамата балетното факсимиле не подхожда на митологичната изразност. Така че творбата си Големинов замисля като танцова драма, а Манолов я именува „ фантастична танцова пантомима “.

Избрани фрагменти от двете произведения може да слушате на 17 и 24 юни от 16.30 часа по стратегия „ Христо Ботев “