Един млад лекар: Оставам в България, страната ни има нужда от нас
Съвсем неотдавна Христина Нешева от град Дупница постави Хипократова клетва. Като млад доктор, тя е безапелационна, че занапред ѝ следва да усъвършенства уменията си в специалността. Но ще остане в България, тъй като има вяра, че тук има бъдеще за нея.
Срещнахме се с доктор Нешева, с цел да си поговорим за достолепието и призванието да правиш положително.
Усещането е смесено, несъмнено - към момента не съм го осъзнала, само че пък, чувайки това послание, като че ли знам, че ходя в вярната посока.
Все още не. Често се връщам към този прочувствен за мен и за околните ми миг, а точно церемонията в целия ѝ научен искра. Беше тържествено, усмихнато, леко носталгично и едно дълго чакано събитие. Хипократовата клетва пред препълнената зала и момента, в който целият випуск хвърли шапките си на сцената, ще останат може би най-ярките мемоари за мен.
За толкоз доста време имам безчет незабравими случки, само че несъмнено дългите дни в дисекционната зала, първите срещи с пациентите и първото ”Благодаря! ” от устата на една стара блага пациентка, ще са мигове, които ще останат покрай сърцето ми за цялостен живот.
Дългите и сложни сесии, томовете учебници и безсънните нощи бяха най-трудните стъпала през тези 6 години. Но това, което ме крепеше, беше крайната цел, до която достигах с дребните стъпки на преминати сполучливо безкрайни конспекти и възнаградени старания.
Това е безспорен факт, само че всяка монета си има две страни. На фона на тези провокации, изпъкват ярките образци за отлични експерти в лицата на едни от най-големите имена в медицината. Изпъкват призванията на български лекари, защитаващи всекидневно името на специалността, в страната ни и в чужбина.
Смятам да остана в България! Вярвам, че в случай че един човек е целенасочен, то неговите старания ще се възнаградят. Страната ни има потребност от млади и почтени лекари.
Себераздаващ се. Също по този начин твърдоглав, работлив, умеещ да изслушва и да подарява с усмивка и убеденост всеки собствен пациент.
Той би трябвало да е доверяващ се, спокоен и допълващ напъните на експерта.
Хубав въпрос! Определено виждам един дълъг ден, само че пък пъстър с завладяващи случаи и забавни пациенти, динамичен, гарниран с доза кафе, и не на последно място - озарен от усмивките на излекувани хора.
По-ценена от пациентите. По-малко подлагана на подозрения и една концепция по-благодарна.
Срещнахме се с доктор Нешева, с цел да си поговорим за достолепието и призванието да правиш положително.
Усещането е смесено, несъмнено - към момента не съм го осъзнала, само че пък, чувайки това послание, като че ли знам, че ходя в вярната посока.
Все още не. Често се връщам към този прочувствен за мен и за околните ми миг, а точно церемонията в целия ѝ научен искра. Беше тържествено, усмихнато, леко носталгично и едно дълго чакано събитие. Хипократовата клетва пред препълнената зала и момента, в който целият випуск хвърли шапките си на сцената, ще останат може би най-ярките мемоари за мен.
За толкоз доста време имам безчет незабравими случки, само че несъмнено дългите дни в дисекционната зала, първите срещи с пациентите и първото ”Благодаря! ” от устата на една стара блага пациентка, ще са мигове, които ще останат покрай сърцето ми за цялостен живот.
Дългите и сложни сесии, томовете учебници и безсънните нощи бяха най-трудните стъпала през тези 6 години. Но това, което ме крепеше, беше крайната цел, до която достигах с дребните стъпки на преминати сполучливо безкрайни конспекти и възнаградени старания.
Това е безспорен факт, само че всяка монета си има две страни. На фона на тези провокации, изпъкват ярките образци за отлични експерти в лицата на едни от най-големите имена в медицината. Изпъкват призванията на български лекари, защитаващи всекидневно името на специалността, в страната ни и в чужбина.
Смятам да остана в България! Вярвам, че в случай че един човек е целенасочен, то неговите старания ще се възнаградят. Страната ни има потребност от млади и почтени лекари.
Себераздаващ се. Също по този начин твърдоглав, работлив, умеещ да изслушва и да подарява с усмивка и убеденост всеки собствен пациент.
Той би трябвало да е доверяващ се, спокоен и допълващ напъните на експерта.
Хубав въпрос! Определено виждам един дълъг ден, само че пък пъстър с завладяващи случаи и забавни пациенти, динамичен, гарниран с доза кафе, и не на последно място - озарен от усмивките на излекувани хора.
По-ценена от пациентите. По-малко подлагана на подозрения и една концепция по-благодарна.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ