Кристиан Вигенин: Пазарлъците в ЕС са обида за избирателите
Създаде се, основателно, усещането, че основни позиции в Европейски Съюз са предмет не на кардинални диалози, а на пазарлъци за властови позиции; не на търсене на най-подходящия човек за поста, а на най-приемливия, на най-малкото общо кратно, като поддръжката очевидно се е търгувала до последно, с вдишване на незнайни за жителите задължения към всеки един министър председател.
Беше загърбено напълно нежното начало на някакъв тип демократична легитимност на Еврокомисията посредством системата на така наречен водещи претенденти - трите най-големи групи гласоподаватели гласоподаваха със съзнанието, че поддържат Вебер, Тимерманс или Вестагер, а след това нито един от тях не получи позиция. Голяма крачка обратно. Да, Юнкер има ишиас (никой не е изцяло здрав), само че преди 5 години той беше водещ претендент на ЕНП и стана ръководител на Европейска комисия, а водещият претендент на ПЕС - ръководител на Европарламента. Тук би трябвало несъмнено да кажем, че в случай че ЕНП беше издигнала квалифициран и неоспорим с качествата си претендент от мащаба на социалиста Тимерманс, евентуално нещата можеше да се развият по различен метод.
Европейските водачи не помниха, че Европейски Съюз се разшири - за мен е неразбираемо по какъв начин източноевропейските министър председатели се съгласиха измежду четирите най-важни поста да няма нито един източноевропеец. Сега имаме поляка Туск като ръководител на Европейския съвет. Какво ви дадоха обещание, по какъв начин ви убедиха? Това мен ме наскърбява, да не кажа унижава. Някой има ли подозрения, че Германия и Франция - за положително или неприятно - са мотор на Европейски Съюз? Добре, разбираемо е. Но би трябвало ли това да ни се натяква и през основните назначения - ръководител на Еврокомисията Германия, ръководител на Евопейската централна банка - Франция, малко Испания за цвят посредством Върховния представител за външната политика (извинете, прелестен човек, работил съм с него, само че натоварването на този пост е голямо, а той е на 72!) и безобидният Шарл Мишел, чиято задача ще е да придвижи насъбрания опит да държи Белгия цяла и към Европейски Съюз като ръководител на Европейския съвет.
Как да продължим? Ако бях евродепутат, щях да отхвърля тази договорка. Ако в действителност държат на демокрацията и съставляват жителите, а не своите партийни и държавни ръководители, депутатите в Европарламента би трябвало да гласоподават срещу Урсула фон дер Лайен и да върнат Европейския съвет в изходната точка. Като един потребен урок и като втори късмет да създадат този път нещата по верния метод.
(От Фейсбук)
Беше загърбено напълно нежното начало на някакъв тип демократична легитимност на Еврокомисията посредством системата на така наречен водещи претенденти - трите най-големи групи гласоподаватели гласоподаваха със съзнанието, че поддържат Вебер, Тимерманс или Вестагер, а след това нито един от тях не получи позиция. Голяма крачка обратно. Да, Юнкер има ишиас (никой не е изцяло здрав), само че преди 5 години той беше водещ претендент на ЕНП и стана ръководител на Европейска комисия, а водещият претендент на ПЕС - ръководител на Европарламента. Тук би трябвало несъмнено да кажем, че в случай че ЕНП беше издигнала квалифициран и неоспорим с качествата си претендент от мащаба на социалиста Тимерманс, евентуално нещата можеше да се развият по различен метод.
Европейските водачи не помниха, че Европейски Съюз се разшири - за мен е неразбираемо по какъв начин източноевропейските министър председатели се съгласиха измежду четирите най-важни поста да няма нито един източноевропеец. Сега имаме поляка Туск като ръководител на Европейския съвет. Какво ви дадоха обещание, по какъв начин ви убедиха? Това мен ме наскърбява, да не кажа унижава. Някой има ли подозрения, че Германия и Франция - за положително или неприятно - са мотор на Европейски Съюз? Добре, разбираемо е. Но би трябвало ли това да ни се натяква и през основните назначения - ръководител на Еврокомисията Германия, ръководител на Евопейската централна банка - Франция, малко Испания за цвят посредством Върховния представител за външната политика (извинете, прелестен човек, работил съм с него, само че натоварването на този пост е голямо, а той е на 72!) и безобидният Шарл Мишел, чиято задача ще е да придвижи насъбрания опит да държи Белгия цяла и към Европейски Съюз като ръководител на Европейския съвет.
Как да продължим? Ако бях евродепутат, щях да отхвърля тази договорка. Ако в действителност държат на демокрацията и съставляват жителите, а не своите партийни и държавни ръководители, депутатите в Европарламента би трябвало да гласоподават срещу Урсула фон дер Лайен и да върнат Европейския съвет в изходната точка. Като един потребен урок и като втори късмет да създадат този път нещата по верния метод.
(От Фейсбук)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ