Обърна ли палачинката Тръмп спрямо Путин?
Съвсем неотдавна президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи по адрес на съветския си сътрудник Владимир Путин, че е и - много нетипично спрямо последните няколко месеца, които се явяват и първи месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом.
Американският водач беше оставил устойчивото усещане, че намира съветския си сътрудник за " рационален " човек, с който е подготвен да " прави бизнес ".
Което докара до реакции измежду европейските водачи, а мнозина наблюдаващи търсеха пояснение за изненадващите " проруски " настройки на Доналд Тръмп.
И в този момент - внезапно поврат. На какво ли се дължи?
Наистина ли Доналд Тръмп до неотдавна е бил в незнание и едвам в този момент е " прогледнал " по отношение на желанията и дейностите на Владимир Путин? Възможно, само че по-малко евентуално. Все отново, Тръмп има насъбран опит от предния си мандат и не би следвало толкоз елементарно да бъде воден за носа толкоз дълго време. Макар че, знае ли човек...
По-вероятно е Тръмп и преди, и в този момент да се изрича " ситуационно " по отношение на Путин, а в реалност да не е променял същинското си отношение.
Известен е афинитетът на американския президент да преглежда интернационалната политика като бизнес, а в бизнес договарянията е добре понякога да " четкаш " отсрещната страна, без обаче да издаваш какви в реалност са желанията ти.
И когато прецениш, че е пристигнал моментът, да обърнеш дебелия край. " Нищо персонално, Сони, просто бизнес ", както се споделя в една от най-големите класики в историята на киното.
Енергетиката, глупако!
Или по какъв начин България може да даде образец на цяла Европа за връщане към енергийната сигурност
Що се отнася до отношението на Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски, там методът беше в противоположна последователност (първо, след това след погребението на папа Франциск), само че логиката и тук е сходна.
Ще бъде забавно да забележим и дали след извършената в неделя Тръмп ще продължава да счита, че Зеленски " няма карти ".
Но да се върнем към Путин. Тръмп направи значително реверанси към него и това сътвори надали не чувство, че настава нов международен ред, при който Съединените щати минават от лагера на демокрациите в този на автокрациите. (Групирането на геополитическите играчи по политически системи е надълбоко неправилно, само че да не разводняваме тематиката.)
Конфликтът сред Русия и Украйна ни визира в огромна степен тук, в Европа, само че за Съединените щати това надалеч не е по този начин.
Тази тематика изобщо не е от предпочитаните за редовите американски жители - изключително за тези, дали своят вот за Доналд Тръмп. Нещо повече, за тях Русия и Украйна са нещо такова, каквото са за нас щатите Северна и Южна Каролина - а това по никакъв начин не допуска мотивация за (продължаваща) американска ангажираност.
Даже не би било учудващо, в случай че самият Тръмп преди началото на " тридневната специфична военна интервенция " мъчно да е правил разлика сред Русия и Украйна; а и в този момент, главната разлика сред тях за него да е, че първата има нуклеарни оръжия, а втората - не.
Нито мир, нито война: Изкуството на стратегическата дипломация
Трябва ли Вашингтон да си напомни това изкуство
На Доналд Тръмп не му пука нито за Путин, нито за Зеленски. Нито за Москва, нито за Киев.
И това е разумно - той е президент на Съединените щати, а военните дейности се водят в Европа, не в Централна Америка. От позиция на Съединени американски щати и американските ползи, войната в Украйна е една досадна повинност, която е най-добре да завърши колкото се може по-скоро, без изключително значение по какъв начин. И да се прави бизнес и с двете страни, по опция. Нищо персонално, нали по този начин?
Разбира се, това е опростенческият взор върху обстановката. Но и един по-задълбочен би довел до същия извод. Съединени американски щати не престават да са световна мощ номер едно, само че към този момент в един много по-мултиполярен свят, където Китай им " диша във врата ", Иран набира мощ и самочувствие, Турция играе лична игра...
Отдавна мина времето на Студената война, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики можеха посредством свои проксита безпроблемно да си отварят по няколко фронта в разнообразни точки на света, а останалият свят повече или по-малко се съобразяваше с двете суперсили.
Сега на Съединените щати би им пристигнало допълнително да поддържат огъня и в Украйна, и в Близкия изток (което изяснява спестовната им поддръжка към Израел), и в Южнокитайско море (Китай против Тайван), и по 38-ия паралел сред двете Кореи.
MAGA тръмпотията с митата и европейският отговор
Защо повдигането на митническите цени е неприятна концепция
Така че, явно Тръмп е " набрал " на Путин, задето му бави следвоенните проекти.
Но и това евентуално предстои на промяна в един идващ миг. Няма безконечни другари (и врагове) - има безконечни ползи.
Любопитно е обаче за какво повече от 24 часа след интервенция " Паяжина " (пиша тези редове в понеделник късно вечерта -б.а), Тръмп мълчи във връзка с Зеленски...
А, имаме реакция - представителят на Белия дом Карълайн Левит е, че Тръмп е подготвен да се срещне с Путин и Зеленски в Истанбул. Очакваме продължение...
Американският водач беше оставил устойчивото усещане, че намира съветския си сътрудник за " рационален " човек, с който е подготвен да " прави бизнес ".
Което докара до реакции измежду европейските водачи, а мнозина наблюдаващи търсеха пояснение за изненадващите " проруски " настройки на Доналд Тръмп.
И в този момент - внезапно поврат. На какво ли се дължи?
Наистина ли Доналд Тръмп до неотдавна е бил в незнание и едвам в този момент е " прогледнал " по отношение на желанията и дейностите на Владимир Путин? Възможно, само че по-малко евентуално. Все отново, Тръмп има насъбран опит от предния си мандат и не би следвало толкоз елементарно да бъде воден за носа толкоз дълго време. Макар че, знае ли човек...
По-вероятно е Тръмп и преди, и в този момент да се изрича " ситуационно " по отношение на Путин, а в реалност да не е променял същинското си отношение.
Известен е афинитетът на американския президент да преглежда интернационалната политика като бизнес, а в бизнес договарянията е добре понякога да " четкаш " отсрещната страна, без обаче да издаваш какви в реалност са желанията ти.
И когато прецениш, че е пристигнал моментът, да обърнеш дебелия край. " Нищо персонално, Сони, просто бизнес ", както се споделя в една от най-големите класики в историята на киното.
Енергетиката, глупако!
Или по какъв начин България може да даде образец на цяла Европа за връщане към енергийната сигурност
Що се отнася до отношението на Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски, там методът беше в противоположна последователност (първо, след това след погребението на папа Франциск), само че логиката и тук е сходна.
Ще бъде забавно да забележим и дали след извършената в неделя Тръмп ще продължава да счита, че Зеленски " няма карти ".
Но да се върнем към Путин. Тръмп направи значително реверанси към него и това сътвори надали не чувство, че настава нов международен ред, при който Съединените щати минават от лагера на демокрациите в този на автокрациите. (Групирането на геополитическите играчи по политически системи е надълбоко неправилно, само че да не разводняваме тематиката.)
Конфликтът сред Русия и Украйна ни визира в огромна степен тук, в Европа, само че за Съединените щати това надалеч не е по този начин.
Тази тематика изобщо не е от предпочитаните за редовите американски жители - изключително за тези, дали своят вот за Доналд Тръмп. Нещо повече, за тях Русия и Украйна са нещо такова, каквото са за нас щатите Северна и Южна Каролина - а това по никакъв начин не допуска мотивация за (продължаваща) американска ангажираност.
Даже не би било учудващо, в случай че самият Тръмп преди началото на " тридневната специфична военна интервенция " мъчно да е правил разлика сред Русия и Украйна; а и в този момент, главната разлика сред тях за него да е, че първата има нуклеарни оръжия, а втората - не.
Нито мир, нито война: Изкуството на стратегическата дипломация
Трябва ли Вашингтон да си напомни това изкуство
На Доналд Тръмп не му пука нито за Путин, нито за Зеленски. Нито за Москва, нито за Киев.
И това е разумно - той е президент на Съединените щати, а военните дейности се водят в Европа, не в Централна Америка. От позиция на Съединени американски щати и американските ползи, войната в Украйна е една досадна повинност, която е най-добре да завърши колкото се може по-скоро, без изключително значение по какъв начин. И да се прави бизнес и с двете страни, по опция. Нищо персонално, нали по този начин?
Разбира се, това е опростенческият взор върху обстановката. Но и един по-задълбочен би довел до същия извод. Съединени американски щати не престават да са световна мощ номер едно, само че към този момент в един много по-мултиполярен свят, където Китай им " диша във врата ", Иран набира мощ и самочувствие, Турция играе лична игра...
Отдавна мина времето на Студената война, когато Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики можеха посредством свои проксита безпроблемно да си отварят по няколко фронта в разнообразни точки на света, а останалият свят повече или по-малко се съобразяваше с двете суперсили.
Сега на Съединените щати би им пристигнало допълнително да поддържат огъня и в Украйна, и в Близкия изток (което изяснява спестовната им поддръжка към Израел), и в Южнокитайско море (Китай против Тайван), и по 38-ия паралел сред двете Кореи.
MAGA тръмпотията с митата и европейският отговор
Защо повдигането на митническите цени е неприятна концепция
Така че, явно Тръмп е " набрал " на Путин, задето му бави следвоенните проекти.
Но и това евентуално предстои на промяна в един идващ миг. Няма безконечни другари (и врагове) - има безконечни ползи.
Любопитно е обаче за какво повече от 24 часа след интервенция " Паяжина " (пиша тези редове в понеделник късно вечерта -б.а), Тръмп мълчи във връзка с Зеленски...
А, имаме реакция - представителят на Белия дом Карълайн Левит е, че Тръмп е подготвен да се срещне с Путин и Зеленски в Истанбул. Очакваме продължение...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ