Двете лица на Кралицата майка
Съвсем елементарно е да се опише пиесата „ Кралицата майка “ от Марио Сантанели, режисура на спектакъл 199. Петдесет годишен наследник несретник се връща да живее при властната си майка. Това е. Остава да прибавим и премията Аскеер 2011 на Невена Мандаджиева за ролята на майката и превъзходният, както постоянно, Владимир Пенев като сина Алфредо.
Всъщност пиесата като че ли има две лица – и освен поради двамата си герои. От една страна – сюжетът е банален и това неизбежно води на моменти до леко досада в типично битовите или елементарно предсказуеми подиуми. От друга – множеството разговори са занимателни и доста добре балансират няколкото трагични подиуми в спектакъла, някои от които са много въздействащи. От една страна това е малко дълъг театър за петъчна вечер след работната седмица, с разплитането на половин вековните връзки сред двама души, свързани съдбовно и нещастно, от друга другояче не може да се осмисли и разбере цялата трудност на връзките им и полюсите на техните усеща. От една страна следим двама души, които са и неприятни, и егоисти и жестоки един към различен, въпреки това и тази майка е съгласно себе си най-хубавата допустима и откровено поставя старания, както и този наследник обича майка си и се пробва да я защищава и да се грижи за нея. И най-важното – колкото и това да е пиеса за двама души, които имат деформирани и чудовищни връзки, в това време всеки може най-малко за момент да припознае себе си като родител или като дете, да се огледа в профил и да се замисли.
Накрая желая да споделя нещо, което постоянно ми се желае да прибавям за всеки театър, който ми е харесал – девойки, апелирам ви ръкопляскайте повече! Талантливите актьори, които ни дават толкоз доста на сцената, получават от нас единствено това – овации, дано да не ги пестим, да не бързаме незабавно към дрешника, да останем още две минути и да ги извикаме на бис още един път… те заслужават!
Тази вечер Невена Мандаджиева и Владимир Пенев, разплакани, посветиха спектакъла и аплодисментите от него – единственото, което имат – на приятеля си Велко Кънев. Поклон!
Всъщност пиесата като че ли има две лица – и освен поради двамата си герои. От една страна – сюжетът е банален и това неизбежно води на моменти до леко досада в типично битовите или елементарно предсказуеми подиуми. От друга – множеството разговори са занимателни и доста добре балансират няколкото трагични подиуми в спектакъла, някои от които са много въздействащи. От една страна това е малко дълъг театър за петъчна вечер след работната седмица, с разплитането на половин вековните връзки сред двама души, свързани съдбовно и нещастно, от друга другояче не може да се осмисли и разбере цялата трудност на връзките им и полюсите на техните усеща. От една страна следим двама души, които са и неприятни, и егоисти и жестоки един към различен, въпреки това и тази майка е съгласно себе си най-хубавата допустима и откровено поставя старания, както и този наследник обича майка си и се пробва да я защищава и да се грижи за нея. И най-важното – колкото и това да е пиеса за двама души, които имат деформирани и чудовищни връзки, в това време всеки може най-малко за момент да припознае себе си като родител или като дете, да се огледа в профил и да се замисли.
Накрая желая да споделя нещо, което постоянно ми се желае да прибавям за всеки театър, който ми е харесал – девойки, апелирам ви ръкопляскайте повече! Талантливите актьори, които ни дават толкоз доста на сцената, получават от нас единствено това – овации, дано да не ги пестим, да не бързаме незабавно към дрешника, да останем още две минути и да ги извикаме на бис още един път… те заслужават!
Тази вечер Невена Мандаджиева и Владимир Пенев, разплакани, посветиха спектакъла и аплодисментите от него – единственото, което имат – на приятеля си Велко Кънев. Поклон!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ