Седмицата: Като имате санитарен кордон – нямате ни хляб, ни пасти
Ех, отново опряхме до „ пастите “ на кралската персона с отрязаната глава Мария-Антоанета. Казала ли е „ като нямат самун, да ядат пасти “, няма никакво значение. Така или другояче остава в историята посредством съчетанието на именитата й чудатост и фактологията във тип на директната й среща с революционната гилотина. Но пък конфликтът на „ хляба “ с „ пастите “ към този момент много над 200 години е легендарен защо ли не. Дори и в директния кулинарен смисъл, където нещата са най-ясни - като нямаш гъби, ядеш трюфели. Като може и халюциногенни гъби, че са по-евтини.
И сега сме таман в – аха-аха да ни се сбъдне, огромната илюзия. При това все едно сме на манифестация – бодро надрусани да приветстваме бляна си „ постоянно държавно управление – завършек на нередовните избори през три месеца “. Баш като в едноименната „ Блян “ от раздела „ пионерски песни “, където „ Пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд, и ний вървим (4 пъти) нататък и няма край (2 пъти) на простор и длъж. Но някой си мисли, че „ блянът му “ се осъществя не просто в някакво си жито, а съответно „ в цъфнала ръж “ по Робърт Бърнс – ей по този начин мечтателно да се нацелуваш, да се извъргаляш с „ някой, без да знае всякой “. „ Мисленето “ може би е тъй като не 2 пъти, не 4 пъти, а 7 (засега) от 2021 година насам следващи повторения на парламентарни избори направихме. При това не като „ повторението е майка на знанието “, а като „ майната му “ на знанието въобще, дори и на мисленото изобщо.
Но пък халюцинацията знайно – напълно видно, ни се получава. На шаблон с манифестацията. Така де, дочакахме на петата година след жълтопаветната 2020-а да цъфнем в ръжта, откакто политпартийността овъргаля де що имаше някакви въпреки всичко и вързали жита.
И в този момент, кво пък – берем плодовете, манифестира се пребогатата годишна продукция. Ето и някои от триумфалните лозунги през миналата седмица във връзка раждането (хип-хип ура, все пак) на постоянна власт под формата на 3+ (тройна плюс) коалиция: ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ. С продуктово позиционираната поддръжка на АСП, пардон - ДПС-ДПС, частна благосъстоятелност на балансьора Доган Доган (колко пъти, какъв брой пъти…?!), пардон – (не)балансирания Ахмед Доган. Какво друго с изключение на успех значат следните политологии: „ Коалиции на партиите, които не желаят нови избори? И хората не ги искат, а това е най-важното! “, „ След четирите години политическа рецесия, през която омразата и разделянето от ден на ден ескалираха, в случай че ще има анти-коалиция, то в действителност най-добре е тя да е анти-предсрочни избори! “, „ Това ще бъде най-дълго чаканият мандат! “, „ Ако се отпуши блокажът на страната, платената политическа цена, наподобява, ще си е коствала! “, „ Все повече се приближаваме до сполучлив край! “, „ Това е държавно управление на неотложната нужда! “.
И тъй наречените, стигайки до най-важното: „ След отхвърли на ДБ(безПП) да влезе в коалиция, това беше единствената опция да се образува кабинет! “ Само дето ПП(сДБ) авансово гилотинираха в действителност единствената опция – същинска коалиция, а не (не)коалиция сред първите две парламентарни сили, както в действителност очакващите просто постоянна власт гласоподаватели ги бяха (пак) подредили.
Така че „ революционната “ гилотина е напълно елементарна, съвсем като при рухването на главата на Мария-Антоанета, само че с доста (не)глави. И гласи: Като имате хигиеничен кордон – нямате ни самун, ни пасти.
И сега сме таман в – аха-аха да ни се сбъдне, огромната илюзия. При това все едно сме на манифестация – бодро надрусани да приветстваме бляна си „ постоянно държавно управление – завършек на нередовните избори през три месеца “. Баш като в едноименната „ Блян “ от раздела „ пионерски песни “, където „ Пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд, и ний вървим (4 пъти) нататък и няма край (2 пъти) на простор и длъж. Но някой си мисли, че „ блянът му “ се осъществя не просто в някакво си жито, а съответно „ в цъфнала ръж “ по Робърт Бърнс – ей по този начин мечтателно да се нацелуваш, да се извъргаляш с „ някой, без да знае всякой “. „ Мисленето “ може би е тъй като не 2 пъти, не 4 пъти, а 7 (засега) от 2021 година насам следващи повторения на парламентарни избори направихме. При това не като „ повторението е майка на знанието “, а като „ майната му “ на знанието въобще, дори и на мисленото изобщо.
Но пък халюцинацията знайно – напълно видно, ни се получава. На шаблон с манифестацията. Така де, дочакахме на петата година след жълтопаветната 2020-а да цъфнем в ръжта, откакто политпартийността овъргаля де що имаше някакви въпреки всичко и вързали жита.
И в този момент, кво пък – берем плодовете, манифестира се пребогатата годишна продукция. Ето и някои от триумфалните лозунги през миналата седмица във връзка раждането (хип-хип ура, все пак) на постоянна власт под формата на 3+ (тройна плюс) коалиция: ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ. С продуктово позиционираната поддръжка на АСП, пардон - ДПС-ДПС, частна благосъстоятелност на балансьора Доган Доган (колко пъти, какъв брой пъти…?!), пардон – (не)балансирания Ахмед Доган. Какво друго с изключение на успех значат следните политологии: „ Коалиции на партиите, които не желаят нови избори? И хората не ги искат, а това е най-важното! “, „ След четирите години политическа рецесия, през която омразата и разделянето от ден на ден ескалираха, в случай че ще има анти-коалиция, то в действителност най-добре е тя да е анти-предсрочни избори! “, „ Това ще бъде най-дълго чаканият мандат! “, „ Ако се отпуши блокажът на страната, платената политическа цена, наподобява, ще си е коствала! “, „ Все повече се приближаваме до сполучлив край! “, „ Това е държавно управление на неотложната нужда! “.
И тъй наречените, стигайки до най-важното: „ След отхвърли на ДБ(безПП) да влезе в коалиция, това беше единствената опция да се образува кабинет! “ Само дето ПП(сДБ) авансово гилотинираха в действителност единствената опция – същинска коалиция, а не (не)коалиция сред първите две парламентарни сили, както в действителност очакващите просто постоянна власт гласоподаватели ги бяха (пак) подредили.
Така че „ революционната “ гилотина е напълно елементарна, съвсем като при рухването на главата на Мария-Антоанета, само че с доста (не)глави. И гласи: Като имате хигиеничен кордон – нямате ни самун, ни пасти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ