Откриха как да инжектират интравенозно кислород в кръвоносния поток?
Съществуват голям брой болести и пострадвания, в това число COVID-19, при които тялото не получава задоволително количество О2 в белите дробове, нужни за неговото оцеляване.
При по-тежките случаи пациентите се включват към вентилатор, само че тези машини постоянно не доближават и могат сами по себе си да провокират разнообразни проблеми (например зараза или пострадване на белите дробове).
Сега обаче учените, наподобява, са разкрили евентуално решение – пробив, който може да промени радикално метода, по който използваме вентилаторите.
Традиционната механична вентилация не единствената техника, която лекарите ползват. Съществува и така наречен екстракорпорална мембранна оксигенация (ЕКМО). Това е способ за дълготрайно поддържане на дишането и сърдечната активност отвън тялото на индивида, когато личните сърце и бял дроб на пациента не са в положение да обезпечат нужното засищане с О2 и доставката на кръв до тъканите и органите в тялото. Технологията за ЕКМО произлиза значително от машината сърце-бял дроб, която се употребява в сърдечната хирургия за кратковременно поддържане на циркулацията и засищане на кръвта с О2 при спряло сърце. При ЕКМО кръвта се извежда отвън тялото на пациента. По този метод лекарите могат да прибавят към нея О2 и да отстранят въглеродния диоксид.
Сега, с помощта на едно ново изобретение, кислородът ще може да бъде доставян непосредствено, а кръвта на пациента ще остава на мястото си. Този метод ще бъде изключително подобаващ при рефрактерната хопксемия да вземем за пример, която се провокира точно от вентилатора.
„ Ако се окаже сполучлива, описаната технология може да избегне или да понижи случаите на пострадвания на белите дробове, породени от свързаната с вентилатора рефрактерна хопксемия “, пишат създателите в своя нов теоретичен труд.
Техниката работи, като прекарва наситена с О2 течност през поредност от накрайници, които непрекъснато понижават размера на струята. Когато процесът завърши, мехурчетата са по-малки даже от алените кръвни телца. Това значи, че те могат да бъдат инжектирани непосредствено в кръвоносния поток, без да блокират кръвоносните съдове.
Преди да бъдат добавени към кръвта, мехурчетата се намазват с липидна мембрана. Това предотвратява токсичността и им пречи да се слепват. След като разтворът бъде инжектиран, мембраната се разтваря и кислородът се освобождава.
При опити, извършени върху донорска кръв, експертите съумяват да покачат равнищата на кислородна сатурация от 15 до над 95 % единствено за няколко минути. При живи плъхове процесът усилва сатурацията от 20 на 50 %.
„ По значимото в тази ситуация е, че тези устройства ни разрешават да направляваме дозата на доставяния О2, както и размера на управляваната течност – и двете неща са от основно значение при лекуването на сериозно заболели пациенти “, пишат откривателите.Те акцентират, че на този стадий това този способ е просто „ доказателство за идея “ и занапред би трябвало да се тества върху хора. Въпреки това откритието им наподобява извънредно обещаващо.
Изследването е оповестено в PNAS.
Източник: Science Alert
