Засегнатите от афазия губят говор и памет
Състоянието настава най-често след инсулт
Актьорът Брус Уилис разгласи, че се разделя с киното. Причината е, че е диагностициран с афазия – неврологично разстройство, при което се засягат говорът, способността за схващане на непозната тирада и паметта. Колегите на артиста от известно време са забелязали, че той не може да помни репликите си. Затова евентуално в последно време не взе участие в огромни кино продукции.
Афазията може да бъде породена от инсулт (най-често), пострадване на главата, мозъчен израстък, зараза, напредваща деменция. Симптомите – усложнения с говора и разбирането – могат да се проявят ненадейно или последователно, зависи каква е повода за болестта.
Специфичното мозъчно увреждане настава в езиковите центрове на мозъка, наречени на името на откривателите си – зона на Брока и зона на Вернике. Те са локализирани в лявото мозъчно полукълбо. В взаимозависимост от региона и размера на увредата някои от страдащите са способни да приказват, само че не и да пишат или назад, или да схващат добре непозната тирада, само че самите те да се затрудняват да се изкажат.
Това разстройство не е присъщо единствено на възрастните – от него страдат и деца, въпреки и по-рядко. Когато настъпи в напълно ранна възраст, е допустимо мозъкът да се преустрои, употребявайки разнообразни области за говорна продукция, и да възвърне нарушената функционалност. В това отношение мозъкът на възрастните е сензитивно по-малко „ еластичен “.
Най-често срещана е така наречен афазия на Брока. При нея увреждането е във фронталната част на мозъка. Речта се характеризира с къси, само че смислени изречения, които обаче се формулират с огромно изпитание. Често се пропущат предлози, съюзи, сказуеми, окончания за лице и число, да вземем за пример: „ Иска храна “ или „ Разходка парк “. Тези хора схващат добре непознатата тирада. Те осъзнават и личните си дефицити, което ги потиска прочувствено.
При страдащите от афазия на Вернике, която визира темпоралния (слепоочния) дял на лявото мозъчно полукълбо, се създава тирада, характеризираща се с гладки, дълги, само че безсмислени изречения, обилие от непотребни думи и даже измисляне на нови. Тези пациенти мъчно схващат непознатата тирада и не осъзнават личните си проблеми в връзката.
Проводниковата афазия се характеризира с това, че спонтанната тирада ненапълно е непокътната, само че не и повторната. Човек схваща смисъла на фразата, само че не може да я повтори безусловно. Затруднява се и да назове показвани предмети.
Първоначално лекуването на афазията се показва в използването на логопедична терапия, която се концентрира върху повторното учене и практикуване на езика посредством потребление на различни или спомагателни способи за връзка – посредством знаци, рисунки, фотоси. Близките на болния постоянно вземат участие в лечебния развой и са в ролята на сътрудници в лечението. Възстановяването на езиковите умения е муден развой, който не при всички е вероятен.
Актьорът Брус Уилис разгласи, че се разделя с киното. Причината е, че е диагностициран с афазия – неврологично разстройство, при което се засягат говорът, способността за схващане на непозната тирада и паметта. Колегите на артиста от известно време са забелязали, че той не може да помни репликите си. Затова евентуално в последно време не взе участие в огромни кино продукции.
Афазията може да бъде породена от инсулт (най-често), пострадване на главата, мозъчен израстък, зараза, напредваща деменция. Симптомите – усложнения с говора и разбирането – могат да се проявят ненадейно или последователно, зависи каква е повода за болестта.
Специфичното мозъчно увреждане настава в езиковите центрове на мозъка, наречени на името на откривателите си – зона на Брока и зона на Вернике. Те са локализирани в лявото мозъчно полукълбо. В взаимозависимост от региона и размера на увредата някои от страдащите са способни да приказват, само че не и да пишат или назад, или да схващат добре непозната тирада, само че самите те да се затрудняват да се изкажат.
Това разстройство не е присъщо единствено на възрастните – от него страдат и деца, въпреки и по-рядко. Когато настъпи в напълно ранна възраст, е допустимо мозъкът да се преустрои, употребявайки разнообразни области за говорна продукция, и да възвърне нарушената функционалност. В това отношение мозъкът на възрастните е сензитивно по-малко „ еластичен “.
Най-често срещана е така наречен афазия на Брока. При нея увреждането е във фронталната част на мозъка. Речта се характеризира с къси, само че смислени изречения, които обаче се формулират с огромно изпитание. Често се пропущат предлози, съюзи, сказуеми, окончания за лице и число, да вземем за пример: „ Иска храна “ или „ Разходка парк “. Тези хора схващат добре непознатата тирада. Те осъзнават и личните си дефицити, което ги потиска прочувствено.
При страдащите от афазия на Вернике, която визира темпоралния (слепоочния) дял на лявото мозъчно полукълбо, се създава тирада, характеризираща се с гладки, дълги, само че безсмислени изречения, обилие от непотребни думи и даже измисляне на нови. Тези пациенти мъчно схващат непознатата тирада и не осъзнават личните си проблеми в връзката.
Проводниковата афазия се характеризира с това, че спонтанната тирада ненапълно е непокътната, само че не и повторната. Човек схваща смисъла на фразата, само че не може да я повтори безусловно. Затруднява се и да назове показвани предмети.
Първоначално лекуването на афазията се показва в използването на логопедична терапия, която се концентрира върху повторното учене и практикуване на езика посредством потребление на различни или спомагателни способи за връзка – посредством знаци, рисунки, фотоси. Близките на болния постоянно вземат участие в лечебния развой и са в ролята на сътрудници в лечението. Възстановяването на езиковите умения е муден развой, който не при всички е вероятен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ