Съществуват филми и книги, от чиято сладост и сила имаме

Съществуват филми и книги, от чиято наслада и мощ имаме потребност, с цел да стане животът ни като изпран – чист и подсладен. От тях неизбежно повдигаме брадичка, а душата ни се устремява право нагоре. Подобно чувство  постоянно ни основава „ Крадецът на праскови “. Химичната реакция, която предизвика филмът, е съвсем естествено продължение на любовта сред Иво и Лиза, която гладко минава сред актьорите в живота.

Първата им среща бяга от клишето. Невена Коканова и Раде пътуват в една кола към снимачната площадка. Раде е до водача начело, а Невена се кара с шефа на продукцията в това време. Когато си приказват по-късно за първата си среща, Невена си признава, че през мозъка й е предходна мисълта: „ Какъв ли ще е този? “.

По това време Раде Маркович  е женен за една от най-известните сръбски актриси – Оливера Маркович. Коканова пък е омъжена за Любомир Шарланджиев. Затова и актрисата се държи хладно към него, той също. Постепенно сред тях се появява това познато възприятие, което има навика да кара сърцето да се присвива и живота да стопира за миг, с цел да се замисли за себе си – любовта. А най-голямата клопка на любовта е, че гледа хората в очите – и то с мъжка откровеност, без право на анулация. Така връзките им се трансферират от професионалната към прочувствената повърхност. 

Назрява моментът на признанието на нещо, което и двамата знаят, само че не са разрешили да изкристализира в действителността. В момента, в който героят на Маркович изрича към Коканова репликата: „ Защо те волим слънце мое, ти го знаеш, я те волим “ – нещо като че ли се прекатурва и една особена топлота се разлива по жилите на всички в близост. Двамата постигат най-същественото – вършат ни съучастници в техния микросвят, подтикват ни да усещаме вместо тях. Такава химична реакция, която се предава на всички в близост, не се среща постоянно. 

Макар и двамата да осъзнават, че любовта им е обречена, те не престават да се обичат. По-късно „ Крадецът на праскови “ показва страната ни на фестивала във Венеция. Това е и техният момент на мъртвило, на височина, от която изхвръква сърцето. Скриват любовта си в шепите си и стартират да поддържат своята истина, която въпреки и неприемлива за света.

Има още...