Су-25 – летящият танк на СССР
Съветските Военновъздушни сили могат да се похвалят с доста и разнородни летателни апарати, огромна част от тях се употребяват и до през днешния ден на въоръжение, само че на днешната дата през 1975 година се показва първия полет на Су-25. Официалните данни ще ни покажат, че този изтребител е съумял да влезе в приложимост, както във въздуха, по този начин и за поддръжка на сухопътните сили. Съветските асове са го употребявали за полет над Афганистан, преследвайки муджахидините, по-късно е бил употребен през 9-годишната война сред Иран и Ирак – като Ирак употребява точно Су-25 в сражението, а на през 2001 година
Македония закупува украински самолети, с цел да ги употребява против албанските сепаратисти. Във времето си, този аероплан изиграва доста сериозна и съществена роля в сраженията, само че всичко стартира в края на 60-те години, когато Съветската войска публично декларира, че няма летателни апарати и най-много бронирана техника, която да прави далекобойни задачи, както и да разреши сухопътна поддръжка. Още от зората на Втората Световна война, Съюз на съветските социалистически републики се гордее със своята пехота, само че когато сраженията напредват, потребността от по този начин наречените „ летящи танкове “ е повече от явна.
Ето за какво се ражда и познатия Ил-2 Щурмовик. След като обаче тъкмо този аероплан е пенсиониран преди десетилетия, армията взема решение да стартира производството на нов и по-сериозен уред за потребностите. По това време има задоволително самолети, които могат да доставят бомби и да водят стълкновение във въздуха, само че нито един не съчетава и двете умения, а и неналичието на задоволително добра ризница, стимулира множеството основатели да стартират своята работа. През 1969 година се пуска и поръчка, като всяко конструкторно бюро би трябвало да даде своя дизайн. Същата година компанията „ Сухой “ показва прототипа Т8. Малко по-късно е прекръстен на Су-25 и през идващото десетилетие влиза в всеобщо произвеждане, като формалната работа стартира през 1981 година
Едноместен, тежко въоръжен и брониран (като отбрана има даже върху резервоарите), дизайнът впечатлява мнозина, в това число и запада. Руските инженери са решили да изчистят някои от главните неналичия като радар и отбрана от ракети благодарение на свещи за топлинното ориентиране. В следствие моделите получават и спомагателна отбрана, с цел да могат да оцелеят пряк удар от ракета. Впрочем водачът лети в нещо като бронирана вана, която би трябвало да го пази даже от инцидентен удар по кабината. Формата подсказва, че няма по какъв начин да приказваме за висока скорост или аеродинамика, въпреки всичко приказваме за летящ танк и руснаците отстраняват този проблем, като товарят крилата и цялата структура с най-различни муниции.
Това включва серия от проследяващи ракети, няколко типа тежки бомби, няколко ракети въздух-земя и други спомагателни оръжия като оръдие за въздушни борби. Пускат се и разновидности за експорт, вид за тренировки, бомбардировки и даже модел, който може да носи ракети с лазерно ориентиране. И въпреки и постоянно съветската авиация да се оказва в някои комични обстановки, не би трябвало да забравяме, че МиГ-15 се оказа повече от напълно оръжие по време на войната във Виетнам. Що се отнася до военната история. Нека не забравяме, че в Афганистан въпросният аероплан прави десетки полети и хвърля хиляди бомби върху съперника. Войната продължава, до момента в който Съединени американски щати не съумява да докара положителните остарели ракети Stinger, с които да изравни силите. Иракските Военновъздушни сили съумяват да употребяват съветския летящ танк, с цел да осакатят грубо своя ирански съперник.
В следствие Иран стартира да употребява и мобилни ракетни установки, само че това не значи, че съумява да се оправи толкоз елементарно. В Чеченската война свети като главно главоболи за сепаратистите. Проведените полети осакатяват освен вражеските позиции, само че и слагат на колене самолетите, които не съумяват да излетят. В случай, че се чудите коя е последната им задача, тогава насочете погледа си към Армения и борбата в Нагорни Карабах. Изоставайки доста в своето софтуерно съоръжение, няма какво да се чака. Според формалните данни са създадени към 1024 самолета, като единичната цена на такава птица е почти 11 милиона $.
Не би трябвало да забравяме, че точно такива са употребявани от родната авиация, както и Северна Корея. Българските самолети са продадени на Грузия или най-малко 10 от тях. Най-вероятно там не престават да са в приложимост. Малко по-късно и Македония прави тази договорка. Въпреки съществуването на 2 мотора Тумански P-195, Су-25 не съумява да доближи скорост по-висока от 975 км/ч или М 0,82. Отново подсещаме, че приказваме за летящ танк и тъкмо подобен е създаден, откакто при цялостно зареждане с оръжие, може да носи почти 4.4 тона.
