Седмицата: Голямото имане-нямане на умник Гюро Петков
Виждали ли сме простоКиро с шапка? Просто май не сме – дори и на сноуборд се вее по перчем, и при практикуване на други зимни спортове е гологлав. Примерно когато го уцелиха водача на Политическа партия на Шипка със снежна топка, където очевидно му е трябвала каска, а не елементарна шапка. Как ще си опазва главата Кирил Петков си е негова работа. Само дето работиите му му пречат и самичък да разбере има ли в действителност глава, камо ли и други да спрат да се чудят по въпроса.
Може и въобще да не се разбере това нещо с главата, таман щото няма шапка. То и за чорапи би могло да се пита, само че това е просто политика, може пък единствено в тая област да е необут. А в всякакви други области в които има политпартийно алъш-вериш да се изявява най-малко с обувки на необут крайник.
Вземане-даване обаче най-малко фонетично звучи като имане-нямане. Като „ приказното “ имане-нямане на хитрец Гюро Петков. Иде тирада точно за основния (от глава) воин в приказката на Елин Пелин „ Умник Гюро с умници юнаци “, където фабулата, интригата е отговорът на въпроса имал ли е въпреки всичко (не)юнак Гюро глава или просто все по този начин безглав си е изглеждал (съвременен прочит).
В момента – откогато Гюро Петков мина от (не)управление в (не)опозиция приказната му храброст напълно се задълбочи. Нещо „ като за последно “ в борба за живот – политпартиен, несъмнено.
Опозиционността Му си е и като управляемостта Му – неуправляеми. Я от измръзване, я от слънчасване – все тая, когато си без шапка и в мраз, и в зной. Само през миналата седмица сходна „ диагноза “ всекидневно някак си се удостовери на пословичния принцип „ на лъжата краката са къси “, само че в настоящия вид „ главата е къса “. Когато хем нямаш глава, хем се опитваш по баронмюнхаузевски да се изтеглиш таман посредством нея. Ето ги и някои съпътстващи питания към главния въпрос „ има ли глава Гюро Петков? “ като да вземем за пример: Защо публицист е „ подлога “, когато го пита с кого се е срещал в Съединени американски щати? Как „ приятелите “ му там внезапно към този момент са приятели-републиканци, а не приятели-демократи? На какъв брой километра е гледал клетвата на президента Тръмп „ от първа ръка? Според какви данни „ на всички е станало ясно, че дупка от 18 милиарда в бюджета няма? Защо не знае „ за какво говореше тези неща “ учителят-сенсей, който му шепнеше в ухото пред прокурятурата „ Само да ти кажа, уредено е всичко, няма да се притеснявате, говорено е. Горе главата, с татко ти сме ги хванали нещата, да знаеш “, на което той дава отговор „ Разчитам, благодаря! “? И тъй наречените и други „ Кики “ вземания-давания за към седмица след, да кажем, въпреки всичко главната поръчка: „ Ще бъдем мощна и градивна съпротива “.
Добрата вест за някои може да е, че приликите вид „ без глава “ са с баснословен воин. Просто съгласно приказката единствен „ хитрец Гюро с умници юнаци “ се наел да отърве селото им от мечка стръвница. Стигнали мечата дупка и рекъл Гюро на своите умници приятели: „ Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля. Така и станало, само че „ лапнала мецана умната глава на Гюро и заревала “. Пък дружината му помислила, че я е уловил и задърпали въжето. „ Те дърпат навънка, мечка дърпа във вътрешността. Мечка дърпа във вътрешността, те дърпат навънка! По едно време — що да видиш! Извлекли хитрец Гюро без глава… “. Следва баш фабулата: „ Чудом се чудят умници юнаци. - Бре, де му на Гюро главата? - Ама той имаше ли глава? - Мисля, че имаше. - Па аз мисля, че нямаше. - Имаше. - Нямаше. Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли хитрец Гюро глава, или нямал! И отишли да питат младоженка Гюровица. Почукали, потропали на вратата: Излез, излез, младоженка Гюровице, да ни кажеш — имаше ли Гюро глава, или нямаше!
И тъкмо тук следва неприятната вест: Излязла младоженка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла: Не знам! - Ка-ще да не знаеш? Помисли си!…- Е, знам ли… За Великден Гюро си капа купува, та би трябвало да е имал глава.
Пък хитрец Гюро Петков все е гологлав, няма никакви доказателства най-малко шапка да си е купувал, та да се рече „ всички знаят “, че има глава.
Може и въобще да не се разбере това нещо с главата, таман щото няма шапка. То и за чорапи би могло да се пита, само че това е просто политика, може пък единствено в тая област да е необут. А в всякакви други области в които има политпартийно алъш-вериш да се изявява най-малко с обувки на необут крайник.
Вземане-даване обаче най-малко фонетично звучи като имане-нямане. Като „ приказното “ имане-нямане на хитрец Гюро Петков. Иде тирада точно за основния (от глава) воин в приказката на Елин Пелин „ Умник Гюро с умници юнаци “, където фабулата, интригата е отговорът на въпроса имал ли е въпреки всичко (не)юнак Гюро глава или просто все по този начин безглав си е изглеждал (съвременен прочит).
В момента – откогато Гюро Петков мина от (не)управление в (не)опозиция приказната му храброст напълно се задълбочи. Нещо „ като за последно “ в борба за живот – политпартиен, несъмнено.
Опозиционността Му си е и като управляемостта Му – неуправляеми. Я от измръзване, я от слънчасване – все тая, когато си без шапка и в мраз, и в зной. Само през миналата седмица сходна „ диагноза “ всекидневно някак си се удостовери на пословичния принцип „ на лъжата краката са къси “, само че в настоящия вид „ главата е къса “. Когато хем нямаш глава, хем се опитваш по баронмюнхаузевски да се изтеглиш таман посредством нея. Ето ги и някои съпътстващи питания към главния въпрос „ има ли глава Гюро Петков? “ като да вземем за пример: Защо публицист е „ подлога “, когато го пита с кого се е срещал в Съединени американски щати? Как „ приятелите “ му там внезапно към този момент са приятели-републиканци, а не приятели-демократи? На какъв брой километра е гледал клетвата на президента Тръмп „ от първа ръка? Според какви данни „ на всички е станало ясно, че дупка от 18 милиарда в бюджета няма? Защо не знае „ за какво говореше тези неща “ учителят-сенсей, който му шепнеше в ухото пред прокурятурата „ Само да ти кажа, уредено е всичко, няма да се притеснявате, говорено е. Горе главата, с татко ти сме ги хванали нещата, да знаеш “, на което той дава отговор „ Разчитам, благодаря! “? И тъй наречените и други „ Кики “ вземания-давания за към седмица след, да кажем, въпреки всичко главната поръчка: „ Ще бъдем мощна и градивна съпротива “.
Добрата вест за някои може да е, че приликите вид „ без глава “ са с баснословен воин. Просто съгласно приказката единствен „ хитрец Гюро с умници юнаци “ се наел да отърве селото им от мечка стръвница. Стигнали мечата дупка и рекъл Гюро на своите умници приятели: „ Вържете ме през кръста с яки въжета, па ме пуснете в мечата дупка, мечка стръвница жива за ушите да изтегля. Така и станало, само че „ лапнала мецана умната глава на Гюро и заревала “. Пък дружината му помислила, че я е уловил и задърпали въжето. „ Те дърпат навънка, мечка дърпа във вътрешността. Мечка дърпа във вътрешността, те дърпат навънка! По едно време — що да видиш! Извлекли хитрец Гюро без глава… “. Следва баш фабулата: „ Чудом се чудят умници юнаци. - Бре, де му на Гюро главата? - Ама той имаше ли глава? - Мисля, че имаше. - Па аз мисля, че нямаше. - Имаше. - Нямаше. Скарали се умници юнаци и не могат да решат - имал ли хитрец Гюро глава, или нямал! И отишли да питат младоженка Гюровица. Почукали, потропали на вратата: Излез, излез, младоженка Гюровице, да ни кажеш — имаше ли Гюро глава, или нямаше!
И тъкмо тук следва неприятната вест: Излязла младоженка Гюровица, почесала се, помислила, па рекла: Не знам! - Ка-ще да не знаеш? Помисли си!…- Е, знам ли… За Великден Гюро си капа купува, та би трябвало да е имал глава.
Пък хитрец Гюро Петков все е гологлав, няма никакви доказателства най-малко шапка да си е купувал, та да се рече „ всички знаят “, че има глава.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ