Съществуваме във все по-интернет свят, който ни залива с информация

Съществуваме във все по-интернет свят, който ни залива с информация при всяка опция. Само едно скролване в обичаните ни уеб страници, новинарски издания и обществени медии може да ни засипе с поток от (понякога съмнително) наличие, а разделянето на обстоятелствата от измислиците може да се окаже призрачен сън – изключително когато става въпрос за просвета.

Затова не е чудно, че все по-често се питаме: Това в този момент същинско ли е?

Според Карл Попър, един от най-влиятелните философи на ХХ век, това разграничаване е „ ключът към множеството фундаментални проблеми във философията на науката “.

Въпреки значимостта му, не всеки път е елементарно да се разбере кое кое е. За благополучие има някои знаци, които могат да ни оказват помощ да се ориентираме в лабиринта от дезинформация – в този момент ще ги разгледаме.

Псевдонауката е мисловна система или доктрина, която неправилно се счита за научна, макар че не се основава на науката. Псевдонаучните хрумвания предхождат научната ера, а в някои случаи са даже антични – да вземем за пример астрологията може да се наблюдава до 3-то хилядолетие преди Христа.

През XIX век нещата стават по-сериозни като се следи подем на псевдонауката. Популярни стават практики като френологията – концепцията, че неравностите по черепа могат да разкрият някои аспекти на личността ни – духовността и телепатията, а последователите им постоянно разгласяват своите убеждения в книги и списания, показани като „ проучвания “.

В зората на галактическата епоха през 1957 година обстановката придобива извънземен темперамент и теориите за антични астронавти стават известни. Към края на ХХ в. обаче скептицизмът стартира да се ускорява и се появяват разнообразни общества, които целят да се опълчват на псевдонауката, измежду които Центърът за проучвания (САЩ, 1991 г.) и Обществото на скептиците (1992 г.).

Днес вярата в псевдонаучни теории към момента е необятно публикувана – задоволително е да прекарате пет минути в TikTok, с цел да се убедите в това.

Сред известните образци са упоменатата към този момент астрология – концепцията, че придвижванията на небесните тела въздействат по някакъв метод на всекидневието ни – която има доста фенове макар доказателствата, че не е реална; нумерологията – убеждението, че цифровите стойности на рожденото ни име и семейството ни могат да разкрият дълбоки истини за нас; както и графологията – какво разкрива почеркът за характера ни.

Може би сте осведомени и с хомеопатията, криптозоологията, псевдоархеологията, акупунктурата и ароматерапията, които значително се считат за псевдонаука. И това е единствено дребна част от палитрата.

Един бърз обзор в Гугъл ще ви каже, че науката е „ систематично проучване на структурата и държанието на физическия и естествения свят посредством наблюдаване, изпробване и инспекция на теориите по отношение на получените доказателства “ – което е доста думи, с цел да се каже всъщност, че науката се придържа към така наречен теоретичен способ.

Той стартира с въпрос, който се развива в догадка и се ревизира в поредност от опити, чиито резултати могат да се употребяват за нови изводи. В последна сметка процесът ни разрешава да генерираме познания, да вършим прогнози и да развиваме нашето схващане.

От друга страна, една псевдонаука може да се показва за научна, само че в действителност е несъвместима с този способ. Често тя стартира с някакво умозаключение и работи в противоположна посока, с цел да откри доказателства, които да го „ потвърдят “.

Например една необятно призната доктрина, като тази на Айнщайн за относителността, може да бъде най-хубавото сегашно пояснение за нещо, само че единствено до момента в който не се появи по-добра доктрина.

„ Всяко нещо, което е в действителност научно, ще разреши сходен тип рационализиране и даже отменяне “, споделя Рейчъл Анкини, професор по философия на науката в Университета в Аделаида.

Псевдонауката обаче, която евентуално не е била подложена на подобен надзор и строги проби, е склонна да бъде доста по-малко податлива на акомодация.

„ За да бъде нещо теоретичен факт, нормално би трябвало да е констатация, която е резултат от деликатно създаване на емпирични доказателства. […] В другите области те ще бъдат разнообразни, само че постоянно включват наблюдения, проби и измервания посредством опити “, прибавя Анкини.

Същото не може да се каже за псевдонауката, която вместо да прави многократни строги проби, разчита на изказвания за „ антични способи “, употребявани от „ хиляди години “, или сортира доказателства от действително съществуващи данни, от време на време единствено от едно малко изследване, без да прави оценка задълбочено всички спомагателни или обновени резултати и постоянно изважда тези резултати от подтекста, с цел да ги приспособи към авансово направеното умозаключение.

Дори при тези вътрешни разлики не всеки път е ясно къде свършва псевдонауката и къде стартира науката. А от време на време може да наподобява, че самите области са омешани: въпреки всичко алхимията проправя пътя за химията.

Първото нещо, което би трябвало да се запитате, е „ Откъде се е появило това изказване? “. Експертите са специалисти с причина и в случай че те акцентират нещо, то евентуално е по-валидно, в сравнение с в случай че, да речем, сте го чули от съседа на другарка на другарка на другарка на майка ви. Ако едно изказване е огромно, постоянно поставяйте под въпрос източника му.

Следващото нещо, което може да желаете да обмислите, е „ Защо? “; каква е задачата на тази доктрина и какво може да завоюва някой от нея? Като цяло науката се стреми към открития, които да открият нови пътища за проучване, да развият знанието и може би да повлияят на актуалните политики или светогледи. Нейната цел нормално е по-алтруистична от тази на псевдонауката, която може да прокарва някакви персонални ползи – може би някой има финансова или друга изгода от популяризирането на тази концепция. Например компанията Goop на Гуинет Полтроу, която продава доста ненаучни „ уелнес “ артикули, от лечебни кристали до лепенки за балансиране на силата, има годишни доходи сред 18 и 60 милиона $.

Ако се съмнявате, постоянно можете да се обърнете към тяхно величество проучванията. Както към този момент установихме, науката се поддържа от необятен набор от доказателства, които са издържали на инспекция и надзор от страна на научните среди. Най-вероятно е надеждните доказателства да подсказват, че нещо е просвета, до момента в който лимитираните, слабите или самоволно подбраните данни да подсказват противоположното.

Ако приказваме за просвета, тези доказателства евентуално са се трансформирали с течение на времето, тъй че би трябвало да следите за еволюция на концепциите. Ако правилата са повече или по-малко непроменени от първото въвеждане на дадена идея или не са провеждани нови проучвания, може да си имате работа с псевдонаука.

По сходен метод можете да разгледате по какъв начин теорията реагира на рецензия. Ако тя или нейните поддръжници подценяват или отхвърлят да одобряват котрадоказателства, тя може да не е законна. От друга страна, науката приема рецензия.

Накрая, само че не на последно място, дано се върнем към нашия остарял другар Карл Попър. Неговата доктрина за фалшификацията гласи, че с цел да може една доктрина да се смята за научна, тя би трябвало да може да бъде тествана. Много псевдонаучни изказвания обаче не могат да бъдат тествани и по този начин не могат да бъдат потвърдени или, което е извънредно значимо, опровергани. Докато псевдонауката заобикаля фалшификацията, науката се стреми към нея – нещо, което може да бъде потребно да се обмисли, когато се търси метод да се разкрие дадена псевдонаука.

Въоръжени с тези препоръки, можете освен да задоволите скептицизма си, само че и съгласно Попър да решите множеството от проблемите във философията на науката. Обзалагаме се, че това не е било в хороскопа ви за през днешния ден.