Има риск от загуба на национално културно наследство в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“
Съществува риск от загуба на национално културно завещание в Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, това откри одит на Сметната палата.
Одитът на осъществяването на активността на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ (НБКМ) е за интервала от 01.01.2014 година до 30.06.2016 година
Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 година по самодейност на софийския преподавател и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 година, по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно институция под названието Българска национална библиотека.
По време на бомбардировките през 1944 година постройката на библиотеката е унищожена. Настоящата постройка на Народната библиотека е открита през 1953 година
Към края на 2015 година библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици по данни на Национален статистически институт.
При одита е открито, че управленията на Министерството на културата и на Националната библиотека не са основали задоволителни условия за опазването на това културно завещание.
Основната причина е, че дейността на НБКМ е хронично недофинансирана. Разработените от Министерството на културата и одобрени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на активността на Националната библиотека на база на индикаторите „ брой чиновници “ и „ брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м. “ не регистрират статута й като държавен културен институт с национално значение, годишното повишаване на библиотечния фонд и незадоволителния сграден фонд за неговото вярно предпазване.
Книгохранилищната рецесия на Националната библиотека датира още от 1964 година, когато е проведено първото външно книгохранилище в непригодена за задачата постройка. Всички взети след това управнически решения за превъзмогването на този проблем са еднообразно несъответствуващи. Библиотечният фонд се съхранява с изключение на в главната постройка на Националната библиотека, по този начин и в няколко други притежавани или употребени парцели към София, които не дават отговор на условията за неговото съответно предпазване и организация.
Преобладаващата част от пространствата не са нито задоволително осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а заради дефицит на място и стелажи, част от библиотечните единици са ситуирани по земята.
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е повреден, погубен или негоден. Това основава риск за влошено качество на предлаганите публични услуги по библиотечно-информационно обезпечаване, както и от риск от загуба на национално културно завещание.
Информационната система за ръководство на библиотечния фонд, въведена в НБКМ от 2010 година, към края на 2016 година обгръща едвам 11 на 100 от библиотечния фонд на НБКМ и може да показа на управлението на НБКМ статистическа информация единствено за обработените библиотечни единици след въвеждането й.
Изпълнението на дейностите по консервация, реституция и цифровизация на библиотечни единици от библиотечния фонд в НБКМ зависи от ресурсното обезпечаване на активността на НБКМ, а не от нуждата от тях съгласно положението на библиотечните единици.
Административният потенциал на НБКМ не е задоволителен и понижава, защото не е съгласуван с управлявания библиотечен фонд. Заплатите са към минималната за страната. В същото време броят на ръководените библиотечни единици приблизително от един чиновник в НБКМ надвишава същия индикатор за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в Съединени американски щати. През 2016 година библиотечният фонд, ръководен от 1 чиновник в НБКМ, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици.
Организацията на комплектуване на библиотечния фонд в НБКМ не подсигурява постъпването на всички подлежащи на наложително складиране по реда на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби библиотечни единици. В резултат част от издадените творби в страната не се дават за предпазване, библиотечните фондове не се обновяват в задоволителна степен, а българските жители са лишени от достъп до модерни издания. Дейностите по регистрация, обработка и надзор върху придвижването на библиотечния фонд в НБКМ не са проведени по метод, по който се обезпечава отбрана от загуба на библиотечни единици.
Изпълнението на годишните планови инспекции на наличностите (инвентаризации) не е задоволително дейно, защото не са спазени нормативните условия за минималния условен дял на инвентаризираните регистрирани библиотечни единици по отношение на общия размер регистрирани такива.
Постигането на успеваемост при осъществяването на активността на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ по опазването на културното завещание на страната, през интервала 2014 – 2016 година, е съществено предизвикателство заради отсъствието на:
– политика за целеустремено развиване на НБКМ като единствен културен институт с национално значение в региона на библиотечното дело;
– ефективни дейности за обогатяване, поддържане, предпазване и запазване на библиотечния фондкато част от културното и историческо завещание на страната;
– условия за даване на качествена библиотечно-информационна услуга.
Сметната палата е дала на министъра на културата 3 рекомендации, едната от които съдържа в себе си 5 подпрепоръки, и на шефа на Националната библиотека – 11 рекомендации за премахване на проблемите и възстановяване на активността.
Одитът на осъществяването на активността на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ (НБКМ) е за интервала от 01.01.2014 година до 30.06.2016 година
Националната библиотека на Република България е най-голямата библиотека в страната и най-старият културен институт в следосвобожденска България. Създадена е през 1878 година по самодейност на софийския преподавател и секретар на Градския съвет Михаил Боботинов, а през 1879 година, по предложение на Марин Дринов, получава статут на държавно институция под названието Българска национална библиотека.
По време на бомбардировките през 1944 година постройката на библиотеката е унищожена. Настоящата постройка на Народната библиотека е открита през 1953 година
Към края на 2015 година библиотечният фонд наброява над 8 млн. библиотечни единици по данни на Национален статистически институт.
При одита е открито, че управленията на Министерството на културата и на Националната библиотека не са основали задоволителни условия за опазването на това културно завещание.
Основната причина е, че дейността на НБКМ е хронично недофинансирана. Разработените от Министерството на културата и одобрени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на активността на Националната библиотека на база на индикаторите „ брой чиновници “ и „ брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м. “ не регистрират статута й като държавен културен институт с национално значение, годишното повишаване на библиотечния фонд и незадоволителния сграден фонд за неговото вярно предпазване.
Книгохранилищната рецесия на Националната библиотека датира още от 1964 година, когато е проведено първото външно книгохранилище в непригодена за задачата постройка. Всички взети след това управнически решения за превъзмогването на този проблем са еднообразно несъответствуващи. Библиотечният фонд се съхранява с изключение на в главната постройка на Националната библиотека, по този начин и в няколко други притежавани или употребени парцели към София, които не дават отговор на условията за неговото съответно предпазване и организация.
Преобладаващата част от пространствата не са нито задоволително осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а заради дефицит на място и стелажи, част от библиотечните единици са ситуирани по земята.
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е повреден, погубен или негоден. Това основава риск за влошено качество на предлаганите публични услуги по библиотечно-информационно обезпечаване, както и от риск от загуба на национално културно завещание.
Информационната система за ръководство на библиотечния фонд, въведена в НБКМ от 2010 година, към края на 2016 година обгръща едвам 11 на 100 от библиотечния фонд на НБКМ и може да показа на управлението на НБКМ статистическа информация единствено за обработените библиотечни единици след въвеждането й.
Изпълнението на дейностите по консервация, реституция и цифровизация на библиотечни единици от библиотечния фонд в НБКМ зависи от ресурсното обезпечаване на активността на НБКМ, а не от нуждата от тях съгласно положението на библиотечните единици.
Административният потенциал на НБКМ не е задоволителен и понижава, защото не е съгласуван с управлявания библиотечен фонд. Заплатите са към минималната за страната. В същото време броят на ръководените библиотечни единици приблизително от един чиновник в НБКМ надвишава същия индикатор за Националната библиотека на Германия и този за Националната библиотека на Конгреса в Съединени американски щати. През 2016 година библиотечният фонд, ръководен от 1 чиновник в НБКМ, възлиза на 39 хиляди библиотечни единици.
Организацията на комплектуване на библиотечния фонд в НБКМ не подсигурява постъпването на всички подлежащи на наложително складиране по реда на Закона за наложителното складиране на печатни и други творби библиотечни единици. В резултат част от издадените творби в страната не се дават за предпазване, библиотечните фондове не се обновяват в задоволителна степен, а българските жители са лишени от достъп до модерни издания. Дейностите по регистрация, обработка и надзор върху придвижването на библиотечния фонд в НБКМ не са проведени по метод, по който се обезпечава отбрана от загуба на библиотечни единици.
Изпълнението на годишните планови инспекции на наличностите (инвентаризации) не е задоволително дейно, защото не са спазени нормативните условия за минималния условен дял на инвентаризираните регистрирани библиотечни единици по отношение на общия размер регистрирани такива.
Постигането на успеваемост при осъществяването на активността на Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “ по опазването на културното завещание на страната, през интервала 2014 – 2016 година, е съществено предизвикателство заради отсъствието на:
– политика за целеустремено развиване на НБКМ като единствен културен институт с национално значение в региона на библиотечното дело;
– ефективни дейности за обогатяване, поддържане, предпазване и запазване на библиотечния фондкато част от културното и историческо завещание на страната;
– условия за даване на качествена библиотечно-информационна услуга.
Сметната палата е дала на министъра на културата 3 рекомендации, едната от които съдържа в себе си 5 подпрепоръки, и на шефа на Националната библиотека – 11 рекомендации за премахване на проблемите и възстановяване на активността.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ