За суеверията
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Колкото повече човечеството се отдалечава от Божествените истини, толкоз повече суеверията навлизат в бита на хората. Суеверията се срещат и при религиозни хора, които не са просветени задоволително. Някои се боят от петък, тринадесети. Те считат, че този ден и дата носят злощастие, а би трябвало да се знае, че всички дни и дати са прелестни и Бог ни поддържа постоянно, тъй като времето е Негово създание. Мнозина чакат благополучие от четирилистна детелина, чукат на дърво за благополучие или по-скоро да не ги доближи злощастие, вместо да се прекръстят в името Христово. Стискат палци, с цел да им се случи нещо хубаво, вместо да свидлив трите пръста и да изпълнят кръстния знак. С неспокойствие чакат няколко поредни числа от календара, с цел да сключат брак или да отпразнуват някое свое събитие, като че ли бездушните цифри ще им донесат благополучие. И това се случва не в далечна Африка, а в цивилизована Европа, и то в ХХІ век. Не сред неуки и непросветени, а измежду интелигентни и образовани хора.
Никакви модерни университети и научни институти, никакви учебни заведения и просветни заведения не са в положение да предотвратят примитивните суеверия. Защото, щом изчезне вярната религия, по нужда се настанява суеверието. Изпразни ли се бутилката с вода, цялостни се с въздух. Възрастен духовник пътувал с трен. В купето се срещнал със студент, отиващ на изпит. Започнали диалог:
– Отче, има ли Бог?
– Има, мое дете, има! – дал отговор свещеникът.
– Къде е той? Защо не го виждаме?
– Та белким съществува единствено това, което ти виждаш? запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е записано че: „ Бога никой в никакъв случай не е видял ” (Иоан 1:18). Ние обаче усещаме Бога и на всички места в света виждаме неговите творения. Студентът настойчиво поддържал своето мнение, като декларирал, че в никаква вяра не има вяра, че вярата в Бога е почтена единствено за простите бабички, че културният актуален човек би трябвало да надрасне предразсъдъците и така нататък
Пътуването свършило и свещеникът и студентът слезли от влака и тръгнали дружно. Било късна вечер и внезапно черна котка пресякла пътя на двамата пасажери.
– Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! – извикал студентът.
Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:
– Млади момко, значи ти напълно не си бил безверен, както заявяваше. Само че, вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!
Студентът компрометиран се сбогувал със свещеника и поел по своя път.
Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човешки души. Те всяват боязън от идни събития и вършат индивида неустойчив и нерешителен. Трагично е, че в доста случаи той се надява на материални изображения, вместо на Бога. Ние постоянно срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си. Човекът и фантазията му измислят какви ли не суеверия, вместо да повярва в Нашия Господ Иисус Христос, Който може да помогне на всеки човек и във всяка обстановка, в случай че го призовем от сърце и душа.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Колкото повече човечеството се отдалечава от Божествените истини, толкоз повече суеверията навлизат в бита на хората. Суеверията се срещат и при религиозни хора, които не са просветени задоволително. Някои се боят от петък, тринадесети. Те считат, че този ден и дата носят злощастие, а би трябвало да се знае, че всички дни и дати са прелестни и Бог ни поддържа постоянно, тъй като времето е Негово създание. Мнозина чакат благополучие от четирилистна детелина, чукат на дърво за благополучие или по-скоро да не ги доближи злощастие, вместо да се прекръстят в името Христово. Стискат палци, с цел да им се случи нещо хубаво, вместо да свидлив трите пръста и да изпълнят кръстния знак. С неспокойствие чакат няколко поредни числа от календара, с цел да сключат брак или да отпразнуват някое свое събитие, като че ли бездушните цифри ще им донесат благополучие. И това се случва не в далечна Африка, а в цивилизована Европа, и то в ХХІ век. Не сред неуки и непросветени, а измежду интелигентни и образовани хора.
Никакви модерни университети и научни институти, никакви учебни заведения и просветни заведения не са в положение да предотвратят примитивните суеверия. Защото, щом изчезне вярната религия, по нужда се настанява суеверието. Изпразни ли се бутилката с вода, цялостни се с въздух. Възрастен духовник пътувал с трен. В купето се срещнал със студент, отиващ на изпит. Започнали диалог:
– Отче, има ли Бог?
– Има, мое дете, има! – дал отговор свещеникът.
– Къде е той? Защо не го виждаме?
– Та белким съществува единствено това, което ти виждаш? запитал свещеникът и добавил, че в Светата Библия е записано че: „ Бога никой в никакъв случай не е видял ” (Иоан 1:18). Ние обаче усещаме Бога и на всички места в света виждаме неговите творения. Студентът настойчиво поддържал своето мнение, като декларирал, че в никаква вяра не има вяра, че вярата в Бога е почтена единствено за простите бабички, че културният актуален човек би трябвало да надрасне предразсъдъците и така нататък
Пътуването свършило и свещеникът и студентът слезли от влака и тръгнали дружно. Било късна вечер и внезапно черна котка пресякла пътя на двамата пасажери.
– Ах, няма да ми върви на изпитите! Котка ми пресече пътя! – извикал студентът.
Свещеникът го изгледал учудено и рекъл:
– Млади момко, значи ти напълно не си бил безверен, както заявяваше. Само че, вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките!
Студентът компрометиран се сбогувал със свещеника и поел по своя път.
Безброй са суеверията, загнездили се в пустите човешки души. Те всяват боязън от идни събития и вършат индивида неустойчив и нерешителен. Трагично е, че в доста случаи той се надява на материални изображения, вместо на Бога. Ние постоянно срещаме хора, които носят на врата или някъде в джоба си муски или амулети, вместо да носят Христовия кръст до сърцето си. Човекът и фантазията му измислят какви ли не суеверия, вместо да повярва в Нашия Господ Иисус Христос, Който може да помогне на всеки човек и във всяка обстановка, в случай че го призовем от сърце и душа.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ