Да ядеш грехове – една изчезнала професия от 19 век
Съществуват най-различни специалности при започване на 20-и век. В някои села в Англия, Шотландия и Уелс участват доста изкушаващи работни позиции. Макар и да наподобява елементарно осъществяване, въпреки всичко няма научно доказателство за усвояване на грехове, заемането на тази работна позиция изисква подготовка. Като за начало, претендентът е трябвало да изяде парче самун, напоено с грехове. До тук добре, но парчето самун е сложено върху гърдите на труп. Обикновено гълтачът на грехове би трябвало да извърши този обред пред очите на фамилията. Още несправедливости следват в детайлностите – фамилията употребява бира, до момента в който консуматорът се храни единствено с самун. Някога жителите на острова вярвали, че греховете могат да бъдат напоени в хляба, а щом минел служителя, можел да ги отнеме и по този метод да разреши на умрелия да стигне по-бързо до парадайса.
Гълтачът на грехове освен ги премахвал от умряли, само че и ги всмукнал. Това най-вероятно повишавало доста съществено равнищата на неуравновесеност. Личност като тази е била считана за дявол, ненавиждана и в същото време задоволително рискова в обществото. След всяка последваща гала, гълтачът имал дарбата да кълне хора, а доста постоянно в архивите се приказва, че прокълнатият съумява да се побърка и да почине до една седмица.
Според митичния британски фолклор, абсорбирането на греховете не било единствено предотвратяване от пъкъла, само че и гаранция, че душата на умрелия нямало да скита по земята под формата на призрачна форма. Практикуващите не са изключително мечтана компания и даже не са добре платени. За успокояването на душата на мъртвия, както и на фамилията, гълтачът получава половин шилинг на интервенция. Добрата вест е, че около обезпеченото посещаване в пъкъла, професионалният заличител на житейски неточности получава и безвъзмездна храна, стига да си изяде хляба. По това време католическата черква набюдава тази процедура като чиста конкуренция.
Според духовниците, това е просто следващият добър трик за основаването на монопол върху погребалните церемонии. Следователно прибавяме още едни хора, които професионалният гълтач би трябвало да заобикаля. Като спомагателни ограничения, църквата подготвяла и сурови санкции за оня, който употребявал сходни услуги. Повечето практикуващи били антисоциални, отхвърлени от обществото и негодни за друга работа, затова се надявали, че по този начин и по този начин животът им не е изключително добър, могат да се препитават по този метод. Не е документирано по кое време гълтачите завършват своята професионална кариера, само че с течение на времето църквата съумява да вземе превес над групата странни хора.
