Гекон
Съществува израз, който е станал съвсем аксиома за гущера, който откъсва опашката си, когато е заплашен. Геконите са подобен вид гущери, само че това не е единствената им забавна дарба. Природата им е дала доста благоприятни условия за оцеляване и затова те имат висока дълготрайност на живота.
Тези забележителни създания имат такава конструкция на пръстите, че могат да се задържат на всевъзможни повърхности. Очите им са с 350 пъти по-добра сензитивност към светлината, в сравнение с човешките очи. Издават най-различни звуци, с цел да споделят между тях, те чуруликат и лаят. Някои даже могат да се плъзгат във въздуха, а всички са същински майстори на оцветяването.
Действително става въпрос за забележителни естествени творения, които очароват хората и хората и даже подтикват някои от тях да отглеждат гекони като домашни любимци, с цел да се любуват на креативните качества на природата. Ето какво може да се научи за геконите от феновете на гущери и любознателни хора.
Класификация и разпространяване и типове на гекона
Геконът е дребен до приблизително огромен гущер от семейство Геконови. Естествените му местообитания са сухите и полусухите региони на Австралия и Африка. Среща се и в мадагаскарските гори, както и в тези на Южна Азия.
Напълно непретенциозното творение се усеща добре в множеството витални условия на земята- умерените и тропическите региони, по тази причина се отглежда в терариум и като домакински любим, сходно на змии, игуани, брадати дракони. Няколко типа гекони се срещат на Север от Екватора, в по-топли райони.
Видовото им многообразие е огромно, счита се, че са към 2 хиляди типа, публикувани по цялото земно кълбо, а евентуално има и много към момента неоткрити типове. Цветовото многообразие, както и маркировките им също е удивително.
Сред типовете максимален е геконът от Нова Зеландия, който се счита за към този момент липсващ, той е стигал до 60 сантиметра дължина. Най-малкият е доминиканският, дълъг едвам 2 сантиметра.
Външен тип и общи сведения за гекона
Най-често се срещат гекони с дължина от 4 до 30 сантиметра. Те имат огромни изпъкнали очи, без клепачи. Очите им са предпазени от транспарантен филм, а зениците им са отвесни. В тъмното се уголемяват. Интересен факт е, че геконите могат да ближат очите си. Така ги поддържат влажни. Чувствителността на окото им надвишава 350 пъти това на индивида. Оптическите благоприятни условия и огромните му конуси са значими характерности, позволяващи на гущера да употребява цветно зрение при невисок интензитет на светене. Геконите виждат цветовете при слаба лунна светлина, при която хората са далтонисти.
Характерно е, че кожата им е доста нежна и деликатна, елементарно се наранява, въпреки че е покрита с доста фини люспици.
Най-важна специфичност на анатомията се смятат удължените им пръсти, покрити с рогови плочки изпод. Това е тайната на тяхното напредване върху всевъзможни повърхности.
Геконът е гущер с чупеща се опашка, тя търпи регенерация и с тази си специфичност гущерите са станали емблематични измежду хората. При заплаха геконът се освобождава от опашката си, само че въпреки всичко това не е измежду удобните събития за него, тъй като е развой на отдаване на сила за развъждане на нова опашка. Друго значимо основание е, че в опашката си гущерът съхранява хранителни субстанции и мазнини и тя служи като хранилище за храна в моменти на недостиг.
За доста типове гекони пухкавата им и добре завършена опашка е добра опция да се оцени здравословното им положение. Тънка опашка при някои типове значи заболяване или недохранване.
Много особено за геконите е цветовото им майсторство. Повечето хора считат, че единствено хамелеоните могат да трансформират цвета си. Това не е правилно. Геконите също имат тази дарба. Те даже могат да се въздействат от цветовото многообразие на средата, без да виждат обкръжението към тях. Учени, изследващи гекона, са разкрили, че кожата на торса им играе огромна роля за цветовите промени. Тези гущери по-скоро усещат, в сравнение с виждат околната среда и употребяват тази дарба за дегизировка. Правят го с сензитивните протеини в кожата си наречени опсини.
Има и типове гекони, пригодени да се сливат с местообитанията си посредством шарките по кожата си, които ги вършат да наподобяват на лишеи, скали или мъх. Листният гекон е най-хубавото доказателство за тази дарба.
Някои гекони са същински въздушни акробати. Такъв е дървесният гекон, наименуван летящ гекон. Той живее в югоизточните елементи на Азия. Въпреки че имат независим полет при наблюдаване, те в действителност се плъзгат във въздуха като за задачата употребяват клапи на кожата, които са на краката им и на плоските им опашки, които употребяват като кормило, до момента в който летят. Летящият гекон може да се плъзне на 60 метра, въпреки че е дълъг единствено 15-20 сантиметра.
Една от забележителните благоприятни условия на тези удивителни животни е звуковата им сигнализация. Те свиркат и скърцат, чуруликат и лаят, изключително през размножителния сезон.
Отглеждане на гекон като домакински любим
Заради совите забележителни благоприятни условия, геконите са доста забавни за наблюдаване. Като прибавим това, че не изискват дребни инвестиции и старания, те са идеални за домашни любимци.
За да се държат вкъщи като домашни питомци е нужно единствено да им се дават условия и верни грижи. Малкият отвесен терариум е най-хубавото жилище за гекона. Тъй като в естествените си условия, тези влечуги живеят в колонии, в домашния терариум е най-добре да бъдат двойка.
Особености в държанието на геконите
Мъжките пазят ревниво територията си и са мощно нападателни. Мъжките се бият до гибел в сезона на размножаване. Затова 2 мъжки в общ терариум не е добра концепция. Женските генони могат да съжителстват до 3 броя в съда.
Нужно е подът на жилището им да бъде затрупан с торф или кокос, може да се употребява и трошляк, само че не наедрял. Постоянно би трябвало да бъде мокър. Пясъкът не е добра алтернатива, тъй като може да бъде обхванат с храната.
Нужната температура не трябва да пада под 28 градуса, а през нощта не по-ниска от 8 градуса. За дневните типове би трябвало да се планува ултравиолетова лампа за терариума. Поилката е от главно значение. Добре е също да има части от клончета, дървесни кори и всевъзможни декори, наподобяващи естествената им среда. Гущерите се усещат спокойни измежду доста други растения и естествени предмети, с които са привикнали.
Влажността е значим детайл от околната среда, а тя се основава изкуствено като се пръска с топла преварена вода по 2 пъти на ден. Вентилацията също би трябвало да бъде на равнище.
Хранене и грижи за гекона
Геконът е гущер с мощни челюсти. Той е див звяр, който яде жива храната си. Интересен факт за неговото хранене е това, че колкото е по-голям екземплярът, толкоз по-рядко яде. Ако влечугото е 20 сантиметра, би трябвало да бъде хранено 2 пъти в седмицата. Щурците, паяците, мухите, хлебарките и други инсекти съставляват част от менюто му. Едрите представители ядат дребни мишки и пъдпъдъчи яйца. Портокалите и бананите също са желана храна за някои типове.
Менюто на множеството постоянно срещани гекони в домашните терариуми може да се разнообрази с пеперуди, гъсеници и ларви на майския бръмбар. Миниатюрните типове генони се хранят с най-малките инсекти - комари, ларви и други.
Необходимо е да се поддържа доста висока хигиена в терариума. Дезинфекцията и постоянното разчистване са наложителни.
Ако домашният питомец ще се взима в ръце, би трябвало да са чисти. Измиването след пипане на гущера също е наложително. Влечугото може да носи салмонела. Не е целесъобразно да взима ненадейно, тъй като геконът елементарно се стресира и незабавно се подготвя да нападна. Въпреки че са доста адаптивни създания геконите изискват деликатно и премерено отношение, с цел да се усещат по роднински в домашния терариум и да покажат цялото величие, с което природата ги е дарила.
