Сатирикът Радой Ралин е бил мразен и преследван от комунистическия режим

Сатирикът Радой Ралин е бил мразен и преследван от комунистическия режим у нас. Репресиите над него стартират през 1957 година. За всеки анекдот или епиграма, която той праща в " Стършел “, стартират да го викат в партийното бюро, разказа в предаването  " Един неделен ден по шосето " на Радио " Фокус " София Стефанова, негова внучка и създател. Тогава той споделя, че стартира да се разочарова от режима и това не е поради мизерията, а поради лъжата и насилието, които по това време владеят обществото. В последна сметка Ралин е уволнен от " Стършел “. 

След това работи в Студия за игрални филми и Студия за хроникални и документални филми, където се ражда концепцията за фокусите. Това са къси сатирични кино миниатюри и киносатири, които са били предавани по кината преди да стартира филмът. Хората са ходели на кино от време на време особено, с цел да видят фокусите и след това са си тръгвали, преди да стартира действителният филм. Борис Димовски измисля заглавието " Фокус “, а Радой намира в него каламбурно значение, тъй като може да бъде фокус като акуратност, като изявяване, като факирска операция, като измама, заостреност. Фокусите са били режисирани от разнообразни режисьори и писани от разнообразни сценаристи. Радой има три-четири сюжета. Участвал е в целия развой. Милчо Левиев е създавал музиката за тези " Фокуси “. Радой поучава Милчо Левиев да си сформира тайфа, с цел да не търси всякога разнообразни музиканти и по този начин Милчо основава " Джаз Фокус-65 “. Те употребяват всички детайли на пародията в музиката. Заради фокуса " Селска хроника “ са уволнени няколко режисьори и актьори, а Радой се наскърбява и си подава оставката. 

През 1963 година той стартира работата си по сборника с хумористични поговорки " Люти чушки “. Издирва национални поговорки, актуализира ги, като желае да реализира стегнат си тип. Борис Димовски самичък дефинира какви да бъдат карикатурите към поговорките. Книгата е отпечатана от издателство " Български художник “, тъй като Радой счита неговото присъединяване в книгата за прекомерно малко. Новаторството са карикатурите.  

Книгата е издадена в тираж 40 000 и половината от него към този момент е разпродадена, когато Анастас Солаков пуска донос против нея през 1968 година, в резултат на което книгата е конфискувана от книжарниците и е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. От там излизат обгорели листи през комина, които хората в близост събират. След това епиграмите се трансформират във фолклор и се повтарят от уста на уста, което е постигнало противоположния резултат.  

Радой Ралин и Борис Димовски, редакторката на книгата, всички чиновници от издателството и шефът, които са работили по нея, са уволнени. Спряна е и книгата на Радой " Късни очевидци “, която е била подготвена за щемпел. Това е поетична книга със стихотворения и илюстрации от Невена Коканова. 

Следва интервал от 8 години, в който Радой е бил наложително без работа. По-голямата част от изявленията му също са били отказвани. Самият той споделя, че за годините от 1969 до 1973 той има една извънредно тънка директория с изявления. Единственото нещо, което са допускали да издава, са били преводи, най-вече Пушкин. Бил е заставен да продаде и бащината си къща в Сливен, с цел да устоя себе си и фамилията си. Мнозина негови другари са му предложили пари, само че той постоянно е отказвал.  

Един от образците за това по какъв начин неговото творчество е спирано, е сюжетът " Аз съм Левски “, който той написа сред 1971 и 1974 година, до момента в който е без работа. Той учи всички книги, написани досега за Васил Левски и основава този сюжет, който е трябвало да бъде изработен на филм, само че той даже не е оповестен до 1994 година  

" Радой стартира да бъде наблюдаван от Държавна сигурност поради " Люти чушки “. През 1973 година се завежда дело за оперативна разработка " Козел “, а през 1978 година това дело за оперативна разработка минава в най-тежката форма на следене, която е дело за оперативно наблюдаване, която е доживотна. Това става поради неговия диалог с Борис Димовски в " Народна юноша “ от 1977 година Там те приказват под формата на диалог за правата на индивида, записани в тогавашната Харта за правата на индивида. През 1990 година неговото досие е изгорено дружно с тези на доста други български интелектуалци ", описа още внучката му София Стефанова.  

Радой Ралин е считал, че може да бъде изпратен в трудов лагер поради " Люти чушки “. От терзание получава стомашни кръвоизливи и стартира да се лекува в ИСУЛ. По думите му само здравната записка от лекаря, който го лекува по това време, го защищава от изпращане в лагер.  

След 1989 година Радой интензивно се заема с преименуване на улици с имена на комунистически функционери и деятели с имена на български поети, художници и други дейци на културата.

" Това дело би трябвало да бъде продължено и в наше време. Важно е да почитаме хората, които са работили за България ", счита Димитрова.