Ей, цървули, мъжкото хоро е на площада, а не в реката
Значи си огромен мъж, в случай че на Богоявление се налочиш като свиня с домашна пърцуца, изуеш гащите и се топнеш в ледената Тунджа, до момента в който ташаците ти станат като бракувани третокачествени стафидки от „ Кауфланд “. Пък в случай че носиш на плещи и тригодишното си хлапе, дето още сере в гащите и го маже по стените, с цел да го учиш на обичаи, си напълно огромна работа. Иначе в останалата част от годината си налягаш парцалите и си мълчиш като ебана гургулица.
Навръх Коледа и Нова година дебелосерковците от „ Електрохолд “ те оставят без ток, но ти си сипваш двойна доза от гореспоменатото лекарство, увиваш се в юргана, траеш и чакаш да го пуснат. ВиК-то ти подвига цената с 50%, водата тече по улицата и прави езерото Байкал току пред прага ти – отново не реагираш. Хлябът се подвига двойно, Ричард Алибегов плаши, че ще плащаш по 6-7 кинта за кафенце – дреме ти. Ти си мъж, тъй като един път годишно си си развял оная работа в студа.
Мамят те на избори, BETL ти прибира спестяванията, баба ти мята на видински ром последната хилядарка, която не е раздала по врачки – няма проблеми. Това са естествени неща от живота, примиряваш се, изпсуваш под мустак и продължаваш напред като Кубрат. До идващия 6 януари, когато отново ще покажеш на безродниците, че си същински мъж.
О, скъпи мой цървуле, характерът не се демонстрира във водата, била тя речна, морска или океанска, а на площада. Или на улицата, или пред кметството, или пред централата на електроразпределителното сдружение. Демек там, където се изявява гражданското общество. Защото през днешния ден да си мъж не значи да показваш окосмен член, а да се заявиш като поданик, гласоподавател и персона, отстояваща законните си права.
Да не разрешаваш да те ограбват безнаказано, да те манипулират необмислено, да се възползват от труда и образованието ти, да те мачкат и да те трансформират в безлична електорална единица – ето това изисква същинска храброст и мъжество. То е образец за децата ти и за децата на децата ти. А не да те гледат почервенял, пийнал, зъзнещ и пеещ хайдушки песни. Това, последното, го може всеки олигофрен. Не искаш ли да докажеш, че не си подобен?
Всички писания по народопсихология от Иван Хаджийски насам не пропущат да упоменат типично българската шизофрения, криеща се сред домашния подвиг и обществения боязън. Нашенецът е самоуверен и кипи и ври от мъжка мощ, когато това няма последици. Когато би трябвало да набие жена си, или да опъне съседката. Когато обаче би трябвало да се опълчи на наглия си шеф, на подкупния прокурор, на калинката в държавната институция, на измамниците от мобилния оператор, става спокоен и мъничък, толкоз неосезаем, че още малко и ще се разтвори във въздуха.
Физическата мощ и непокорността пред стихиите не костват и пробито евро, в случай че нямаш моралните качества да ги демонстрираш на вярното място в точното време. А не измежду другите пияници и пред камерите на Би Ти Ви в Тунджа. Там най-вече да докажеш, че си галош. Истински мъж се става чак когато станеш същински жител. Другото е цирк, поза и, в случай че нямаш шанс – пневмония.
Навръх Коледа и Нова година дебелосерковците от „ Електрохолд “ те оставят без ток, но ти си сипваш двойна доза от гореспоменатото лекарство, увиваш се в юргана, траеш и чакаш да го пуснат. ВиК-то ти подвига цената с 50%, водата тече по улицата и прави езерото Байкал току пред прага ти – отново не реагираш. Хлябът се подвига двойно, Ричард Алибегов плаши, че ще плащаш по 6-7 кинта за кафенце – дреме ти. Ти си мъж, тъй като един път годишно си си развял оная работа в студа.
Мамят те на избори, BETL ти прибира спестяванията, баба ти мята на видински ром последната хилядарка, която не е раздала по врачки – няма проблеми. Това са естествени неща от живота, примиряваш се, изпсуваш под мустак и продължаваш напред като Кубрат. До идващия 6 януари, когато отново ще покажеш на безродниците, че си същински мъж.
О, скъпи мой цървуле, характерът не се демонстрира във водата, била тя речна, морска или океанска, а на площада. Или на улицата, или пред кметството, или пред централата на електроразпределителното сдружение. Демек там, където се изявява гражданското общество. Защото през днешния ден да си мъж не значи да показваш окосмен член, а да се заявиш като поданик, гласоподавател и персона, отстояваща законните си права.
Да не разрешаваш да те ограбват безнаказано, да те манипулират необмислено, да се възползват от труда и образованието ти, да те мачкат и да те трансформират в безлична електорална единица – ето това изисква същинска храброст и мъжество. То е образец за децата ти и за децата на децата ти. А не да те гледат почервенял, пийнал, зъзнещ и пеещ хайдушки песни. Това, последното, го може всеки олигофрен. Не искаш ли да докажеш, че не си подобен?
Всички писания по народопсихология от Иван Хаджийски насам не пропущат да упоменат типично българската шизофрения, криеща се сред домашния подвиг и обществения боязън. Нашенецът е самоуверен и кипи и ври от мъжка мощ, когато това няма последици. Когато би трябвало да набие жена си, или да опъне съседката. Когато обаче би трябвало да се опълчи на наглия си шеф, на подкупния прокурор, на калинката в държавната институция, на измамниците от мобилния оператор, става спокоен и мъничък, толкоз неосезаем, че още малко и ще се разтвори във въздуха.
Физическата мощ и непокорността пред стихиите не костват и пробито евро, в случай че нямаш моралните качества да ги демонстрираш на вярното място в точното време. А не измежду другите пияници и пред камерите на Би Ти Ви в Тунджа. Там най-вече да докажеш, че си галош. Истински мъж се става чак когато станеш същински жител. Другото е цирк, поза и, в случай че нямаш шанс – пневмония.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ