Доц. Христо Христев: Проблемът с прокуратурата е основният дефицит на българската конституционна уредба
Съюзът на съдиите в България и Асоциацията на прокурорите в България се сплотиха, с цел да кажат " не " на отпадането на Пленума на Висш съдебен съвет.
" Рядко е имало общи позиции на асоциативните структури на съдиите и прокурорите, само че аз не преглеждам това като нещо изключително трагично. Има импортиран план по формален ред в Народно събрание, който следва да бъде прегледан при разискването и вземането на дефинитивно решение на възможните промени в конституционната уредба и се надявам, че в последна сметка ще има едно рационално решение ", сподели преподавателят по право в СУ " Св. Климент Охридски " доцент доктор Христо Христев.
В тази позицията написа " капсулиране на двете професионални общности ".
" Капсулиране значи, че те биха функционирали напълно в някакъв вътрешен ред, свят и зависимости. Те към този момент значително са капсулирани, изключително прокуратурата. Така че този рев е малко не в точния момент ", добави доцент Христев.
В петък предложенията за промени в Конституцията бяха входирани и към този момент има законопроект сред ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и ПП-ДБ. По тази тематика преподавателят разяснява:
" Внесените оферти за промени на Конституцията в своите съществени детайли възпроизвежда плана, който беше показан от ПП-ДБ с няколко разнообразни момента. Имаме и нови оферти свързани с инспектората, които са съображение за една добра основа за полемика дали точно там не би трябвало да бъдат някои от основните промени. Имаме и оферти за изменяне на формулата за служебното държавно управление и ограничение на пълномощията на президента ".
" Проблемът с прокуратурата е отвън всякаква рецензия и е главният недостиг на българската конституционна уредба, който е значително и един от факторите, които предпоставят за рецесия на правовата страна, която се задълбочаваме от години. Очевидно е, че би трябвало да има смяна в общата правна уредба на прокуратурата. На масата са поставени разнообразни оферти от изваждането от правосъдната власт до премахването на основния прокурор ", добави Христев в ефира на Bulgaria ON AIR.
" От това, което е импортирано в Народно събрание, виждам една относително уравновесена формула, при която прокуратурата остава в правосъдната система, само че се лимитират значително пълномощията на основния прокурор и се внасят детайли, които разрешават да се разчупи статуквото и да се ускори външния надзор. Предложената формула за състава на Съвета на прокурорите, при която определени вън от системата представители биха имали превес, аз не я преглеждам като несвоевременно предложение. Въпросът е при каква процедура ще се даде гаранция, че това не са просто политически комисари. Трябва гаранция, че това не е някой обратно в Народно събрание, на който би трябвало да му намерят работа ", добави гостът.
Според Христев решението за правата на основния прокурор не е самостоятелно.
" Очевидно е, че той към този момент не е основен прокурор. Друг е основният прокурор, за който дори може да имаме подозрения, че има пристрастия по отношение на част от субектите, които внасят измененията в Конституцията. Преразглеждането на пълномощията на основния прокурор са различен позитивен детайл. Те целят да лимитират ролята му строго от правна страна. Ограничи се опцията прокуратурата да се намесва по връзки, за които нямат наказателноправен темперамент ".
" Считам за необичайно предложение ръководителят на Конституционния съд да бъде посочван за длъжностен министър председател, тъй като това значи, че той би трябвало да напусне Конституционния съд, защото, в случай че възникне спор - къде стои въпросът за независимостта и обективността... "
" Рядко е имало общи позиции на асоциативните структури на съдиите и прокурорите, само че аз не преглеждам това като нещо изключително трагично. Има импортиран план по формален ред в Народно събрание, който следва да бъде прегледан при разискването и вземането на дефинитивно решение на възможните промени в конституционната уредба и се надявам, че в последна сметка ще има едно рационално решение ", сподели преподавателят по право в СУ " Св. Климент Охридски " доцент доктор Христо Христев.
В тази позицията написа " капсулиране на двете професионални общности ".
" Капсулиране значи, че те биха функционирали напълно в някакъв вътрешен ред, свят и зависимости. Те към този момент значително са капсулирани, изключително прокуратурата. Така че този рев е малко не в точния момент ", добави доцент Христев.
В петък предложенията за промени в Конституцията бяха входирани и към този момент има законопроект сред ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и ПП-ДБ. По тази тематика преподавателят разяснява:
" Внесените оферти за промени на Конституцията в своите съществени детайли възпроизвежда плана, който беше показан от ПП-ДБ с няколко разнообразни момента. Имаме и нови оферти свързани с инспектората, които са съображение за една добра основа за полемика дали точно там не би трябвало да бъдат някои от основните промени. Имаме и оферти за изменяне на формулата за служебното държавно управление и ограничение на пълномощията на президента ".
" Проблемът с прокуратурата е отвън всякаква рецензия и е главният недостиг на българската конституционна уредба, който е значително и един от факторите, които предпоставят за рецесия на правовата страна, която се задълбочаваме от години. Очевидно е, че би трябвало да има смяна в общата правна уредба на прокуратурата. На масата са поставени разнообразни оферти от изваждането от правосъдната власт до премахването на основния прокурор ", добави Христев в ефира на Bulgaria ON AIR.
" От това, което е импортирано в Народно събрание, виждам една относително уравновесена формула, при която прокуратурата остава в правосъдната система, само че се лимитират значително пълномощията на основния прокурор и се внасят детайли, които разрешават да се разчупи статуквото и да се ускори външния надзор. Предложената формула за състава на Съвета на прокурорите, при която определени вън от системата представители биха имали превес, аз не я преглеждам като несвоевременно предложение. Въпросът е при каква процедура ще се даде гаранция, че това не са просто политически комисари. Трябва гаранция, че това не е някой обратно в Народно събрание, на който би трябвало да му намерят работа ", добави гостът.
Според Христев решението за правата на основния прокурор не е самостоятелно.
" Очевидно е, че той към този момент не е основен прокурор. Друг е основният прокурор, за който дори може да имаме подозрения, че има пристрастия по отношение на част от субектите, които внасят измененията в Конституцията. Преразглеждането на пълномощията на основния прокурор са различен позитивен детайл. Те целят да лимитират ролята му строго от правна страна. Ограничи се опцията прокуратурата да се намесва по връзки, за които нямат наказателноправен темперамент ".
" Считам за необичайно предложение ръководителят на Конституционния съд да бъде посочван за длъжностен министър председател, тъй като това значи, че той би трябвало да напусне Конституционния съд, защото, в случай че възникне спор - къде стои въпросът за независимостта и обективността... "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ