Седмицата: Календарът пада – ще се пренаписва според изборите
Време е! Не за постоянно държавно управление, че там са се натръшкали в личното си време разделно, нищо че сякаш договарят. „ Преговорът “ очевидно е на материала най-много от първи клас. По тези същите букварчета, дето всякаквите остарели и нови политсили си пишат от 2020-а насам всеки на свое коленце – като кози на собствен крайник. Ама не в оня пословичния смисъл, дето какъв да е козел, коза, яре и така нататък акцентира, че за личните си действия сами дават отговор – не! Щото пета година от смърдящата на пръч – сякаш на плодовитост кошара, таман плодове въобще няма. А ей по този начин – просто по този начин си смърди – гадно, на целокупна нечистотия.
Време е отново за избори? Е да, от дълго време не е имало – чааак от 27 октомври 2024. Не че нещо следизборно се е случило – всичко си е предизборно. Само трябваше да мине Коледа и да се прескочи в Новата година. Минало-заминало, гледаме право към Великден, дето т.г. ще ни е на 20 април. Та по тази причина най-подходящата дата за предварителния избор към този момент се пресмята за 27 април. Щото с изключение на конституционните сметки, би трябвало да се включат и календарните (празнично-календарните). Според които предните три априлски недели са заети от почивки – ваканцията на учениците, Цветница и от самото Възкресение.
Как по този начин внезапно скочихме от Коледа във Великдена? Еми кой не го знае към този момент това изборно телепортиране, най-малко по два пъти в годината, от време на време и трети път през лятото – ей по този начин, под формата и на общодържавно слънчасване.
Фактологически сегашната прескочи кобила се развива (по-накратко) по следния метод. След 21 договаряния за постоянна изпълнителна власт с първия мандат сред ГЕРБ-СДС, ДБ(безПП), Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, не просто няма име на министър председател, нито разновидности на държавно управление – нищо няма. В края на миналата седмица ГЕРБ приключи договарянията с Демократична България. Причината: Демократична България (даже и половината от втората парламентарна сила) не приели нито едно от двете оферти на ГРБ-СДС (първата политическа сила) за министър председател – ни Бойко Борисов, ни Росен Желязков. Но пък до последно – очевидно „ като за последно “, всички заедно били „ изработвали общия вид на съдружно съглашение “. Като „ диалозите по тази линия вървели добре, били направени доста отстъпки и записани доста от обещанията на всяка от обединенията “. И хоп – (не)изненада – проблем още веднъж били „ имената както на бъдещите министри, по този начин и на новите фрагменти в правосъдната власт “.
Толкоз към този момент, падат листи от календара като гнили круши, откакто срещите сред партиите започнаха на 16 декември м.г. Но каква ти тук изненада: предсказано е още с идването на новото хилядолетие, дори година преди този момент, с една ария – „ Рожден ден “. Не, не с тоталния шлагер на Мая Нешкова – няма „ цветущ да бъъъде този ден “ – той е от 1988 година, очевидно с политпрогноза за идната 1989-а.
Веселин Маринов го запява предсказанието някъде през 1999-а, само че все по-актуално и до през днешния ден – очевидно и отсега нататък. Ето и някои извадки от текста, дето право в десетката се наместват в последните ни „ една, че две, че три – (вече пет към шест) усилни изборни (не)преговорни години “. Това е дето градушка ни е блъснала по Яворов, а съгласно Весковата прогноза ето по какъв начин продължава да ни млати в политпартийния подтекст: „ Пада лист от календара. Времето над НАС пораства. Как нещата се повтарят! Как (не)се повтарят ТЕ! Вярно е, че се повтарят нашите ИЗБОРНИ дни, единствено че това повторение ужасно ще НИ промени... Пада лист от календара. Времето зад нас пораства... “. И тъй наречените напряко към припева: „ Вдигам тост за това че сме живи, че сме тук. Вдигай тост, вдигай два на годините на инат. Пожелай си в този момент времето да разреши да посрещнем с обич нашите ВСЕ ИЗБОРНИ дни! “.
Перфектно се връзва. Пък „ поуката “ е още в първия стих „ Пада лист от календара “. Ей за това е време! Да го окастрим, да го преподредим календара – сходно както си сливаме празнично-почивните дни с още почивни. Защо да е тая тъга изборите да ги съобразяваме със настоящия календар. Като надалеч по-леко, може би и доходно (то съгласно държавния ни бюджет в последно време нищо не се знае), ще е противоположното. Календарът да се пренапише напълно съгласно изборите – авансово, още от ЧНГ, да е ясно на кои дати ще гласуваме. И всички останали да се подредят съгласно към този момент заложените. Може тези дати да се разгласят и те за публични празници – дори в един голям, безконечен народен празник да се слеят. Така де, значимото е да сме живи! Пък в случай че не, изборните описи са си цялостни с мъртви души.
Време е отново за избори? Е да, от дълго време не е имало – чааак от 27 октомври 2024. Не че нещо следизборно се е случило – всичко си е предизборно. Само трябваше да мине Коледа и да се прескочи в Новата година. Минало-заминало, гледаме право към Великден, дето т.г. ще ни е на 20 април. Та по тази причина най-подходящата дата за предварителния избор към този момент се пресмята за 27 април. Щото с изключение на конституционните сметки, би трябвало да се включат и календарните (празнично-календарните). Според които предните три априлски недели са заети от почивки – ваканцията на учениците, Цветница и от самото Възкресение.
Как по този начин внезапно скочихме от Коледа във Великдена? Еми кой не го знае към този момент това изборно телепортиране, най-малко по два пъти в годината, от време на време и трети път през лятото – ей по този начин, под формата и на общодържавно слънчасване.
Фактологически сегашната прескочи кобила се развива (по-накратко) по следния метод. След 21 договаряния за постоянна изпълнителна власт с първия мандат сред ГЕРБ-СДС, ДБ(безПП), Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, не просто няма име на министър председател, нито разновидности на държавно управление – нищо няма. В края на миналата седмица ГЕРБ приключи договарянията с Демократична България. Причината: Демократична България (даже и половината от втората парламентарна сила) не приели нито едно от двете оферти на ГРБ-СДС (първата политическа сила) за министър председател – ни Бойко Борисов, ни Росен Желязков. Но пък до последно – очевидно „ като за последно “, всички заедно били „ изработвали общия вид на съдружно съглашение “. Като „ диалозите по тази линия вървели добре, били направени доста отстъпки и записани доста от обещанията на всяка от обединенията “. И хоп – (не)изненада – проблем още веднъж били „ имената както на бъдещите министри, по този начин и на новите фрагменти в правосъдната власт “.
Толкоз към този момент, падат листи от календара като гнили круши, откакто срещите сред партиите започнаха на 16 декември м.г. Но каква ти тук изненада: предсказано е още с идването на новото хилядолетие, дори година преди този момент, с една ария – „ Рожден ден “. Не, не с тоталния шлагер на Мая Нешкова – няма „ цветущ да бъъъде този ден “ – той е от 1988 година, очевидно с политпрогноза за идната 1989-а.
Веселин Маринов го запява предсказанието някъде през 1999-а, само че все по-актуално и до през днешния ден – очевидно и отсега нататък. Ето и някои извадки от текста, дето право в десетката се наместват в последните ни „ една, че две, че три – (вече пет към шест) усилни изборни (не)преговорни години “. Това е дето градушка ни е блъснала по Яворов, а съгласно Весковата прогноза ето по какъв начин продължава да ни млати в политпартийния подтекст: „ Пада лист от календара. Времето над НАС пораства. Как нещата се повтарят! Как (не)се повтарят ТЕ! Вярно е, че се повтарят нашите ИЗБОРНИ дни, единствено че това повторение ужасно ще НИ промени... Пада лист от календара. Времето зад нас пораства... “. И тъй наречените напряко към припева: „ Вдигам тост за това че сме живи, че сме тук. Вдигай тост, вдигай два на годините на инат. Пожелай си в този момент времето да разреши да посрещнем с обич нашите ВСЕ ИЗБОРНИ дни! “.
Перфектно се връзва. Пък „ поуката “ е още в първия стих „ Пада лист от календара “. Ей за това е време! Да го окастрим, да го преподредим календара – сходно както си сливаме празнично-почивните дни с още почивни. Защо да е тая тъга изборите да ги съобразяваме със настоящия календар. Като надалеч по-леко, може би и доходно (то съгласно държавния ни бюджет в последно време нищо не се знае), ще е противоположното. Календарът да се пренапише напълно съгласно изборите – авансово, още от ЧНГ, да е ясно на кои дати ще гласуваме. И всички останали да се подредят съгласно към този момент заложените. Може тези дати да се разгласят и те за публични празници – дори в един голям, безконечен народен празник да се слеят. Така де, значимото е да сме живи! Пък в случай че не, изборните описи са си цялостни с мъртви души.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ