Съвременният свят ни предоставя много удобства, които лесно приемаме за

Съвременният свят ни дава доста улеснения, които елементарно одобряваме за даденост. От антибиотици до климатици, всяко от тях има дълга и богата история на нововъведения и усъвършенствания, направени от учени и пионери, чиито имена са към този момент забравени. Може би повече от всяко друго откритие, модерните тоалетни с казанче може да са най-лесното за подценяване всекидневно улеснение, което одобряваме за даденост. Но кой в действителност е изобретил тоалетната?

Безброй цивилизации са съумели да разработят свои лични способи за премахване на боклуци доста преди днешните. От Мохенджо-Даро в долината на Инд през 2800 година прочие н. е. и Древен Рим до тоалетна от Средновековието, хората са полагали старания да поддържат персоналните си пространства чисти в продължение на хилядолетия.

Преди индустриализацията и появяването на вътрешните водопроводни съоръжения обаче, тези тоалетни са били или елементарни саксии, или дупки в стената, които разчитат на гравитацията. Модерните тоалетни се появяват, едвам когато канализационните системи стават норма в домовете на междинната класа на Викторианска Англия – само че самата технология към този момент е на съвсем 500 години.

Докато кръщелникът на кралица Елизабет I и отдалечен предходник на артиста Кит Харингтън, сър Джон Харингтън, основава първата тоалетна с механизъм за измиване с вода през 1596 година, инженерът Томас Крапър е този, който разпространява по-изискан модел на същата идея през 60-те години на 19 век.

Обществена тоалетна в Рим

Преди всеки дом в западния свят да има тоалетна, това улеснение е извънредно единствено за висшата класа. Древни записи от 2800 година прочие н. е. показва, че единствено най-богатите от Мохенджо-Даро в долината Инд са имали дървени седалки, поддържани от тухли, с улеи, свързващи отворите им с уличните канали.

Въпреки че това са били доста напреднали канализационни планове за времето си, последните разкопки в северозападна Индия допускат, че е имало даже по-стари системи, датиращи от 4000 година прочие н. е. В последна сметка двете най-всеобщо признати дати за появяването на първата тоалетна са или 3000 година прочие н. е. в неолитно населено място в Шотландия, или в гръцкия замък в Кносос към 1700 година прочие н. е.

Тези системи са примитивни – елементарни отвори в седалки, направени от камък или дърво – само че изискват от потребителите да изплакват отпадъците си в улеите с вода. Те слагат началото на античните римски тоалетни, които са издигнати над открити канали; а със 144 публични единици от 315 година н. е. Средновековната тоалетна на Англия не е прекалено много по-различна.

Докато бедните в Англия просто събират отпадъците си в кофи и ги изпразват по улиците, хората, които живеят в крепости, имат специфични „ дрешници “: стаи, които стърчат на открито от стените на замъка, тъй че отпадъците да падат непосредствено в изкопи под тях или по улеи към клоака.

Английският велможа и кръстник на кралица Елизабет I, сър Джон Харингтън разказва новаторската си концепция в сатирична листовка през 1596 година В заглавието „ A New Discourse of a Stale Subject Called the Metamorphosis of Ajax “ („ Нов дискурс на застоял предмет, наименуван Метаморфозата на Аякс “), той прави шеговита игра на думи с „ a jakes “, тогава известен жаргонен термин за тоалетни. Но първото промивно тоалетно устройство не е смешка.

Дизайнът на Харингтън изисква овална купа, намазана с восък и смола, с дълбочина към 70 сантиметра. Тези субстанции я вършат водоустойчива за водата, която ще се подава към нея от казанче. Системата поема 30 литра и може да се употребява 20 пъти преди промиване.

Той конфигурира един модел в дома си в Келстън и различен в двореца Ричмънд на кралица Елизабет. Но и двата имат клапан, поради който вонята на боклуци и миризмата от канализацията изпод изпълват банята, в която е конфигурирана. Ще отнеме повече от век тази система да бъде усъвършенствана.

Осъзнавайки, че спускащата се надолу тръба от тоалетна паница до клоака не е доста по-различна от просто нощно гърне, часовникарят Александър Къминг патентова S-образно огъната тръба през 1775 година Тази тръба под тоалетната естествено ще се изпълни с вода и по този метод ще образува уплътнение, което ще спре неприятната миризма на отпадъците да извърши стаята.

Дизайнът на Харингтън към момента не се е популяризирал всеобщо, само че е в допълнение усъвършенстван и от изобретателя Джоузеф Брама, който прибавя шарнирна клапа в тоалетната паница няколко години след добавките на Къминг. В средата на 1800 година обаче тоалетните „ килери “ в действителност стартират да се появяват – благодарение на един елементарен водопроводчик и един упорит инженер.

Смъртта, която плава по р. Темза и взима жертвите си. Графика във връзка Голямата воня т 1858 година

През 1851 година водопроводчикът Джордж Дженингс конфигурира първите публични тоалетни в лондонския Хайд парк. Разположени в Кристъл Палас, те костват 1 пени да се употребяват и идват с забрадка, гребен и лъскане на обувки. През 1858 година в Централен Лондон се случват страхотни жеги, които провокират събитие, наречено Голямата воня, при което отпадъците в Темза се затоплят и се разнася описаната в името зной. Лондончани желаеха съвременни решения.

Тъй като множеството домове на междинната класа във Англия към този момент имат тоалетни с вода в края на 1850-те, Томас Крапър се възползва. Докато историята за него, че изминава пешком пътя от Северна Англия до Лондон на 11-годишна възраст, с цел да бъде водопроводчик, евентуално е мит, той в действителност става инженер, който строи, всеобщо продава и показва тоалетни.

За да бъдем почтени към Харингтън, Къминг и Дженингс, Крапър не е изобретил тоалетната с казанче. Той надгражда работата на мозъците преди него, само че сигурно е виновен за популяризирането на тоалетната през 1860-те. Той също по този начин патентова крана с плаваща топка, който цялостни резервоарите за вода, и U-образната тръба, която да предотврати миризмите.

Принц Едуард (който ще стане Едуард VII) поръчва от моделите на Крапър през 1861 година, които стават стандарт за кралските дворци на Англия. Когато работещата канализация на Лондон най-сетне е обвързвана с тези съвременни санитарни уреди през 1880-те години, стартира епохата на тоалетните, в която се намираме през днешния ден.

В последна сметка, както Харингтън, по този начин и Крапър са мощно изтъквани за работата си. Както Елинор Евънс написа за BBC History Magazine, последният резервира името си историята в продължение на епохи, просто тъй като то се употребява от американски бойци по време на Първата международна война: „ Когато американските бойци са били основани в Англия през 1917 година, те евентуално виждат казанчета, подпечатани с „ T Crapper “ в някои публични тоалетни и може би са приели думата „ crapper “ като наименование на този вид тоалетна “, написа тя.