За кого работи НАТО?
Съвсем неотдавна, на конференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, английският министър председател Борис Джонсън направи сериозен исторически гаф - стартира словото си с думите " Когато НАТО се основава преди 75 години... ", въпреки този празник на военния съюз да следва едвам през 2024-а.
Гафът се прави оценка като изключително огромен заради обстоятелството, че 70-ата годишнина на Алианса бе маркирана със среща на върха точно в Лондон, с хазаин Борис Джонсън. НАТО се основава на четвърти април 1949-а година във Вашингтон от Съединени американски щати, Франция, Англия, Белгия, Канада, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия и Португалия.
Организацията на Северноатлантическия контракт е пакт за самозащита. Основната му цел е да се опълчи на руската агресия в Европа след Втората международна война. Освен това Съединени американски щати виждат в него инструмент за поощряване на политическата интеграция на Стария континент, както и механизъм, който да пресече възраждането на националистическите трендове.
Предшественик на НАТО е Договорът от Дюнкерк сред Англия и Франция от 1947-а година - предопределен да предотврати възможна немска офанзива след края на войната.
Съюзът подсигурява сигурност
В основата си организацията работи като групово обединяване за сигурност, чиято цел е да даде обща отбрана с военни и политически средства, в случай че някоя от страните-членки е застрашена от друга страна.
Основополагащ е член 5 от Северноатлантическия контракт, в който се споделя: " Страните се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или в Северна Америка ще се преглежда като нахлуване против всички и всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото си за самостоятелна или групова самозащита, прието в член 51 от Устава на Организация на обединените нации, ще помогне на нападнатата страна или страни, като неотложно предприеме самостоятелно и в съгласие с останалите страни по Договора такива дейности, каквито счита за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ за възобновяване и поддържането на северноатлантическата област ".
Досега член 5 е бил задействан единствено един път - от Съединени американски щати - след терористичните офанзиви на 11-и септември 2001-ва година.
Бастион против Съветския съюз
През 1955-а година Съветският съюз отвръща на на НАТО със основаването на свое лично военно обединяване, включващо още седем източноевропейски комунистически страни. Това е Варшавският контракт. Но рухването на Берлинската стена и последвалият колапс на Съветския съюз през 1991-ва прокарват пътя за определяне на нова система за сигурност в Европа след края на Студената война.
Освободени от руските си окови, доста от някогашните членки на Варшавския контракт стават част от НАТО. Унгария, Полша и Чехия се причисляват през 1999-а година. Пет години по-късно, през 2004-а, НАТО приема така наречен група от Вилнюс - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия се причисляват през 2009-а година.
Най-новите членки - Черна гора и Северна Македония - стават част от НАТО надлежно през 2017-а и 2020-а година. С тях броят на страните доближава 30, а още три страни - Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна - са със статут на " кандидат-членки ".
Политика на отворените порти
В подтекста на опълчването сред Русия и Украйна, упоритостите на Украйна да стане част от Северноатлантическия съюз още веднъж се актуализираха. На срещата на НАТО в Букурещ през 2008-а година Алиансът публично приветства устрема за присъединение на Украйна и Грузия, без обаче да им даде проект за участие. Русия изрично се опълчва на участието на някогашния руски спътник Украйна в НАТО.
Т.нар. политика на отворени порти на Алианса, разказана в член 10 от Договора, гласи, че всяка европейска страна, която може да усъвършенства и да способства за сигурността на северноатлантическата зона, може да се причисли.
На уеб страницата на НАТО се споделя още: " От страните, стремящи се към участие в НАТО, се чака да дават отговор на избрани политически, стопански и военни критерии, с цел да е несъмнено, че освен ще се възползват от сигурността на Алианса, само че и ще допринесат за нея. “
Роб Мюдж, " Дойче веле "
Гафът се прави оценка като изключително огромен заради обстоятелството, че 70-ата годишнина на Алианса бе маркирана със среща на върха точно в Лондон, с хазаин Борис Джонсън. НАТО се основава на четвърти април 1949-а година във Вашингтон от Съединени американски щати, Франция, Англия, Белгия, Канада, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия и Португалия.
Организацията на Северноатлантическия контракт е пакт за самозащита. Основната му цел е да се опълчи на руската агресия в Европа след Втората международна война. Освен това Съединени американски щати виждат в него инструмент за поощряване на политическата интеграция на Стария континент, както и механизъм, който да пресече възраждането на националистическите трендове.
Предшественик на НАТО е Договорът от Дюнкерк сред Англия и Франция от 1947-а година - предопределен да предотврати възможна немска офанзива след края на войната.
Съюзът подсигурява сигурност
В основата си организацията работи като групово обединяване за сигурност, чиято цел е да даде обща отбрана с военни и политически средства, в случай че някоя от страните-членки е застрашена от друга страна.
Основополагащ е член 5 от Северноатлантическия контракт, в който се споделя: " Страните се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или в Северна Америка ще се преглежда като нахлуване против всички и всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото си за самостоятелна или групова самозащита, прието в член 51 от Устава на Организация на обединените нации, ще помогне на нападнатата страна или страни, като неотложно предприеме самостоятелно и в съгласие с останалите страни по Договора такива дейности, каквито счита за нужни, в това число потреблението на въоръжена мощ за възобновяване и поддържането на северноатлантическата област ".
Досега член 5 е бил задействан единствено един път - от Съединени американски щати - след терористичните офанзиви на 11-и септември 2001-ва година.
Бастион против Съветския съюз
През 1955-а година Съветският съюз отвръща на на НАТО със основаването на свое лично военно обединяване, включващо още седем източноевропейски комунистически страни. Това е Варшавският контракт. Но рухването на Берлинската стена и последвалият колапс на Съветския съюз през 1991-ва прокарват пътя за определяне на нова система за сигурност в Европа след края на Студената война.
Освободени от руските си окови, доста от някогашните членки на Варшавския контракт стават част от НАТО. Унгария, Полша и Чехия се причисляват през 1999-а година. Пет години по-късно, през 2004-а, НАТО приема така наречен група от Вилнюс - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия се причисляват през 2009-а година.
Най-новите членки - Черна гора и Северна Македония - стават част от НАТО надлежно през 2017-а и 2020-а година. С тях броят на страните доближава 30, а още три страни - Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна - са със статут на " кандидат-членки ".
Политика на отворените порти
В подтекста на опълчването сред Русия и Украйна, упоритостите на Украйна да стане част от Северноатлантическия съюз още веднъж се актуализираха. На срещата на НАТО в Букурещ през 2008-а година Алиансът публично приветства устрема за присъединение на Украйна и Грузия, без обаче да им даде проект за участие. Русия изрично се опълчва на участието на някогашния руски спътник Украйна в НАТО.
Т.нар. политика на отворени порти на Алианса, разказана в член 10 от Договора, гласи, че всяка европейска страна, която може да усъвършенства и да способства за сигурността на северноатлантическата зона, може да се причисли.
На уеб страницата на НАТО се споделя още: " От страните, стремящи се към участие в НАТО, се чака да дават отговор на избрани политически, стопански и военни критерии, с цел да е несъмнено, че освен ще се възползват от сигурността на Алианса, само че и ще допринесат за нея. “
Роб Мюдж, " Дойче веле "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ