България се изкачи с 21 места в класацията за медийна свобода
Състоянието на тази фундаментална за демокрацията независимост продължава да е проблематично, само че я няма констатацията от 2021 година за "много тревожна обстановка "
Отсъствието на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта и отслабването на модела за корумпиране, завладяване и управление на медии в България поради политически и бизнес ползи, който се построи до момента в който управляваха, наподобява, се оказва задоволително "Репортери без граници " (RSF) да не уточни тази година страната като последна по независимост на словото в Европейски Съюз и в Югоизточна Европа, разяснява авторката на "Дневник " Лора Филева.
Състоянието на тази фундаментална за демокрацията независимост продължава да е проблематично, само че я няма констатацията от 2021 година за "много тревожна обстановка ". Освен това категорично се показва, че след идването на новото държавно управление у нас в края на 2021 година, "хватката върху медиите " е отслабена, написа Лора Филева в коментара си в.
Това е част от оценката в публикувания през днешния ден годишен отчет на RSF за свободата на словото по света, съвпадащ със Световния ден за свободата на пресата. В него България е на 91 място от 180 обхванати в проучването страни. Но този скок нагоре в листата с 21 позиции по отношение на 112-то място през предходната година се дължи на на първо място на смяна в употребяваната методология, а не на някакво сензационно възстановяване. Авторите категорично акцентират, че тазгодишният лист е непостижим с предходните.
"Молдова и България изпъкват тази година с помощта на промяната на държавното управление и вярата, че тя е донесла възстановяване на ситуацията на публицистите, въпреки олигарси към момента да имат или управляват медии ", се споделя в отчета.
Споменаването с Молдова (скок с 49 позиции до място №40) е явен знак каква смяна имат поради създателите: в самия завършек на 2020 година проевропейският претендент Мая Санду победи на президентски избори искрено промосковския държавен глава Игор Додон, а през юли това бе повторено и на парламентарни избори. В България резултатът е от служебните държавни управления след пролетта и съдружното на Кирил Петков бе образувано в средата на декември 2021 година
"Дневник " потърси за първи коментар Хендрик Зитих, началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер ". Според него "значителното възстановяване на позицията на България в класацията на "Репортери без граници " е добър знак ". Препоръката му е "новото държавно управление да одобри това като тласък да влага повече в свободата на медиите в страната ". "Демокрацията се нуждае от самостоятелни медии и качествена публицистика. Общественото мнение за това би трябвало да се развива и укрепва от виновни политици ", добави Зитих.
Освен политическия фактор, явно за усъвършенстваните позиции на България значима е и сигурността на публицистите. Случаи на физическо и полицейско принуждение на представители на медии през предходната година не е имало, до момента в който в Гърция (108-о място, слизане с 38 позиции в списъка) известният престъпен кореспондент Йоргос Караивас бе убит с 6 патрона пред дома му. Друг фрапантен случай бе убийството в Нидерландия, място №28, слизане в класацията с 22 позиции) на Петер де Врийс.
Индексът се основава на оценка от 0 до 100 точки, които се слагат на всяка страна - 100 е най-хубавият резултат (най-високото допустимо равнище на независимост на печата). Класацията за поредна година се оглавява от Норвегия с 92.65 точки. Най-лошият резултат 0 - демонстрира най-ниско равнище на независимост на медиите и на него е Северна Корея.
България на процедура е по средата и получава 59.12 точки и оценката, че обстановката е "проблематична ". Останалите оценки са "добра ", "задоволителна ", "трудна " и "много сериозна ".
За да отразяват сложността на свободата на печата, в новата методология се употребяват пет нови индикатора за сформиране на оценката: политически подтекст, правна рамка, стопански подтекст и социално-културен подтекст, и сигурност. България получава минимум брой точки за положението на стопанската система и най-вече за сигурност.
Преди България са страни като Унгария (85), Сърбия (79), Румъния (56) и Северна Македония (57).
От организацията се срещнаха през март с премиера Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова в Париж, като съгласно известие на организацията българският министър-председател ги е поканил да вземат участие в бъдещи законодателни диспути по тематики, свързани с медиите. От "Репортери без граници " тогава оповестиха още, че с Петков "са били разисквани съответни ограничения за предприемане на значими провокации пред свободата на печата в България и гарантиране на правото на информация в Европейски Съюз ".
Новата методология
Експерти на организацията, създали новата методология, разказват определението за независимост на медиите, което стои в основата на сравнението:
"Свободата на медиите се дефинира като способността на публицистите като обособени хора и общности да сортират, създават и популяризират вести в публичен интерес, без значение от политическа, икономическа, правна и обществена интервенция и при липса на закани за тяхната физическа и психическа сигурност. "
Оценката се пресмята въз основа на два съставния елемент:
- количествена оценка на злоупотребите против публицисти по отношение на работата им, както и против медии
- първокласен разбор на обстановката във всяка страна или територия въз основа на отговорите на експерти по независимост на печата (включително публицисти, откриватели, учени и правозащитници) на въпросник на "Репортери без граници ".
Индексът съставлява моментна фотография на обстановката в 180 страни и територии през календарната година (януари - декември), предхождаща публикуването му. Въпреки че излиза при започване на месец май, той би трябвало да се преглежда като тъкмо отражение на обстановката все още на публикуването.
Но когато обстановката със свободата на печата в дадена страна се промени фрапантно сред края на оценената година и публикуването, данните се актуализират, с цел да се вземат поради допустимо най-новите събития. Това може да е обвързвано с нова война, държавен прелом, невиждано или доста извънредно огромно нахлуване против публицисти или ненадейно въвеждане на извънредно репресивна политика. За показателя за 2022 година тази изключителна процедура беше задействана за Русия, Украйна и Мали.
Отсъствието на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта и отслабването на модела за корумпиране, завладяване и управление на медии в България поради политически и бизнес ползи, който се построи до момента в който управляваха, наподобява, се оказва задоволително "Репортери без граници " (RSF) да не уточни тази година страната като последна по независимост на словото в Европейски Съюз и в Югоизточна Европа, разяснява авторката на "Дневник " Лора Филева.
Състоянието на тази фундаментална за демокрацията независимост продължава да е проблематично, само че я няма констатацията от 2021 година за "много тревожна обстановка ". Освен това категорично се показва, че след идването на новото държавно управление у нас в края на 2021 година, "хватката върху медиите " е отслабена, написа Лора Филева в коментара си в.
Това е част от оценката в публикувания през днешния ден годишен отчет на RSF за свободата на словото по света, съвпадащ със Световния ден за свободата на пресата. В него България е на 91 място от 180 обхванати в проучването страни. Но този скок нагоре в листата с 21 позиции по отношение на 112-то място през предходната година се дължи на на първо място на смяна в употребяваната методология, а не на някакво сензационно възстановяване. Авторите категорично акцентират, че тазгодишният лист е непостижим с предходните.
"Молдова и България изпъкват тази година с помощта на промяната на държавното управление и вярата, че тя е донесла възстановяване на ситуацията на публицистите, въпреки олигарси към момента да имат или управляват медии ", се споделя в отчета.
Споменаването с Молдова (скок с 49 позиции до място №40) е явен знак каква смяна имат поради създателите: в самия завършек на 2020 година проевропейският претендент Мая Санду победи на президентски избори искрено промосковския държавен глава Игор Додон, а през юли това бе повторено и на парламентарни избори. В България резултатът е от служебните държавни управления след пролетта и съдружното на Кирил Петков бе образувано в средата на декември 2021 година
"Дневник " потърси за първи коментар Хендрик Зитих, началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер ". Според него "значителното възстановяване на позицията на България в класацията на "Репортери без граници " е добър знак ". Препоръката му е "новото държавно управление да одобри това като тласък да влага повече в свободата на медиите в страната ". "Демокрацията се нуждае от самостоятелни медии и качествена публицистика. Общественото мнение за това би трябвало да се развива и укрепва от виновни политици ", добави Зитих.
Освен политическия фактор, явно за усъвършенстваните позиции на България значима е и сигурността на публицистите. Случаи на физическо и полицейско принуждение на представители на медии през предходната година не е имало, до момента в който в Гърция (108-о място, слизане с 38 позиции в списъка) известният престъпен кореспондент Йоргос Караивас бе убит с 6 патрона пред дома му. Друг фрапантен случай бе убийството в Нидерландия, място №28, слизане в класацията с 22 позиции) на Петер де Врийс.
Индексът се основава на оценка от 0 до 100 точки, които се слагат на всяка страна - 100 е най-хубавият резултат (най-високото допустимо равнище на независимост на печата). Класацията за поредна година се оглавява от Норвегия с 92.65 точки. Най-лошият резултат 0 - демонстрира най-ниско равнище на независимост на медиите и на него е Северна Корея.
България на процедура е по средата и получава 59.12 точки и оценката, че обстановката е "проблематична ". Останалите оценки са "добра ", "задоволителна ", "трудна " и "много сериозна ".
За да отразяват сложността на свободата на печата, в новата методология се употребяват пет нови индикатора за сформиране на оценката: политически подтекст, правна рамка, стопански подтекст и социално-културен подтекст, и сигурност. България получава минимум брой точки за положението на стопанската система и най-вече за сигурност.
Преди България са страни като Унгария (85), Сърбия (79), Румъния (56) и Северна Македония (57).
От организацията се срещнаха през март с премиера Кирил Петков и началника на кабинета му Лена Бориславова в Париж, като съгласно известие на организацията българският министър-председател ги е поканил да вземат участие в бъдещи законодателни диспути по тематики, свързани с медиите. От "Репортери без граници " тогава оповестиха още, че с Петков "са били разисквани съответни ограничения за предприемане на значими провокации пред свободата на печата в България и гарантиране на правото на информация в Европейски Съюз ".
Новата методология
Експерти на организацията, създали новата методология, разказват определението за независимост на медиите, което стои в основата на сравнението:
"Свободата на медиите се дефинира като способността на публицистите като обособени хора и общности да сортират, създават и популяризират вести в публичен интерес, без значение от политическа, икономическа, правна и обществена интервенция и при липса на закани за тяхната физическа и психическа сигурност. "
Оценката се пресмята въз основа на два съставния елемент:
- количествена оценка на злоупотребите против публицисти по отношение на работата им, както и против медии
- първокласен разбор на обстановката във всяка страна или територия въз основа на отговорите на експерти по независимост на печата (включително публицисти, откриватели, учени и правозащитници) на въпросник на "Репортери без граници ".
Индексът съставлява моментна фотография на обстановката в 180 страни и територии през календарната година (януари - декември), предхождаща публикуването му. Въпреки че излиза при започване на месец май, той би трябвало да се преглежда като тъкмо отражение на обстановката все още на публикуването.
Но когато обстановката със свободата на печата в дадена страна се промени фрапантно сред края на оценената година и публикуването, данните се актуализират, с цел да се вземат поради допустимо най-новите събития. Това може да е обвързвано с нова война, държавен прелом, невиждано или доста извънредно огромно нахлуване против публицисти или ненадейно въвеждане на извънредно репресивна политика. За показателя за 2022 година тази изключителна процедура беше задействана за Русия, Украйна и Мали.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ