Седмицата: Премиерът ще е… от Атлантида
Странна работа! Съвсем скоро ще влезем в петата година, откогато страната ни – сигурно най-малко държавността, „ служебно “ все се праща в г*за на географията – сигурно на задника й. А внезапно точно географията влезе да оказва помощ на политиката. Не напълно, само че най-малко някак си на правилото на викането на неволята, я канят да участва. Може и без да е подписала каква и да е декларация за какъвто и да е хигиеничен или различен кордон. Че то, в тия времена на непрекъснато войнстваща партийност у нас, някак си наподобява, че, по този начин да се каже, и боен кордон – сигурно най-малко „ милиционерски “, като едното нищо се трапосва в политпартийността. Като тогава на никого няма да му е никак санитарно – доста мръсно ще е най-малкото откъм санитарията на публичната непорочност.
Как по този начин таман географията взе че се промъкна през кордона през миналата седмица. Може би на ошмулените криле на вестта, че стартират въпреки всичко договаряния за сформиране на постоянна изпълнителна власт, дори към този момент „ механически “ били тръгнали: „ Преговорите за сформиране на държавно управление сред ГЕРБ и Демократична България към този момент са почнали, като в петък са били първите диалози.
Това пристигна по депутатски от Демократична България – едната половинка на ПП-ДБ, въпреки всичко. А към този момент очевидно, и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов разгласи, че партията му „ е поканила на договаряния за държавно управление Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия ".
Това „ лидиране “ пък подсети за нещо Демократична България, които за разлика от Политическа партия, се навиха да седнат на договаряния без авансово – по този начин да се каже правостоящо, да се подписва така наречен санитарна декларация против една от политсилите в Народното събрание, в тази ситуация 4-ата от общо 8-те. Подсети ги, че също авансово би трябвало да „ предупредят “ нещо. Онуй нещо, че не – точно Бойко не може да е министър председател. А би трябвало да е някой „ взаимноприемлив “.
Малкото останали в наличната ни до повръщане нечиста „ социална непорочност “, които към момента наблюдават на места по какъв начин върви разриването на политпартийния обор, стискайки си носа, че им смърди – са се запитали: Ама туй „ взаимноприемлив “ същото ли е като „ равноотдалечен “ министър председател?
Ами наподобява тъкмо толкоз политически миризливо, само че ей на, таман тук се намесва географията – нещо като обезмаслител против мръсотията, само че най-много като ароматизатор връз мръсната воня. Един тип отново ще си вони това сякаш сядане на договаряния под условия, което не просто извива ръце, а напряко чупи всевъзможни политически кокали, пардон – лостове. Но първо лекинко ще замирише я на люляк, я на роза, я на лимон, дори на прохлада от цялостен океан. После всичко ще се удави таман в океана на политпартийния отпадък. Все отново димката на ароматизатора е подхвърлена таман географски.
Пейзажът на договарянията съгласно Демократична България наподобява по този начин: с цел да има постоянно държавно управление - да, министър председателят му би трябвало да е „ равноотдалечен “, само че се имало поради „ географски равноотдалечен “.
Е, то и географията „ гърците са я измислили “ посредством своя древногръцки доближен човек Ератостен. Но надали си е мислел, че тази другояче просто подредена, с цел да служи на индивида просвета, ще я набутат не просто в геополитиката, а и в най-боклучава политпартийност.
Да, още от зародиша си географията е служела да се дефинират всякакви разграничителни линии, примерно отбранителни – къде тъкмо са най-подходящите места да се градят замъци. Но чак пък да служи за копаене на изцяло „ ла**яни “ междупартийни трапове си е непосредствено набутване точно там – в дирника (ни) на географията (ни).
Но пък кво – що пък да не стъпим на тази концепция и да спрегнем от къде можем да си намерим, да си „ впрегнем “ нов „ взаимноприемлив “ министър-председател. Според политпартийната „ нагъ*ена география сега, несъмнено.
Сметката е елементарна – посредством аритметика не в депутати, а в километри. Най-далечните две географски точки за изчисление на търсената равноотдалеченост са Банкя (BG) и Ванкувър (CA). Стъпвайки на местожителството на възможния претендент още веднъж за министър председател Бойко Борисов и на доскорошното местопребиваване на „ линейно-трапово “ най-отявления му политически гробар, пардон – единствено чегъртач, Кирил Петков - също министър председател за малко.
И по този начин: дистанцията сред българския Банкя и канадския Ванкувър е към 9300 км. По въображаема права линия, несъмнено, само че у нас тя партийността по този начин я кара – напряко през пръсти без доста да му мисли. Значи, с цел да бъде възможният ни нов постоянен министър председател „ равноотдалечен географски “ – „ взаимноприемлив “, би трябвало да се намира по средата - на към 4650 км и от Ванкувър, и от Банкя по същата тая мислено-(не)мислена права линия.
И къде се пада тая географска точка? Ми някъде към средата на Атлантическия океан, като по водещата ни въображаема линия там никаква суша, територия (чия да е) – няма. Освен в случай че баш там не е била именитата Атлантида – митично аварирала земя. Що не, откакто на нашата територия – така наречен страна, към този момент 4 години изпълнителна власт под формата на най-малко нещо като постоянно държавно управление, е цялостен мит. А и „ от на никое място взорът вяра не види “ нашенските (не)колумбовци да могат да извикат животоспасяващото „ Земя, земя! “. Давят се пагубно най-малко по два пъти годишно в личния си океан, с размерите на партиен леген.
А и то и Америка, и колелото, че и топлата вода, от дълго време са открити. Дори и на по какъв начин се прави народна власт, включително съдружно държавно управление, няма какво да му се открива. Но пък очевидно и очевадно „ (не)коалирането “ у нас употребява някакъв различен учебник. Примерно едно дуетно рап парче като собствен буквар за политически необразовани. В което и един настоящ водач на евентуален сега съдружен сътрудник пее: „ Ляв, десен - гледай по какъв начин се прави джан-джун - гледай по какъв начин се прави “, както и „ За тебе ставам звяр одма, ухапвам като кобра и на себе си не мога да оказа помощ “.
Как по този начин таман географията взе че се промъкна през кордона през миналата седмица. Може би на ошмулените криле на вестта, че стартират въпреки всичко договаряния за сформиране на постоянна изпълнителна власт, дори към този момент „ механически “ били тръгнали: „ Преговорите за сформиране на държавно управление сред ГЕРБ и Демократична България към този момент са почнали, като в петък са били първите диалози.
Това пристигна по депутатски от Демократична България – едната половинка на ПП-ДБ, въпреки всичко. А към този момент очевидно, и водачът на ГЕРБ Бойко Борисов разгласи, че партията му „ е поканила на договаряния за държавно управление Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия ".
Това „ лидиране “ пък подсети за нещо Демократична България, които за разлика от Политическа партия, се навиха да седнат на договаряния без авансово – по този начин да се каже правостоящо, да се подписва така наречен санитарна декларация против една от политсилите в Народното събрание, в тази ситуация 4-ата от общо 8-те. Подсети ги, че също авансово би трябвало да „ предупредят “ нещо. Онуй нещо, че не – точно Бойко не може да е министър председател. А би трябвало да е някой „ взаимноприемлив “.
Малкото останали в наличната ни до повръщане нечиста „ социална непорочност “, които към момента наблюдават на места по какъв начин върви разриването на политпартийния обор, стискайки си носа, че им смърди – са се запитали: Ама туй „ взаимноприемлив “ същото ли е като „ равноотдалечен “ министър председател?
Ами наподобява тъкмо толкоз политически миризливо, само че ей на, таман тук се намесва географията – нещо като обезмаслител против мръсотията, само че най-много като ароматизатор връз мръсната воня. Един тип отново ще си вони това сякаш сядане на договаряния под условия, което не просто извива ръце, а напряко чупи всевъзможни политически кокали, пардон – лостове. Но първо лекинко ще замирише я на люляк, я на роза, я на лимон, дори на прохлада от цялостен океан. После всичко ще се удави таман в океана на политпартийния отпадък. Все отново димката на ароматизатора е подхвърлена таман географски.
Пейзажът на договарянията съгласно Демократична България наподобява по този начин: с цел да има постоянно държавно управление - да, министър председателят му би трябвало да е „ равноотдалечен “, само че се имало поради „ географски равноотдалечен “.
Е, то и географията „ гърците са я измислили “ посредством своя древногръцки доближен човек Ератостен. Но надали си е мислел, че тази другояче просто подредена, с цел да служи на индивида просвета, ще я набутат не просто в геополитиката, а и в най-боклучава политпартийност.
Да, още от зародиша си географията е служела да се дефинират всякакви разграничителни линии, примерно отбранителни – къде тъкмо са най-подходящите места да се градят замъци. Но чак пък да служи за копаене на изцяло „ ла**яни “ междупартийни трапове си е непосредствено набутване точно там – в дирника (ни) на географията (ни).
Но пък кво – що пък да не стъпим на тази концепция и да спрегнем от къде можем да си намерим, да си „ впрегнем “ нов „ взаимноприемлив “ министър-председател. Според политпартийната „ нагъ*ена география сега, несъмнено.
Сметката е елементарна – посредством аритметика не в депутати, а в километри. Най-далечните две географски точки за изчисление на търсената равноотдалеченост са Банкя (BG) и Ванкувър (CA). Стъпвайки на местожителството на възможния претендент още веднъж за министър председател Бойко Борисов и на доскорошното местопребиваване на „ линейно-трапово “ най-отявления му политически гробар, пардон – единствено чегъртач, Кирил Петков - също министър председател за малко.
И по този начин: дистанцията сред българския Банкя и канадския Ванкувър е към 9300 км. По въображаема права линия, несъмнено, само че у нас тя партийността по този начин я кара – напряко през пръсти без доста да му мисли. Значи, с цел да бъде възможният ни нов постоянен министър председател „ равноотдалечен географски “ – „ взаимноприемлив “, би трябвало да се намира по средата - на към 4650 км и от Ванкувър, и от Банкя по същата тая мислено-(не)мислена права линия.
И къде се пада тая географска точка? Ми някъде към средата на Атлантическия океан, като по водещата ни въображаема линия там никаква суша, територия (чия да е) – няма. Освен в случай че баш там не е била именитата Атлантида – митично аварирала земя. Що не, откакто на нашата територия – така наречен страна, към този момент 4 години изпълнителна власт под формата на най-малко нещо като постоянно държавно управление, е цялостен мит. А и „ от на никое място взорът вяра не види “ нашенските (не)колумбовци да могат да извикат животоспасяващото „ Земя, земя! “. Давят се пагубно най-малко по два пъти годишно в личния си океан, с размерите на партиен леген.
А и то и Америка, и колелото, че и топлата вода, от дълго време са открити. Дори и на по какъв начин се прави народна власт, включително съдружно държавно управление, няма какво да му се открива. Но пък очевидно и очевадно „ (не)коалирането “ у нас употребява някакъв различен учебник. Примерно едно дуетно рап парче като собствен буквар за политически необразовани. В което и един настоящ водач на евентуален сега съдружен сътрудник пее: „ Ляв, десен - гледай по какъв начин се прави джан-джун - гледай по какъв начин се прави “, както и „ За тебе ставам звяр одма, ухапвам като кобра и на себе си не мога да оказа помощ “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ