САЩ в края на 50-те години на миналия век е

САЩ в края на 50-те години на предишния век е особена насочна точка за днешните демократични американци. Това е времето на безспорната власт на клишетата, които виждаме по филмите – покрайнини с необятни улици, нови къщи и подравнени морави, домакини с престилки с къдрички, които пекат сладкиши, работещи татковци с куфарчета и огромни кадилаци и послушни деца, които дават отговор с „ Йес, сър “. Всички тези хора са, несъмнено, бели, а в случай че някой цветнокож се появи в близост, то той е градинар или прислужница. Това е Америка от „ Субурбикон “. Това е и великата Америка, към която реферира Доналд Тръмп, освен това с всичките й дефекти – тесногръдство, ксенофобия и принуждение над по-слабите и другите. Предполагам точно тази е главната причина филмът на да е доста по-благосклонно одобряван от европейските рецензия и фенове, в сравнение с от тези зад Океана. Онова, което за нас е смешно и наподобява на подигравка, за американците звучи като злокобно увещание, че злото е някъде напълно близо.

„ Субурбикон “ е идеалното предградие през 1959 година Поне до момента в който там не се нанасят първите афроамериканци. Това довежда до редица злонамерени провокации и намерено враждебни дейности от страна на съседите, целящи да изгонят новодомците допустимо най-бързо. Интересен факт е, че фамилията от кино лентата съществува в реалност и всичко показано се е случило в действителност – крещене и повдигане на звук под прозорците, мятане на камъни и развяване на знамето на конфедерацията.

Докато полицията е заета да въдворява мир в тази дисхармония, в прилежащата на афроамериканците къща се случват странни неща. Най-напред семейство Гарднър са нападнати от крадци, които убиват майката, а по-късно много бързо излиза наяве, че нищо в това нахлуване не е инцидентно. Гарднърови са бащата – Мат Деймън в коронната си роля на противен шушумига, майката и сестра й близначка – в коронната си роля на необятно усмихната психопатка, и детето Ники – миловидният Ноа Джуп. Обирът води след себе си поредност от нелепи и кървави закононарушения, до едно в неуместния жанр на братя Коен, само че до момента в който Гарднър се разхожда из квартала целият изпръскан с кръв и влачи за краката мъртвец, зад ъгъла комшиите му пеят за Исус и се вълнуват от расовата непорочност на квартала.

„ Субурбикон “ е екранизация по остарял сюжет на братята Коен и някои от сцените са мигновено разпознаваеми като техни – те са и най-забавните. Останалото е добавено от Джордж Клуни и дежурния му съсценарист Грант Хеслов и то неизбежно навежда на мисълта по какъв начин ли биха се справили братята, в случай че сами бяха приспособили историята. Двете истории – Коеновската и добавената, са много ясно различими и в действителност не се пресичат в нито един миг. Това прави кино лентата малко комплициран като въодушевление и послания. Това обаче не трансформира обстоятелството, че всеки подробност е навръх мястото си, актьорите са безупречни, а занимателните моменти са задоволително, с цел да задържат вниманието до финала.

Дори хепиендът може да се преглътне. В последна сметка това е великата Америка.