Народна топка+още 3 игри, на които да научим децата си
Съвременните деца нееднократно са чували от нас – родителите, че нашето потомство е имало невероятния шанс да се радва на ужасно детство, свободно и изпълнено с игри на открито. Да, живеехме във времена, в които околните ни не се опасяваха, че играем до късно в учебния двор или в градинката до блока, не се сърдеха (много), че се връщаме вкъщи задачите кални и със скъсани облекла, още веднъж и още веднъж ни купуваха маратонки и спортни екипи за игра, нови топки, водни пистолети или летящи чинии.
И всички ние играехме на открито, без значение дали сме били изявени спортисти, или просто деца, които обичат да споделят страсти и игри с връстниците си. Именно в този момент, когато лятото е към края си, а и скоро децата ще чуят първия учебен звънец и ще им се постанова цяла образователна година да бъдат главно в класната стая или пред компютрите вкъщи, е време да напомня няколко извънредно занимателни игри с топка от моето детство – те със сигурност могат да подтикват нашите дребни наследници да изкарват повече време навън, до момента в който вечерите са топли и дълги.
" Пиян морков "
За тази игра са нужни минимум трима участници. И топка, несъмнено. Един от играчите е " пияният морков ". Той застава сред другите двама, които стартират да си подават топката през него. Целта на " моркова " е да хване топката, а когато успее, този, който я е хвърлил несполучливо става " пийнал морков ". Ако повече деца желаят да се включат в заниманието, има разнообразни разновидности – повече от един " морков " или безграничен брой от играчи, които си подават топката. Тогава, несъмнено, за " пияния морков " става по-сложно да я хване. Забавно, нали?
Народна топка
Играта на " национална " е подобаваща и за по-малки, и за по-големи деца, като би трябвало да вземат участие най-малко 4 деца (винаги би трябвало да са четен брой – 4, 6, 10 или повече). Разделят се на два тима и всеки избира своя капитан. Отборите заемат една от двете половини на игралното поле, като капитаните застават зад крайната линия на противниковия тим. Правото на игра с топка се дефинира посредством чоп, а задачата на всеки тим е посредством подаване или подхвърляне да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, само че неуспешен да хване топката състезател, отива зад крайната линия и застава до своя капитан, като има право да му оказва помощ. Ако топката остане в полето на улучения състезател, то правото да продължи играта има неговият тим. При овакантяване на топката отвън очертанията, право на игра с нея има тимът, от чиято страна е излязла.
И още...
И всички ние играехме на открито, без значение дали сме били изявени спортисти, или просто деца, които обичат да споделят страсти и игри с връстниците си. Именно в този момент, когато лятото е към края си, а и скоро децата ще чуят първия учебен звънец и ще им се постанова цяла образователна година да бъдат главно в класната стая или пред компютрите вкъщи, е време да напомня няколко извънредно занимателни игри с топка от моето детство – те със сигурност могат да подтикват нашите дребни наследници да изкарват повече време навън, до момента в който вечерите са топли и дълги.
" Пиян морков "
За тази игра са нужни минимум трима участници. И топка, несъмнено. Един от играчите е " пияният морков ". Той застава сред другите двама, които стартират да си подават топката през него. Целта на " моркова " е да хване топката, а когато успее, този, който я е хвърлил несполучливо става " пийнал морков ". Ако повече деца желаят да се включат в заниманието, има разнообразни разновидности – повече от един " морков " или безграничен брой от играчи, които си подават топката. Тогава, несъмнено, за " пияния морков " става по-сложно да я хване. Забавно, нали?
Народна топка
Играта на " национална " е подобаваща и за по-малки, и за по-големи деца, като би трябвало да вземат участие най-малко 4 деца (винаги би трябвало да са четен брой – 4, 6, 10 или повече). Разделят се на два тима и всеки избира своя капитан. Отборите заемат една от двете половини на игралното поле, като капитаните застават зад крайната линия на противниковия тим. Правото на игра с топка се дефинира посредством чоп, а задачата на всеки тим е посредством подаване или подхвърляне да се улучат и извадят от игра противниковите играчи. Ударен, само че неуспешен да хване топката състезател, отива зад крайната линия и застава до своя капитан, като има право да му оказва помощ. Ако топката остане в полето на улучения състезател, то правото да продължи играта има неговият тим. При овакантяване на топката отвън очертанията, право на игра с нея има тимът, от чиято страна е излязла.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ