Италианската храна не е това, което знаем за нея
Съвременната ни визия за тези вкусни ястия е друга от тяхната коренна същина
От към 1958 година до 1963 година, по време на икономическия взрив, който последва годините на беднотия по време на война, Италия видя същия тип прогрес, на който Обединеното кралство беше очевидец в течение на един век по време на индустриалната гражданска война.
" За доста малко време италианците, на които хлябът им беше стеснен, заживяха в обилие. Това равнище на разцвет беше изцяло непредвидено и за тях по това време изглеждаше безпределно. Нацията се нуждаеше от еднаквост, която да й помогне да не помни предишните си битки, до момента в който тези, които бяха емигрирали в Америка, се нуждаеха от легенди, които да почитат скромния им генезис ", казва Алберто Гранди, учен болшевик и арбитър на тазгодишната Световна купа по Тирамису в Тревизо.
Този модел на еднаквост се разграничава от това, което ние в днешно време знаем за италианската храна, написа Financial Times.
Панетоне е образец за това. Преди 20-ти век панетонето беше тъничък, корав плосък самун, запълнен с шепа стафиди. Ядеше се единствено от бедните и нямаше връзка с Коледа. Панетоне, както го познаваме през днешния ден, е индустриално откритие. През 20-те години на предишния век Анджело Мота от хранителната марка Motta вкарва нова рецепта за тесто и слага началото на " традицията “ на панетоне с форма на купол. След това през 70-те години на предишния век, изправени пред възходяща конкуренция от страна на супермаркетите, самостоятелни пекарни сами стартират да вършат куполообразно панетоне. Както Гранди написа в книгата си, " След необичайно пътешестване обратно, панетонето най-сетне стана това, което в никакъв случай не е било: занаятчийски артикул. “
Тирамису е различен образец. Скорошният му генезис е затулен от разнообразни фантастични истории. За първи път се появява в готварски книги през 80-те години. Неговата звездна съставна част, маскарпонето, рядко се срещаше отвън Милано преди 60-те години на предишния век, а бисквитите, напоени с кафе, които разделят пластовете, са Pavesini, закуска в супермаркета, пусната на пазара през 1948 година " В една естествена страна “, споделя Гранди с усмивка, " никой ще се интересува къде и по кое време е измислена тортата. “
Пармезанът, споделя той, е удивително античен, на към хилядолетие. Но преди 60-те години на предишния век колелцата пармезан тежаха единствено към 10 кг (за разлика от тежките 40 кг колела, които познаваме днес) и бяха обгърнати в дебела черна кора. Консистенцията му беше по-мазна и мека, в сравнение с е през днешния ден.
" Някои даже споделят, че това сирене, като знак за качество, е трябвало да изцеди капка мляко при натискане “, споделя Гранди. " Точният му актуален мач е пармезанът от Уисконсин. “ Той има вяра, че италианските имигранти от началото на 20-ти век, евентуално от района По на север от Парма, са почнали да го създават в Уисконсин и, за разлика от производителите на сирене в Парма, тяхната рецепта в никакъв случай не е еволюирала. И по този начин, до момента в който Parmigiano в Италия се трансформира с годините в твърдо сирене със светла коричка, създадено на великански колела, пармезанът от Уисконсин остана правилен на оригинала.
В историята на актуалната италианска храна доста пътища водят към Америка. Масовата миграция от Италия към Съединени американски щати сътвори толкоз надълбоко преплетени гастрономически култури, че опитът да се разграничи една от друга е неосъществим. " Италианската кухня в действителност е повече американска, в сравнение с италианска “, споделя Гранди искрено.
Пицата е отличен образец. " Дискове от тесто, покрити със съставки “, както ги назовава Гранди, са необятно публикувани в Средиземноморието от епохи: пиада, пида, пита, питта, пица. Но през 1943 година, когато италианско-американски бойци са изпратени в Сицилия и пътуват до италианския полуостров, те пишат с съмнение: няма пицарии. Преди войната пицата е била открита единствено в няколко южни италиански града, където се е правела и ядяла на улицата от по-ниските съсловия. Изследванията му демонстрират, че първият пълностоен ресторант, предлагащ извънредно пица, е открит не в Италия, а в Ню Йорк през 1911 година " За татко ми през 70-те години пицата беше също толкоз екзотична, колкото е сушито за нас през днешния ден “, прибавя той.
Днес италианската храна е толкоз лайтмотив за десните политици, колкото красивите млади дами и футболът бяха в ерата на Берлускони. Като част от предизборната си акция през 2022 година, министър председателят Джорджия Мелони разгласява видео в TikTok, в което стара дама я учи по какъв начин да запечатва ръчно пакети с тортелини.
От към 1958 година до 1963 година, по време на икономическия взрив, който последва годините на беднотия по време на война, Италия видя същия тип прогрес, на който Обединеното кралство беше очевидец в течение на един век по време на индустриалната гражданска война.
" За доста малко време италианците, на които хлябът им беше стеснен, заживяха в обилие. Това равнище на разцвет беше изцяло непредвидено и за тях по това време изглеждаше безпределно. Нацията се нуждаеше от еднаквост, която да й помогне да не помни предишните си битки, до момента в който тези, които бяха емигрирали в Америка, се нуждаеха от легенди, които да почитат скромния им генезис ", казва Алберто Гранди, учен болшевик и арбитър на тазгодишната Световна купа по Тирамису в Тревизо.
Този модел на еднаквост се разграничава от това, което ние в днешно време знаем за италианската храна, написа Financial Times.
Панетоне е образец за това. Преди 20-ти век панетонето беше тъничък, корав плосък самун, запълнен с шепа стафиди. Ядеше се единствено от бедните и нямаше връзка с Коледа. Панетоне, както го познаваме през днешния ден, е индустриално откритие. През 20-те години на предишния век Анджело Мота от хранителната марка Motta вкарва нова рецепта за тесто и слага началото на " традицията “ на панетоне с форма на купол. След това през 70-те години на предишния век, изправени пред възходяща конкуренция от страна на супермаркетите, самостоятелни пекарни сами стартират да вършат куполообразно панетоне. Както Гранди написа в книгата си, " След необичайно пътешестване обратно, панетонето най-сетне стана това, което в никакъв случай не е било: занаятчийски артикул. “
Тирамису е различен образец. Скорошният му генезис е затулен от разнообразни фантастични истории. За първи път се появява в готварски книги през 80-те години. Неговата звездна съставна част, маскарпонето, рядко се срещаше отвън Милано преди 60-те години на предишния век, а бисквитите, напоени с кафе, които разделят пластовете, са Pavesini, закуска в супермаркета, пусната на пазара през 1948 година " В една естествена страна “, споделя Гранди с усмивка, " никой ще се интересува къде и по кое време е измислена тортата. “
Пармезанът, споделя той, е удивително античен, на към хилядолетие. Но преди 60-те години на предишния век колелцата пармезан тежаха единствено към 10 кг (за разлика от тежките 40 кг колела, които познаваме днес) и бяха обгърнати в дебела черна кора. Консистенцията му беше по-мазна и мека, в сравнение с е през днешния ден.
" Някои даже споделят, че това сирене, като знак за качество, е трябвало да изцеди капка мляко при натискане “, споделя Гранди. " Точният му актуален мач е пармезанът от Уисконсин. “ Той има вяра, че италианските имигранти от началото на 20-ти век, евентуално от района По на север от Парма, са почнали да го създават в Уисконсин и, за разлика от производителите на сирене в Парма, тяхната рецепта в никакъв случай не е еволюирала. И по този начин, до момента в който Parmigiano в Италия се трансформира с годините в твърдо сирене със светла коричка, създадено на великански колела, пармезанът от Уисконсин остана правилен на оригинала.
В историята на актуалната италианска храна доста пътища водят към Америка. Масовата миграция от Италия към Съединени американски щати сътвори толкоз надълбоко преплетени гастрономически култури, че опитът да се разграничи една от друга е неосъществим. " Италианската кухня в действителност е повече американска, в сравнение с италианска “, споделя Гранди искрено.
Пицата е отличен образец. " Дискове от тесто, покрити със съставки “, както ги назовава Гранди, са необятно публикувани в Средиземноморието от епохи: пиада, пида, пита, питта, пица. Но през 1943 година, когато италианско-американски бойци са изпратени в Сицилия и пътуват до италианския полуостров, те пишат с съмнение: няма пицарии. Преди войната пицата е била открита единствено в няколко южни италиански града, където се е правела и ядяла на улицата от по-ниските съсловия. Изследванията му демонстрират, че първият пълностоен ресторант, предлагащ извънредно пица, е открит не в Италия, а в Ню Йорк през 1911 година " За татко ми през 70-те години пицата беше също толкоз екзотична, колкото е сушито за нас през днешния ден “, прибавя той.
Днес италианската храна е толкоз лайтмотив за десните политици, колкото красивите млади дами и футболът бяха в ерата на Берлускони. Като част от предизборната си акция през 2022 година, министър председателят Джорджия Мелони разгласява видео в TikTok, в което стара дама я учи по какъв начин да запечатва ръчно пакети с тортелини.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ