Съществува ли времето? Отговорът на този въпрос може да изглежда

Съществува ли времето? Отговорът на този въпрос може да наподобява явен: несъмнено – имаме календари, имаме часовници…

Но с напредването на физиката се появяват и подозрения, че опцията времето да не съществува е напълно действителна и би трябвало да се одобри съществено.

Ще отнеме малко време да се изясни, само че не се тормозете: даже и времето да не съществува, животът ни ще си продължи както нормално.

Физиката е в рецесия. През предишния век (плюс-минус) ние обяснявахме Вселената с две извънредно сполучливи физически теории: обща доктрина на относителността и квантова механика.

И двете теории работят извънредно добре сами по себе си, само че се счита, че си опонират една на друга. Въпреки че точният темперамент на спора им е противоречив, учените като цяло са съгласни, че и двете теории би трябвало да бъдат сменени с

Така в този момент физиците желаят да основат доктрина за „ квантовата гравитация “, която да размени общата доктрина на относителността и квантовата механика, като в същото време улавя изключителния триумф и на двете. Такава доктрина би обяснила по какъв начин огромната гравитацията работи в дребния мащаб на частиците.

Оказва се, че основаването на една такава доктрина за квантовата гравитация е извънредно мъчно.

Един опит за превъзмогване на спора сред двете теории е теорията на струните, която заменя частиците със струни, които вибрират в 11 измерения. Тази теорията обаче е изправена пред още една компликация – тя дава набор от модели, които разказват галактика в общи линии и в действителност не прави ясни прогнози, които могат да бъдат тествани посредством опити, с цел да се разбере кой модел е верен.

През 80-те и 90-те години на предишния век доста физици остават недоволни от теорията на струните и основават редица нови математически подходи към квантовата гравитация.

Един от най-известните от тях е примковата квантова гравитация, която допуска, че тъканта на пространството и времето е направена от мрежа от извънредно дребни части или „ примки “.

И не е единствена в това отношение: редица други подходи също наподобява отстраняват времето като главен аспект на действителността.

Основните обекти на теорията на струните са отворените и затворени струни.

Така че знаем, че се нуждаем от нова физическа доктрина, с цел да разбираем Вселената, и че тази доктрина може и да не включва времето.

Да предположим, че сходна доктрина се окаже вярна. Ще последва ли, че времето не съществува?

Сложно е и зависи какво имаме поради под „ битие “.

Теориите на физиката не включват маси, столове или хора, само че все пак ние към момента одобряваме, че масите, столовете и хората съществуват.

Защо? Защото одобряваме, че такива неща съществуват на по-високо равнище от равнището, разказано от физиката. Казваме, че масите, да вземем за пример, се „ появяват “ от главната физика на частиците, които се лутат във Вселената.

Но въпреки да имаме много добра визия по какъв начин една маса може да бъде направена от фундаментални частици, нямаме визия по какъв начин времето може да се „ появи “ от нещо по-фундаментално.

Така че, в случай че не можем да формираме правдиво съмнение за това по какъв начин се появява времето, не е ясно дали можем просто хей по този начин да допускаме, че времето съществува.

Времето може да не съществува на нито едно равнище.

Но пък да кажем, че не съществува на нито едно равнище, е все едно да кажем, че въобще няма маси.

Целият ни живот е построен към времето. Планираме бъдещето в светлината на това, което знаем за предишното, държим хората морално виновни за предишните им дейности, с цел да ги порицателен по-късно, имаме вяра, че сме сътрудници (субекти, които могат да вършат неща), частично тъй като можем да планираме да действаме по метод, който ще докара до промени в бъдеще.

Но какъв е смисълът да действаме, с цел да създадем промени в бъдещето, когато в доста действителен смисъл няма бъдеще, за което да действаме?

Какъв е смисълът да наказваме някого за минало деяние, когато няма минало и по този начин, явно, няма такова деяние?

Откритието, че времето не съществува, наподобява ще накара целия свят да спре; няма да има причина даже да ставаме от леглото.

Има обаче излаз. Докато физиката може да отстрани времето, тя наподобява оставя непокътната причинно-следствената връзка: смисълът, в който едно нещо може да докара до друго.

Може би това, което физиката ни споделя, е, че причинно-следствената връзка, а не времето е главната характерност на нашата галактика.

Ако това е вярно, тогава животът може и да оцелее, тъй като е допустимо да се реконструира възприятието за независимост на деяние напълно в каузални термини.