Каква е съвременната идентичност на българските граждани?
Съвременната еднаквост на българските жители е с хибриден темперамент като съчетава детайли на национална, наднационална, етническа и местна еднаквост. Нараства делът на идентификацията с наднационални структури, като 30,8% от интервюираните възприемат себе си като „ жител на Европейски Съюз “ . Това демонстрират резултатите от Национално представително проучване, извършено от учени от Българска академия на науките, в границите на научноизследователския план „ Национални и европейски измерения на актуалната еднаквост на българите “, финансиран от фонд „ Научни проучвания “.
Водещо място, с максимален дял от 84,7% , заема националната еднаквост, само че се трансформират нейните идентификационни координати. Запазва се смисъла на националната еднаквост разбирана като просвета, история, памет и език. В същото време идентификацията с избрана национална страна в смисъл на държавни граници, институции и правов ред, стартира да губи позиции. Държавните институции и правовият ред се трансформират в един от знаците с най-ниска значителност за образуване на схващане за национална еднаквост , което свидетелства за изменящата се на сегашния стадий роля на държавността като конституираща еднаквост.
Прави усещане появяването на един характерен знак за национална еднаквост – „ това, че мога да пътувам и работя по света като жител на страна – член на Европейски Съюз “, който отразява един забавен феномен – започващата да се образува европейска еднаквост се трансформира в мотив за национална горделивост, т.е. съзнанието за формиращата се европейска еднаквост се трансформира в един от знаците на националната еднаквост.
„ Формирането на визия за личната еднаквост – самостоятелна и групова – и за идентичността на другите, другите от нас, от които се разграничаваме, се оказва един от крайъгълните камъни на актуалните интернационалните и междудържавни връзки и в доста случаи дефинира характера на тези взаимоотношения – на мир или спорове и война “ , разяснява доцент доктор Албена Накова, член на научния план. Тя посочи:
„ Всичко това дефинира изключителната новост на тематиката за идентичността в актуалния свят на световни обществени промени и поликризи, които все по-често слагат под въпрос епохи градени и утвърждавани идентичности и постанова нуждата от проучване на нейните модерни измерения и специфики. “
Изследването демонстрира също по този начин, че почналите процеси на образуване на европейска еднаквост у българските жители се основават преди всичко на осъзнаване на практическата страна и изгодата от участието в Европейски Съюз като опция за свободно напредване, достъп до европейско обучение и до европейско финансиране. Това са все неща, които директно касаят огромна част от хората, изключително по-младите и тези, които интензивно пътуват или работят в други европейски страни и от които те оптимално се възползват.
Своята европейска еднаквост българските жители обосновават, от една страна, с общото географско състояние, културно завещание и историческо минало, които дефинират културно-цивилизационния и териториален аспект на европейската еднаквост . От друга – със шерването на общи с европейските нации полезности, политика, законодателство и икономическо развиване, които показват политико-икономическия аспект на европейската еднаквост.
