Краят на VIII век носи със себе си вълна от

Краят на VIII век носи със себе си вълна от политически и военни преврати за българското ханство , което се оказва затиснато сред нуждата от отбрана на своите граници и потребността от стабилизиране на вътрешнополитическата обстановка. В този подтекст на непрекъснати провокации, ръководството на кан Винех отбелязва една от най-динамичните и решаващи столетия в историята на българо-византийските връзки.

В интервала сред 756 и 761 година Винех освен че наследява трона в миг на военни дейности, само че и е подложен пред задачата да построи дипломатически мостове в изискванията на непрестанно възходящо напрежение с Византийската империя . След успеха при Бурдизон и последвалата серия от конфликти, които обгръщат големи територии от Мизия до Тракия, той е заставен да влезе в комплицирани мирни договаряния , чийто резултати имат надълбоко влияние върху бъдещето на двата народа.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин в този интервал е очевидец на внушителни военни акции, стратегически маневри и дипломатически ходове, които отразяват както военната мощност на двете империи , по този начин и комплицираната игра на политически ползи и алианси. Въпреки военните триумфи и способността да се оправя с натиска на Византия , Винех се сблъска с вътрешнополитически провокации, които в последна сметка предопределиха неговата орис и оставиха неизтриваем отпечатък върху историята на България.

Разглеждането на неговото ръководство личи със сложността на интернационалните връзки през Средновековието и акцентира смисъла на дипломацията, военната тактика и вътрешнополитическата непоклатимост за оцеляването и процъфтяването на една страна. Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Винех е от рода Вокил. Той поема страната в условия на война.

След като печели борбата при Бурдизон 756 година и в отговор на нахлуването на предхождащия го кан Кормисош, Констанитин V Копроним подхваща поход против България. Планът му е да нахлуе в територията на страната, като употребява сухопътна войска и флот. 500 имперски кораба навлизат през делтата на р. Дунав и стартират да опустошават крайречна Мизия. Самият император с основните си сили настава в Тракия. Обстановката постанова българската армия да се раздели и да води война на два фронта.

Войските ни търпят проваляне след проваляне, завзетата засята земя и ливадите се опожаряват от ромеите, а останалите живи след сраженията се вземат като пленници откарвани в далечни едва заселени елементи на империята. Водената персонално от императора армия се среща с новия кан на българите при граничната цитадела Маркели (дн. Карнобат). Винех е заставен да стартира мирни договаряния.

Победителят Византия отхвърля да заплаща контрактувания годишния налог, желае региона Загоре, която кан Тервел получава от Юстиян ІІ Риномет да бъде върната и дружно със завладените земи в Тракия да бъдат оповестени за византийски, също така България се задължава да изплаща годишен налог. От българска страна претенции са признати, само че в самия край императорът има още едно в допълнение изискване, личните деца на българския държател да бъдат изпратени за заложници в Константинопол.

Веднага след сключването на мира Констанитин V прави опит да подчини славяните в региона Македония, с цел да приключи естествената им връзка с българската страна. Мирът не продължава дълго. През 759 година ромеите още веднъж нахлуват в България, само че са пресрещнати в проходите на Стара планина от армията на Винех, която е съпроводена от славянски отряди. Този път ромеите претърпяват тежко проваляне в старопланинския проход Верегава /дн. Ришки проход/.

Византийският историк Теофан Изповедник написа: че българите убиват стратега на Тракия Лъв и логотета на дрома. Много византийски бойци умират.

Логотетът на дрома е началникът на дромоса – държавната пощенска и транспортна работа във Византия. Задълженията му на непосредствен консултант на императора включват: събиране на политическа информация, образуване защитата на василевса както и контрол върху дипломацията на империята. По това време длъжността е една от най-влиятелните в императорския замък.

Кан Винех получава комфортна опция да нахлуе във вражеска територия и да отвоюва нови територии, само че вместо това обратно на упованията той взема решение да договаря ката победител и даже подписва мир с Византия. Решението му провокира необятно неодобрение и яд измежду аристокрацията. Стига се до протест, в който през 761 година кан Винех е погубен дружно с целия му жанр. “