Съветите на Танит Кери и д-р Ангард Ръдкин, събрани в

...
Съветите на Танит Кери и д-р Ангард Ръдкин, събрани в
Коментари Харесай

Различни поведенчески прояви от развитието на детето

Съветите на Танит Кери и доктор Ангард Ръдкин, събрани в книгата им повеляват да позволявате на децата да пробват и градят убеденост и автономия, да избягвате борбата за власт, да оценявате помощта му, като несъмнено, не пренебрегвате сигурността и задавате рационални граници на деяние. Обръща се внимание и да не оферирате подкупи на детето, с цел да свърши нещо, или противоположното – да го лишите от нещо обичано.
Всяка възраст е обвързвана с разнообразни поведенчески прояви от развиването на дребния човек. Чували сте за „ бебешкия пубертет “ на двегодишните и до болежка познатото „ Не! “, което в действителност може да ви влуди в композиция с тръшкане в магазина или до момента в който се пробвате да му сложите грейка и гумени ботуши, тъй като на открито е мокро и студено. Периодът сред 2-3 години е обвързван и с първите опити на детето да се социализира, учейки се да споделя играчките си с други деца, както и да връща движимостите, които не са негови. „ Споделянето се учи, по тази причина покажете на детето по какъв начин да го прави. То е основно умеене за сприятеляване “, поучават създателите.
 Как мисли детето - Наръчник за родители на деца от 2 до 7 години дава най-хубавите решения на основни обстановки " Как мисли детето " - Наръчник за родители на деца от 2 до 7 години дава най-хубавите решения на основни обстановки
Да бъдеш родител е едно от най-предизвикателните, приятни, сложни, занимателни и невероятни преживявания, които разделят живота на преди дет...
Вторият интервал, който се преглежда, е 4-5-годишните . Тогава детето се впечатлява от всичко в близост и е способно да зададе необикновено количество въпроси, на които незабавно би трябвало да получи отговор, като „ Защо небето е синьо? “, „ Дървото има ли си майка? “, „ Защо възрастните не се катерят по дърветата? “ и доста други.
Изисквайки вниманието и утвърждението ви, то много постоянно извиква: „ Виж какво направих! “, а вие си мислите: „ Толкова работа ме чака. Защо желае отново да ми демонстрира това “. В тези моменти книгата ни учи, че „ нашето внимание, хвалба и безусловна любов оказват най-значимо въздействие върху детето “. Други значими обстановки, коментирани в книгата, са: страхът от тъмното, потребността от утвърждение, изпитване на границите, които му поставяте, деянията на експанзия.
Последният стадий от „ Как мисли детето? “ преглежда общуването с 6–7-годишни деца , от които можем да чуем ужасяващи реплики, като: „ Мразя те “, „ Искам друго семейство “ и „ Никой не ме харесва “. Често пъти бързаме да се обидим от някоя от тези реплики, без да осъзнаем какво се крие зад тях. Авторите поучават да подходим съчувствено, с схващане, тъй като зад всяка една толкоз злокобна фраза се крие засегнатост, оскърбление, отчаяние – усеща, които книгата ни учи по какъв начин да умеем да разпознаваме и назоваваме в разговор с детето. Как да ги приемeм в живота си, без да ги отхвърляме, а и да помогнем на детето да ги открива и посочва.
Родителството е път, който извървяваме дружно с детето. Не забравяйте да се радвате на моментите, до момента в който учите дружно, тъй като „ нищо не вдъхва по-дълбока сигурност на детето от чувството за съгласуваност с родителя “.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР